О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1156
гр. София 14.12.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 06 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 809 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Н. Г. Ф., чрез адв. В. Б. против решение № 16/04.02.2011 г. по в.гр.дело № 465/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 365/05.07.2006 г. по гр. дело № 52/2005 г. на Районен съд [населено място] и вместо отменената част е намалено извършеното дарение с нот. акт № */95 г. от В. Г. С. в полза на Н. Г. Ф. с по 110/1000 ид.части за С. Г. С., Л. Г. С., К. Г. С., Н. Г. С. и А. Г. С.. Със същото решение е допусната делба между страните по делото върху недвижимия имот – ПИ №* с площ от 295 кв.м., за който, ведно с имоти пл. № * и № * е отреден парцел * в кв.* по плана на [населено място], ведно с построената в него еднофамилна паянтова жилищна сграда при делбени части 330/1000 ид.части за Н. Г. Ф. и по 134/1000 ид.части за С. Г. С., Л. Г. С., К. Г. С., Н. Г. С. и А. Г. С..
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесния имот се допусне до делба между страните по делото при делбени части 9/14 ид.части за жалбоподателката и по 1/14 ид.част за всеки от останалите съделители.
В изложението са формулирани въпросите: 1. въззивният съд се произнесъл по съществен процесуално правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – въззивният съд не е изпълнил точно указанията, дадени с отменителното решение на ВКС и постановил решение, което е в нарушение на материалния закон, че заключението на вещото лице за стойността на делбените имоти е дадено, като същото не е взело предвид цени, валидни към 2001 г., а е съобразило тези към 1999 г. и 2000 г., че цените на земеделските имоти са занижени, че заключението на вещото лице е неправилно и съдът като го възприел погрешно изчислил квотите на всеки от съделителите, че е направил погрешния извод за липса на основанията на чл.36,ал.2 ЗН, че при допълване на запазената част следва да прецени дали стойността на подарения имот на жалбоподателката, пресметната съобразно чл.31 ЗН надвишава разполагаемата част с повече или по-малко от ?, каквито действия не били предприети от съда – цитирани са решение № 2173/61 г. на I г.о. на ВС, решение № 1121/76 г. на I г.о. на ВС, 2. че е разрешен съществен процесуално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – за начина на определяне на разполагаемата част и размера на запазената част, указан в чл.31 ЗН, че имуществото, включено в наследствената маса се оценява съобразно стойността, която то е имало по време на откриване на наследството, че след това от общата маса, оценена в пари и представляваща цифрова величина се определя размерът, както на разполагаемата, така и на запазените части, че тези действия съдът следва да извърши съобразно разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 ЗН, че съдът следва да допусне допълване до размера на запазената част, когато стойността на подарения имот, пресметната съобразно чл. 31 ЗН надвишава разполагаемата част с повече или по-малко от ?, което не е извършено от въззивния съд, че съгласно чл. 36, ал. 2 ЗН жалбоподателката може да задържи целия имот, ако стойността на същия не надхвърля разполагаемата част и нейната запазена част взети заедно.
В писмен отговор ответниците по жалбата С. Г. С., Л. Г. С., К. Г. С., Н. Г. С. и А. Г. С., чрез адв. Р. Б. са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Производството по делото е повторно пред настоящата инстанция след постановено отменително решение№ 186/12.05.2009 г. по гр.дело № 188/2008 г. на ВКС IV г.о.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон – на Г. К. С. б.ж. на [населено място], общ.Г. Д., починал на 09.06.94 г. Майката на съделителите и съпруга на наследодателя В. Г. С. починала на 11.02.2001 г.
С нот. акт № */95 г. В. С. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на недвижимия имот – 8/14 ид.части от дворно място, представляващо имот пл. № * за който и с имоти пл. № * и № * е отреден парцел * в кв.* по плана на [населено място], която част съответства на 8/42 ид.части от парцела, както и на 8/14 ид.части от едностайна еднофамилна жилищна сграда и 8/14 ид.части от складово помещение, намиращо се на приземния етаж на сградата, построена в имота. Със същия нот.акт жалбоподателката е призната за собственик на същите основания на 1/14 ид.част от описаните имоти – терен, жилищна сграда и складово помещение.
С нот.акт № */95 г. В. С. дарила на жалбоподателката Н. Ф. собствените си 8/14 ид.части от процесния недвижим имот.
Прието е, че с констативен нотариален акт № */2004 г. всички останали съделители са признати за собственици на общо 5/14 ид.части от описания недвижим имот с построената в него паянтова сграда.
Съдът е приел, че В. С. е пряк наследник – дъщеря на Г. С. Б. б.ж. на [населено място], починал на 20.12.80 г.
С решение № 2856/21.02.97 г. ОСЗ гр.Г.Д. е възстановила правото на собственост на наследниците на Г. Б. в съществуващи стари реални граници на четири имота – ливади, подробно описани в решението.
Пред първоинстанционния съд съделителите С. Г. С., Л. Г. С., К. Г. С., Н. Г. С. и А. Г. С., чрез възражение са поискали възстановяване на запазената им част, тъй като същата е накърнена с извършеното дарение с нот. акт № */95 г, като се намали размера на дарението.
Прието е от въззивния съд, че след смъртта на общия наследодател Г. С. на 09.06.94 г. призованите да наследят са съпругата В. С. – получила 8/14 ид.части от процесния имот и шестте му деца – всяко от тях получило по 1/14 ид.част от имота. Приживе В. С. се разпоредила със своята идеална част от имота – дарила го на Н. Ф..
Прието е, че наследствената маса към датата на откриване на наследството на В. С. е както следва – 8/14 ид.части от процесния имот, получен по наследство от съпруга й и 1/5 ид.част от четири земеделски имота, реституирани на В. С., като наследник на Г. Б. с решение на ОСЗ гр.Г.Д..
Възоснова на оценителна експертиза съдът е приел, че стойността на наследствената маса включва 13 003.43 лв., която е 8/14 ид.части на В. С. от 22 756 лв. – от стойността на процесния имот и 194.33 лв. – 1/5 ид.част от земеделските имоти или стойността е общо 13 197.76 лв.
Въззивният съд е приел съобразно чл.29,ал.1 ЗН според броя на децата, че запазената част от имуществото на В. С. е 2/3 ид. части на стойност 8 798.51 лв. Прието е, че разполагаемата част е на стойност 4 399.25 лв.
Прието е, че наследодателката В.С. се е разпоредила с по-голяма част от разполагаемата част от имуществото, включващо процесния имот и стойността на земеделските земи.
Според въззивния съд запазената част на всеки от наследниците е в размер на 1466.42 лв. или 7 332.10 лв. за петимата, която стойност е по-голяма от стойността на имуществото на В. С. извън дарственото разпореждане.
Прието е, че запазената част на всеки от петимата съделители е накърнена общо със 7 137.77 лв. – след приспадане на стойността на земеделските имоти, а за всеки един от петимата с 1427.55 лв.
Съдът е приел, че извършеното дарствено разпореждане следва да се намали до допълване на запазената част на всеки един от наследниците, предявили такова искане.
Според въззивния съд тъй като запазената част на всеки от петимата съделители е накърнена с 1 427.55 лв. дарението следва да се намали с тази стойност в полза на същите, представляваща 110/1000 ид.части от стойността на дарения имот.
От общия наследодател всеки от съделителите е наследил по 1/14 ид.част от процесния имот на стойност 1625.43 лв. Към същата съдът е приел, че следва да се прибави и размера на запазената част за всеки от въззиваемите от наследството на В. С., като стойността на един дял възлиза на 3 052.99 лв., представляващ 134/1000 от процесния имот. Съдът е извадил посочената сума от стойността на наследствената маса, към момента на откриване на наследството на В.С., като за жалбоподателката Н.Ф. остава дял на стойност 7 491.10 лв., който е 330/1000 ид.части от процесния имот.
С оглед на приетото първоинстанционното решение в частта, с която е намалено дарственото разпореждане до размера на запазената част на всеки от въззиваемите, с което е допуснат до делба процесния имот е отменено. Вместо отменената част е постановено от въззивния съд дарственото разпореждане да се намали с по 110/1000 ид.части, а процесния имот се допусне до делба при делбени части – по 134/1000 ид.части за всеки от петимата съделители и 330/1000 ид.части за жалбоподателката.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т. 1 ГПК по въпросите, поставени в пункт първи от изложението. Същите представляват доводи по правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Тези доводи подлежат на преценка само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение, но не и в настоящото производство, в което се преценява дали следва да се допусне касационно обжалване при ясно формулиран правен въпрос, разрешен при наличие на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3 ГПК. Според тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т. гр. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1- ва правен въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Съобразно това тълкуване всички доводи на жалбоподателката по п.1-ви от изложението не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. В настоящото производство съдът следва да прецени дали правният въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а не дали тези правни изводи са законосъобразни.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси, поставени в п.2-ри от изложението. Основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, поради настъпили промени в законодателството или обществените условия. Поставените правни въпроси в п.2-ри от изложението касаят приложението на чл. 28, чл. 29, чл. 36, ал.2 ЗН. Посочените норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е постановена богата съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството или обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателката.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 16/04.02.2011 г. по в. гр. дело № 465/2009 г. на Благоевградския окръжен съд по касационна жалба вх. № 9541/18.03.2011 г., подадена от Н. Г. Ф., [населено място], [улица], № 57, чрез адв. В. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: