О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1170
гр. София 19.12.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 13 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 879 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответницата С. Д. В., чрез адв. Ив. Б. и Ж. К. против решение № 623/12.05.2011 г. по в. гр.дело № 124/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3419/27.10.2010 г. по гр. дело № 7873/2009 г. на Варненския районен съд, с което е осъдена жалбоподателката да премахне поставената на площадката между втория етаж и входа на таванското помещение в сградата, находяща се в [населено място], обл.В., [улица] метална врата и да осигури достъп на ищците Д. С. Ж. и В. А. Ж. до таванското подпокривно пространство чрез предоставяне на ключ от дървената врата на основание чл.109 ЗС. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба е поставен правния въпрос какъв статут има процесното подпокривно пространство и може ли същото да бъде предмет на сделка или придобивна давност, решаван противоречиво от съдилищата – чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Цитирано е решение № 957/06.08.2007 г. по гр.дело № 810/2007 г. на Варненския окръжен съд, потвърдено с решение № 1/23.01.2009 г. по гр.дело № 5355/2007 г. на ВКС II г.о.
Ответниците по жалбата Д. С. Ж. и В. А. Ж., чрез адв.М. Х. в писмен отговор са изразили становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.109 ЗС от ответниците по жалбата е основателен.
За да направи изводите си от фактическа страна е приел, че жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица] изградена върху държавно дворно място от И. Д. Н. и К. И. Д.. С договор за доброволна делба от 22.04.72 г. посочените лица поделили същата в дял на И. Н. са поставени два етажа в източната част на сградата и една изба, като е отразено, че тавански помещения няма. В дял на К. Д. са поставени два етажа и изба със стаи като етажа в западната част на сградата е без тавански помещения.
Прието е, че възоснова на сделка, удостоверена с нот.акт № */76 г. С. Ж. Ж. придобил от И. Д. и Ж. И. първи етаж от жилищната сграда, заедно със североизточното избено помещение, който прехвърлил с договор за издръжка и гледане на ищеца Д. Ж. по време на брака с ищцата В. Ж. – нот.акт № */96 г.
Вторият жилищен етаж от процесната жилищна сграда със застроена площ от 82.50 кв.м., заедно със складово помещение в подпокривното пространство, без посочена квадратура и граници и съответен процент ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж в дворното място И. Д. и Ж. И. продали с нот.акт № */2004 г. на жалбоподателката С. В..
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че на площадката между втория и таванския етаж понастоящем съществува дървена и метална врата със заключващи устройства.
Възоснова на изслушана по делото СТЕ е прието, че подпокривното пространство на сградата на [улица] представлява обща част на сградата по своето естество. В тази насока съдът е взел предвид архитектурния проект на сградата и липса на данни за изготвени планове и екзекутиви за преустройство на подпокривното пространство. Възоснова на заключението на вещото лице е прието, че понастоящем таванското помещение се използва за складови помещения, като достъпът до него се осъществява единствено посредством стълбище, като на мястото на последната стълбищна площадка има прегради за достъп до таванския етаж – дървена фазерна врата и непосредствено пред нея метална решетка. От заключението на вещото лице е установено, че при спазване на законовите изисквания не може да има изградени самостоятелни обекти в подпокривното пространство, но в същото биха могли да се обособят части, които в качеството си на складови помещения да обслужват самостоятелните жилищни обекти.
Като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели съдът е приел, че дървената врата към таванското помещение е съществувала преди придобиване на втория етаж от жалбоподателката, като последната поставила металната решетка.
От правна страна съдът е приел, че е установено наличието на етажна съсобственост между праводателите на ищците С. Ж. през 1976 г. и този на жалбоподателката И. Д.. Прието е, че ищците се легимират като собственици на първия етаж, а жалбоподателката на втори жилищен етаж. Според съда налице е режим на етажна собственост, като отделните обекти от жилищната сграда са изключителна собственост на различни лица, а за общите части е налице дялова съсобственост.
Въззивният съд е приел, че процесното подпокривно пространство представлява обща част на жилищната сграда и е обща част по естеството си. За да направи извода съдът е взел предвид заключението на вещото лице по назначената СТЕ според което не може да има самостоятелни обекти в подпокривното пространство при спазване на законовите изисквания. Според съда без значение за извода е установения факт, че подпокривното пространство се ползва като складово помещение. С оглед на това е приел, че като обща част по естеството си подпокривното пространство не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и не може да се придобива на основание давностно владение. При хипотеза на приет извод, че подпокривното пространство е обща част по предназначение съдът е приел, че липсват данни за наличие на съгласие у съсобствениците – устно, писмено и при действието на З./отм./ и чрез фактически действия за промяна на характера или предназначението й. Прието е на неустановено наличието на съгласие у съсобствениците за промяна на подпокривното пространство от установеното предназначение в придаване на обособени складови помещения към отделен самостоятелен обект.
Съдът е приел, че достъпът на ищците е ограничен до подпокривното пространство, чрез поставяне на метална врата и ново заключващо устройство на дървената врата от жалбоподателката. Поради това ответниците по жалбата са лишени от възможността да ползват обща част на сградата според нейното предназначение. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения негаторен иск.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос. С решение № 957/06.08.2007 г. по гр.дело № 810/2007 г. на Варненския окръжен съд, потвърдено с решение № 1/23.01.2009 г. по гр.дело № 5355/2007 г. на ВКС II г.о. съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.33,ал.2 ЗС от Д. Ж. и В. Ж. против И. Н., Ж. И. и С. В. за изкупуване на втори етаж от източната част на жилищна сграда, находяща се в [населено място], обл.В., [улица] със застроена площ от 82.50 кв.м. Прието е, че искът е недопустим, като предявен след изтичане на преклузивния двумесечен срок, предвиден в чл.33,ал.2 ЗС. Правният въпрос не е разрешен в противоречие с посоченото решение, тъй като в същото съдът се е произнесъл по съвсем различна хипотеза от настоящата.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като не се установява предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата Д. С. Ж. следва да се присъди сумата 420 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 623/12.05.2011 г. по в.гр.дело № 124/2011 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 19212/14.06.2011 г., подадена от С. Д. В., чрез адв. Ив. Б. и Ж. К..
Осъжда С. Д. В., [населено място], [улица] да заплати на Д. С. Ж. от [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], ул.”Д-р П.” № 74, ет.1, офис № 1 сумата 420 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: