4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 985
гр. София 19.10.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 14 октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1095 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. Х. М. – починал в хода на делото, заместен на осн. чл. 227 ГПК от наследниците му по закон – К. П. М. – съпруга, Х. С. М. и О. С. М. – синове срещу решение № 489/20.04.2010 г. по в. гр. дело № 174/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 2462/21.07.2009 г., поправено с решение № 3783/15.12.2009 г. по гр.дело № 8331/07 г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, ал.1 т. 3 ГПК нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържат, че въззивния съд е разрешил правния въпрос относно наличието на правен интерес, като процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот и по-точно допустим ли е иск по чл.124 от ГПК за част от дворно място, при твърдение, че се владее с намерение за своене около постройките и при признаване от ответника, че не е собственик на процесния имот, а такъв е третото лице помагач и правния въпрос компенсира ли участието в процеса на трето лице помагач на ответника насочването на иск срещу третото лице при положение, че то е конституирано и реализира изцяло правата си, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата [община] ч., чрез кмета и от „Л. П. К”,[населено място] Д. ч., обл. В.. Всеки от ответниците по жалбата е изложил доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на ВОС и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявения отрицателен установителен иск за собственост на недвижимия имот, представляващ част от дворно място с площ от 1000 кв.м. от УПИ IV в кв.13 по плана на[населено място], [община] ч., обл. В. е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от установяване, че ответникът „Л. ПК”[населено място] не е собственик на процесния имот.
Прието е, че според твърденията в исковата молба легитимацията на наследодателя на касаторите като собственик на спорния имот се основава на изтекла в негова полза придобивна давност за времето от 1962 г. до 1975 г. Ответникът по иска „Л. ПК”[населено място] е изразил становище в хода на делото, че не е собственик на процесния имот, съответно не оспорва правата на наследодателя на касаторите, а собственик на същия е [община] ч., в полза на която се е разпоредил с имота с договор за продажба от 1996 г. Съдът е приел, че с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 59/1992 г. ответникът по иска е признат за собственик на спорния имот на основание давностно владение. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.10.96 г. „Л. ПК”[населено място], В. област продал на [община] ч. недвижимия имот – масивна сграда двуетажна с РЗС от 360 кв.м., столова 98 кв.м., навес полумасивен 44 кв.м., склад масивен 116 кв.м., находящи се в парцел IV, кв.13 по регулационния план на[населено място].
С акт за общинска публична собственост № 1/25.02.97 г. е актуван на основание чл.6 от ЗС и договор за покупко-продажба от 17.10.96 г. недвижимия имот – дворно място от 1000 кв., представляващо парцел IV Т. в кв.13 по плана на селото, със застроените в него масивна двуетажна сграда с РЗП от 360 кв.м., столова 98 кв.м., навес полумасивен 44 кв.м., склад масивен 116 кв.м. и като бивш собственик в акта е отразен „Л. ПК”[населено място]. При така установените факти съдът е приел, че към момента на предявяване на иска – 18.10.2007 г. ответникът по иска „Л. ПК”[населено място] не е собственик на процесния имот и, че това обстоятелство не е спорно.
Относно легитимацията на наследодателя на касаторите, като собственик на спорния имот съдът е приел за неустановено от показанията на разпитаните свидетели собствеността върху имота да е придобита на основание изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 1962 г. до 1975 г. Прието е, че не е установен началния момент на давностното владение. С оглед на тези съображения съдът е направил извода, че не е налице защитимо право за ищеца С. М. с предявения отрицателен установителен иск за собственост и поради това липсва правен интерес от предявяване на иска. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд, с което искът е уважен и е прекратил производството по делото.
Неоснователни са доводите на касаторите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос по приложението на чл. 97,ал.1 ГПК/отм./ и по-точно за наличието на правен интерес, като процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имоти, съответно допустим ли е такъв иск за част от дворно място, при твърдение, че се владее с намерение за своене около постройките и при признаване от ответника, че не е собственик на процесния имот, а такъв е третото лице помагач. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК е налице, когато разглеждането на правния въпрос, разрешен с въззивното решение, който е от значение за изхода на делото ще допринесе за промяна на създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили изменения в законодателството и обществените условия – в тези случаи правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена при настъпили промени в обществените условия или в законодателството. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ е ясна, пълна и непротиворечива. По прилагането й е установена постоянна съдебна практика, която не се нуждае от промяна, поради настъпили промени в законодателството, а още по-малко поради настъпили промени в обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по втория въпрос, формулиран от касаторите в изложението към касационната жалба. Съдът намира, че въпросът касае приложното поле на чл. 179,ал.1 и 2-ра ГПК/отм./ за установителното действие на постановеното решение в отношенията на третото лице и противната страна – /ал.1-ва/ и за задължителната сила на мотивите на решението за третото лице помагач в отношенията му със страната, която го е привлякла/ал.2-ра/. Разпоредбите на чл.179,ал. и ал.2-ра ГПК/отм./ са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. Съдебната практика по приложението им е обилна и непротиворечива. Поради тези съображения съдът намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по втория правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай не се установяват предпоставките на чл.280,ал.1,т. 3-та ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 489/20.04.2010 г. по в. гр. дело № 174/2010 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 1885/25.05.2010 г., подадена от С. Х. М.,[населено място], кв.”Г.”, [улица], починал в хода на делото на 24.05.2010 г., заместен на осн. чл. 227 ГПК от наследниците му по закон – К. П. М., Х. С. М. и О. С. М. и тримата с адрес[населено място], кв.”Г.”, [улица], представлявани от адв.пълномощника Ст. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: