5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1027
гр. София 28.10.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 21 октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1143 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците И. М. П. и Е. И. П., чрез адв. Н. Д. срещу решение от 25.06.2010 г. по в.гр.дело № 246/2010 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено решение от 12.02.2010 г. по гр.дело № 2515/09 г. на Шуменския районен съд и е отхвърлен предявения от касаторите срещу Ж. И. Г. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че последният не е собственик на гараж № 6 с идентификатор № 83510.666.43, който се намира в сграда с идентификатор № 83510.666.438.1, разположена в ПИ № 83510.666.43 , намиращ се на първия етаж със застроена площ от 16.94 кв.м. при граници: от север-проход, от изток-маневрена тераса, от юг – гараж № 7, от запад магазин № 1.
Жалбоподателите мотивират доводи за нищожност на обжалваното решение, като постановено от незаконен състав, за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси – 1. процесуално правен въпрос по приложението на чл.22,ал.1,т.5 от ГПК и по-точно за наличие на основание за отвод на председателя на съдебния състав, постановил въззивното решение, поради участието му в съдебен състав, постановил въззивно решение по предявен иск с пр. осн. чл. 108 ЗС от ответника по настоящото дело Ж. И. Г., който иск е приет за основателен, че поради липса на такъв отвод съдебния състав е незаконен, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 874 по гр.дело № 40/2001 г. на ВКС IV г.о. – чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, 2. материално правен въпрос по приложението на чл.36,ал.2 от ЗЗД за последиците от правните действия, извършени от пълномощник, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287,ал.1 от ГПК ответникът по жалбата Ж. И. Г., чрез адв. Д. Т. е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
С въззивното решение съдът е приел, че предявения отрицателен установителен иск за собственост на недвижимия имот гараж № 6 със застроена площ от 16.94 кв.м., находящ се на първия етаж в сграда, построена в ПИ № 83510.666.43 е неоснователен.
От фактическа страна е прието, че с н.акт № 121/99 г. М. В. Д., ответникът по иска Ж. И. Г. и А. А. П. прехвърлили на [фирма][населено място] правото на собственост върху жилищна сграда и дворно място от 356 кв.м., находящо се в[населено място], представляващо парцел XXII-2883 в кв.161 по плана на града за сумата 17809300 лв./неденом. лв./, която сума продавачите не получили, като вместо нея купувачът поел задължение да построи и им предаде в собственост в срок от две години от получаване на строително разрешение за предвидения за изграждане в дворното място жилищен блок конкретни имоти. От последните на Ж. Г. следвало да се предаде югозападен апартамент от 77 кв.м., находящ се на втори етаж и гараж № 1 с площ от 16.5 кв.м. при съседи – от изток – двор, от запад магазин, от север проход от юг гараж № 2, от горе първи етаж, от долу – гараж. С нотариален акт № 124/2002 г. са извършени поправки на посочения нотариален акт относно срока за предаване собствеността и владението на описаните имоти, относно квадратурата на гаража, отреден за Ж. Г., която да се счита 16.12 кв.м..
С нотариален акт № 170/2002 г. [фирма][населено място] продало на касатора И. М. П. правото на строеж на обекти, находящи се в масивна сграда, която ще се изгради в дворно място с площ от 356 кв.м., представляващо УПИ XXII-2883 в кв.161 по плана на[населено място], от които и гараж № 6 на първи етаж с вход откъм двора през прохода със застроена площ от 16.94 кв.м. Прието е, че към момента на сключване на договора купувачът е бил в граждански брак с касаторката Е. П..
С влязло в сила на 29.04.2009 г. решение от 26.11.2007 г. по в.гр.дело № 575/2007 г. на ШОС е осъден [фирма][населено място] да предаде владението на Ж. И. Г. на осн.чл.108 от ЗС върху собствения му недвижим имот – гараж при съседи от изток – двор, от запад – магазин, от север – проход, от юг – гараж № 2, отгоре – етаж 1, отдолу – гараж, находящ се в четириетажна жилищна сграда с гаражи и магазина, построена в УПИ XXII-2883 в кв.161 по плана на[населено място] на влязлото в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист в полза на Ж. Г. срещу търговското дружество и е образувано изпълнително дело № 20087770400006 по описа на ЧСИ. С определение от 02.07.2009 г. по ч.гр.дело № 1252/08 г. на Ш. по искане на касаторите, които са твърдели владение върху имота на осн.чл.524 от ГПК е спряно производството по изпълнителното дело и е даден едноседмичен срок да предявят иск за отричане правата на взискателя Ж. Г. да получи имота.
Прието е от съда наличие на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като влязлото в сила решение по иска с пр.осн.чл.108 от ЗС, предявен от Ж. Г. срещу [фирма][населено място], предмет на друго дело няма сила на пресъдено нещо по отношение на касаторите, които не са участвали в това производство и заявяват права върху имота преди предявяване на иска с пр.осн.чл.108 от ЗС.
От правна страна съдът е приел, че ответникът по иска Ж. Г. е придобил собствеността върху процесния гараж на основание сключения договор с нотариален акт № 121/99 г., представляващ покупко-продажба на бъдеща вещ, като към 2004 г. е бил изграден в груб строеж.
Съдът е приел, че процесния гараж е собственост на ответника по иска Ж. Г., че този гараж не се намира на сутеренния етаж. За да направи изводите си съдът приел, че следва да се вземе предвид описанието на имота в нотариалния акт, който легитимира лицето като собственик на конкретен обект. С оглед посочените граници на гаража в нотарилен акт № 121/99 г. съдът е приел, че гаража, собственост на ответника по иска се намира на нивото на първия етаж, като без значение е, че е посочен под № 1. Освен това съдът е взел предвид и отразеното в нотариален акт за поправка на н.акт № 124/2002 г., с който е поправен н.акт № 121/99 г., в който освен квадратурата на гаражите, които се предоставят в собственост на трето, неучастващо по делото лице М. Д./бивш съсобственик на терена/ изрично е променено и местоположението им, чрез посочване, че същите се намират в сутерена, а такава поправка не е отразена за гаража на ответника. С оглед на това съдът е направил извода, че волята на страните по договора за продажба, сключен през 1999 г. – н.акт № 121/99 г. е да продадат, съответно закупят процесния гараж, който е на нивото на първия етаж, а не този на сутеренния етаж. Съдът е обсъдил и приложените по делото писмени забележки за техническото състояние на прехвърлените обекти на ответника по иска, съдържащи отбелязване „гараж-подземен”, като е приел, че документа е съставен през 2004 г. – т.е. в последващ продажбата на гаража момент, съответно е изготвен от бащата на ответника, като пълномощник. При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че ответникът по иска е собственик на процесния гараж, а предявения отрицателен установителен иск за собственост е неоснователен.
Неоснователни са доводите на касаторите за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по първия правен въпрос. Съобразно даденото тълкуване в ТР № 1/2009 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС – т.1-ва правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставения процесуално правен въпрос от касаторите по приложното поле на чл.22, ал. 1, т. 5 ГПК не е включен в предмета на спора, нито е обусловил правните изводи на съда. В настоящият случай в рамките на спора между страните по делото такъв процесуално правен въпрос не е поставян пред въззивния съд и последният не го е разрешавал, нито в хода на делото, нито с въззивното решение. Освен това от данните по делото не се установява процесуално правния въпрос да е бил налице, от което да произтича и задължение за съда да се произнесе по него. Установения факт по делото, че председателя на съдебния състав, постановил обжалваното решение е взел участие и в съдебния състав, постановил решение по предявен иск с пр.осн.чл. 108 от ЗС от Ж. И. Г. срещу търговското дружество [фирма][населено място] за същия гараж не се включва в хипотезата на чл.22,ал.1,т.5 от ГПК, нито в т.6-та на същата алинея, правната последица от което да е наличие на задължение за съдията да се отстрани от разглеждане на делото. Следователно формулирания правен въпрос е неотносим към предмета на спора между страните по делото. Не се установяват и предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Касаторите не са се позовали на противоречиво решаване на правния въпрос със задължителна практика на ВКС – тълкувателни решения на общото събрание на ГК и/или ТК на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Разглеждането на правния въпрос по приложението на чл.22,ал.1,т.5 ГПК съдът приема, че не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание е налице – т.е. правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи, разрешен с въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато правните норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или съответно практиката да се осъвремени поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Разпоредбите на чл.22,ал.1,т.5 от ГПК са ясни и пълни и непротиворечиви и съдът преценява, че не се нуждаят от тълкуване.
В изложението касаторите са цитирали решение № 874/13.-05.22002 г. по гр.дело № 40/2001 г. на ВКС IV г.о. в подкрепа на становището за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, тъй като решението е на състав на ВКС по конкретен казус. От същото решение е видно, че поставения правен въпрос не е бил разрешаван от съдебния състав, тъй като съдът се е произнесъл по различен казус от настоящия.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по втория правен въпрос по приложното поле на чл.36,ал.2 от ЗЗД относно последиците от правните действия, които представителят извършва. Разпоредбите на чл.36,ал.2 от ЗЗД са ясни и пълни. По приложението им е налице трайна и обилна съдебна практика, за която не са налице данни по делото за необходимост от осъвременяване, поради промени в законодателството и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 25.06.2010 г. по в. гр. дело № 246/2010 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: