О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1031
гр. София 14.11.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 13 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 846 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Н. М. И., С. Г. И. и Г. М. Д., всички чрез адв. М. С. против решение № 442/11.04.2011 г. по гр. дело № 304/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 4279/10.12.2010 г. по гр.дело № 6001/09 г. на В. в частта, в която е постановено осъждане на ответниците С. Д. Х. и Х. Г. Х. да предадат на ищците владението върху 2/3 ид.части от недвижимия имот – ПИ № *с площ от 1403 кв.м. по плана на СО”П.”, отменено е същото решение на Варненския районен съд в частта, в която е постановено осъждане на ответниците да предадат на ищците 1/3 ид.част от описания недвижим имот на осн.чл.108 ЗС и вместо отменената част е отхвърлен предявения иск от жалбоподателите срещу ответниците С. и Х. Х. за предаване владението на 1/3 ид.част от недвижимия имот – ПИ № * с площ от 1403 кв.м. по плана на СО”П.” [населено място] на осн.чл.108 ЗС.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. неправилно въззивният съд приел, че ищците не са доказали по безспорен начин правото си на собственост върху процесния имот, въпреки представеното по делото решение на ПК В. и нот. акт № */1948 г., които ги легитимират като собственици на имота – решаван противоречиво от съдилищата – решение № 166/09.03.2009 г. по гр. дело № 3092/2007 г. на ВКС III г.о., решение № 121/20.07.2001 г. по гр.дело № 1316/2000 г. и решение № 381/08.06.2007 г. по гр.дело № 212/2006 г. на ВКС IV г.о., 2. може ли да бъде прието на втора инстанция доказателство, тъй като обстоятелството, което ще се доказва с него не е било предмет на правен спор, както и при хипотеза дали може да се приеме писмено доказателство от въззивна инстанция без страната да е доказала, че доказателството е новооткрито, при какви обстоятелства е открито, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по жалбата Х. и С. Х., чрез адв.К.К. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел за неоснователен предявения ревандикационен иск от жалбоподателите Н. И., С. И. и Г. Д. за предаване владението на 1/3 ид. част от недвижимия имот ПИ № *с площ от 1 403 кв.м. по плана на СО”П.” на [населено място].
От фактическа страна е прието жалбоподателите-ищци са наследници на общия наследодател Г. И. М. починал през 1983 г. и на прекия наследодател и негов син М. Г. И. – починал през 2006 г.
С решение № 563/12.10.98 г. на ПК В. на наследниците на Г. М. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху недвижим имот – нива с площ от 15.148 дка. в терен по пар.4 на[жк], м.”К. т.” по КП от 1960 г.
Според кадастралния план на м.”П.” от 1960 г. имота обхваща имоти № *, № * и *. Чрез проведена анкета през 1998 г. е установено, че ПИ № * по П. на селищно образование „П.” попада в стари имоти № *, № * по КП от 1960 г.
Установено е, че с нот.акт № */1968 г. наследниците на Д. Г. са признати за собственици по замяна на нива от 6 дка в землището на [населено място], м.”Д.”, получена в замяна на включен в блок на ДЗС „Д.К.” техен имот с площ от 40.740 дка. в м.”Г. г.”.
Възоснова на съдебна спогодба от 25.11.68 г. по гр. дело № 662/68 г. на В. делба праводателката на ответниците С. Г. получила дял трети представляващ нива от 1010 кв.м., а наследникът Б. Г. получил дял втори с площ от 1027 кв.м. от съсобствения недвижим имот, останал в наследство от Д. Г..
Съобразно заключението на СТЕ е прието, че не е установена идентичност между имотите, описани в нот.акт № */68 г. и в протокола за съдебна спогодба по г.дело № 662/68 г. – същите не съвпадат по граници. Установено е, че процесния имот № *, попада в имот стар № * по П. към ПНИ на СО”П.”. Прието е, че като конфигурация и местоположение процесния имот попада в дял втори на имотите по скицата към протокола от съдебна спогодба по гр. дело № 662/68 г., възложен в дял на Б. Г..
С нот. Акт № */27.02.69 г. С. Г. е призната за собственик на недвижим имот – място от 999 кв.м., а според измервания на вещо лице от 1010 кв.м. в землището на [населено място], м.”Д.”.
Прието е, че ответниците по жалбата С. и Х. Х. придобили през време на брака чрез покупко-продажба, извършена с нот.акт № */2003 г. дворно място в[жк], м.”П.”, бивша”Д.” представляващо ПИ № * с площ от 999 кв.м., а по скица 1010 кв.м.
Възоснова на показанията на свидетеля Р. Р. е установено, че ответниците Х. след закупуване на имота са го обработвали – подновили оградата, засяли овошки, а от 1982 г. имота е обработван от С. Г., като в същия имало построена барака между 6 и 8 кв.м., която ползвала Г.. Бараката била построена преди 1991 г.
От правна страна съдът е приел, че ищците-жалбоподатели не са доказали материалната легитимация на праводателя си върху спорния имот, че не са установили собствеността върху имота към момента на внасянето в ТКЗС. Според въззивния съд разположението на процесния имот № * в границите на стар имот * съобразно заключението на СТЕ не доказва наличие на право на собственост върху имота. С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск.
Съдът е изложил и съображения за неоснователност на исковата претенция, поради наличие на хипотезата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Прието е от съда, че е извършена замяна по реда на ЗТПС/отм./ и процесния имот е застроен със сграда по смисъла на пар.4 а ПЗР на ЗСПЗЗ до 01.03.91 г. Според съда построената в имота барака не попада в хипотезите на пар.1в,ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ и по аргумент на противното е сграда по смисъла на пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че ответниците по жалбата са придобили собствеността върху процесния имот на основание десетгодишно давностно владение с начален момент 12.10.98 г. до предявяване на иска, като към своето владение са присъединили и владението на праводателката си.
При тези съображения съдът е приел за неоснователен предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по правния въпрос, поставен в п.1-ви от изложението.
С решение № 166/09.03.2009 г. по гр.дело № 3092/2007 г. на ВКС III г.о. състав на ВКС се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ от лице с възстановено право на собственост върху имот по реда на ЗСПЗЗ срещу лица, владеещи имота на основание разпоредителна сделка с праводател лице, закупило имота от ТКЗС през 1971 г. Застъпено е становището, че протокола за доброволна делба от 08.06.1932 г. е от категорията писмени доказателства, възоснова на които се установява принадлежността на правото на собственост на лицето, внесло имота в ТКЗС. По същото дело е установено, че спорния имот не е застроен. Съдът е приел, че установителният иск е основателен, като е направил извода, че придобиването на имота от ответниците е непротивопоставимо на ищ;ата, като наследник на собственика, внесъл я в ТКЗС, чиито права са възстановени по реда на ЗСПЗЗ със завършила административна процедура.
С решение № 121/20.07.2001 г. по гр.дело № 1316/2000 г. на ВКС IV г.о. е прието, че решенията на поземлените комисии имат конститутивно и вещно правно действие и легитимират лицата като собственици на земеделските земи, за които се отнасят в отношенията им с трети лица. Продадените или предоставени от ТКЗС земеделски земи на трети лица се считат възстановени от момента на влизане в сила решението на ОСЗ, макар то да е предхождало влизане в сила разпоредбата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ.
С решение № 381/08.06.2007 г. по гр.дело № 212/2006 г. на ВКС IV г.о. е застъпено становището, че решението на ОСЗ е достатъчно, за да легитимира ищецът като собственик, ако ответникът по ревандикационния иск е трето лице, външно за така възстановените земеделски земи, че съдът следва да обсъди всички възражения на ответника, свързани с правото му да владее чуждия имот, дори и същият да не се позовава на права по реституция.
С въззивното решение съдът не е разрешил правния въпрос в противоречие с даденото разрешение в цитираните решения на състави на ВКС, тъй като фактическата обстановка по настоящото дело не е сходна с хипотезите по нито едно от решенията, посочени по-горе, поради което и правните изводи на съда са различни. Освен това в случая колизията на права върху процесния имот между ищците с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ответниците – последващи приобретатели на имота от праводател, придобил имота на основание наследяване, а преди това замяна по ЗТПС е разрешена в полза на ответниците. Правото на собственост на ответниците върху спорния имот е зачетено на основание давностно владение, осъществено за десетгодишен период с начален момент възстановяване на правото на собственост върху имота в полза на ищците с влязло в сила решение на ОСЗ по реда на ЗСПЗЗ – от 12.10.98 г. до предявяване на иска на 05.06.2009 г.
Не следва да се допусне касационно обжалване по втория правен въпрос, формулиран в изложението. Същият не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, поради което не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Освен това въпросът касае разпоредбата на чл.266 ГПК, които норми са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличието на предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 442/11.04.2011 г. по гр.дело № 304/2011 г. на Варненския окръжен съд по подадена касационна жалба вх. № 16185/18.05.2011 г. от ищците Н. М. И., С. Г. И. и Г. М. Д., всички чрез адв.М. С., съдебен адрес [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: