О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
гр. София 21.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 207 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Д. Т. Г. срещу решение от 26.11.2009 г. по гр.дело № 1005/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 10.01.2006 г. по гр.дело № 4027/2002 г. на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен иска с пр.осн.чл.69 ЗН, предявен от жалбоподателката срещу В. М. Г. за делба на апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк], бл. *, вх.*, ет.* с площ от 54.73 кв.м., заедно с избено помещение № 28 с площ от 2.85 кв.м. и с 1.281 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Със същото решение е отхвърлено като неоснователно искането с пр.осн.чл.30,ал.1 ЗН, предявено от жалбоподателката срещу ответницата за възстановяване на запазена част от наследството на Т. Н. Г., починал на 22.12.2000 г., чрез намаляване на частно завещателно разпореждане на Т. Г., извършено във формата на саморъчно завещание от 06.07.2000 г., с което в полза на В. М. Г. е завещана собствената идеална част – ? ид.част от придобития през време на брака апартамента, находящ се в [населено място],[жк], бл.*, вх.*, ет.*,ап.* с площ от 54.73 кв.м., заедно с избено помещение№ 28 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесния имот се допусне до делба между страните по делото.
В изложението са формулирани въпросите – 1. въззивният съд се произнесъл по съществени материално правни и процесуално правни въпроси, които са решени вв противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, 2.че въззивният съд основал решението си за автентичност на оспореното завещание на доказателствени средства, които са недопустими, 3. неправилно приложение на материалния закон по отношение на спорния въпрос за възмездния характер на завещанието, 4. че съдът мотивирал решението относно исканата редукция на завещанието на недопустими доказателства, несъбрани пред него и несъответстващи на действителните факти. Цитирани са решение № 493/09.07.2003 г. по гр.дело № 106/2003 г. на ВКС I г.о., решение № 202/24.07.2001 г. по гр.дело № 583/2000 г. на ВКС I г.о., решение № 802/23.06.92 г. по гр.дело № 417/92 г. на ВС IV г.о.
В писмен отговор ответницата по жалбата чрез адв. Р. Д. и Я. В. изразява становище за липса на основания за допустимост на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на наследодателя Т. Н. Г., починал на 22.12.2000 г. – жалбоподателката негова дъщеря, а ответницата по жалбата В. М. Г. съпруга от втори брак.
Прието е, че наследодателят Г. е сключил брак с А. Й. Г. на 02.10.1950 г., който е прекратен с влязло в сила на 22.12.1975 г. съдебно решение по гр.дело № 3554/75 г. на СГС. През време на брака е придобит на осн.чл.55г. ЗПИНМ с нот.акт № */70 г. апартамент № * с площ от 65.75 кв.м., находящ се в [населено място], [улица].
Наследодателят сключил брак с ответницата по жалбата В. Г. на 15.07.76 г. и по време на същия придобил апартамент № * с площ от 54.73 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], бл.*, вх.*, ет.*.
Прието е, че апартамент № *, придобит от общия наследодател със съпругата му от първия брак е допуснат до делба с влязло в сила на 01.07.2002 г. съдебно решение по гр.дело № 8617/2001 г. на СРС при делбени части ? ид.част за В. Г. и ? ид.части за Д. Г.. С влязло в сила на 08.02.2007 г. по същото дело делбения имот е поставен в дял на осн.чл.288, ал.3 ГПК/отм./ на жалбоподателката.
Съдът е приел, че със саморъчно завещание от 06.07.2000 г., обявено с протокол от 17.09.2001 г. наследодателят завещал на В. Г. ? ид.част от процесния апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк]с отбелязване в завещанието, че същото е извършено в знак на любов и признателност към съпругата и за грижите, полагани за него.
Възоснова на едночленна и тричленна експертизи е установено, че завещанието е написано и подписано от наследодателя Т. Г., като в почерка и подписа не са констатирани признаци на неврологично заболяване, мозъчна атеросклероза и паркинсонов синдром, че ръкописният текст в завещанието не е написан от В. Г..
Прието е от съда с оглед изслушаните съдебно психиатрични експертизи, че няма данни към момента на извършване на завещателното разпореждане наследодателят Г. да е страдал от психична болест или да е бил с интелектуален дефицит.
Относно стойността на апартамент № * и процесния апартамент № * към момента на откриване на наследството – 22.12.2000 г. пазарната оценка на имотите е 41900 лв. за първия и 14500 лв. за втория, а към момента на изготвяне на заключението е 38 200 лв. за първия и 13200 лв. за втория. Прието е, че стойността на извършените подобрения в апартамент № * към 22.12.2000 г. е в размер на 2204 лв.
От правна страна е прието, че ответницата по иска В. Г. е собственик на процесния апартамент като на ? ид.част е собственик на лично основание от прекратената СИО със смъртта на съпруга й и наследодател Т. Г. и на другата ? ид.част възоснова на извършеното от същия завещателно разпореждане.
Относно възражението на жалбоподателката за нищожност на завещанието, тъй като същото не е написано и подписано от завещателя съдът е приел същото за неоснователно. Изводът съдът е направил като е възприел заключението на едночленната и тричленна съдебно графологични експертизи, които са изразили становище, че текста на саморъчното завещание е написан от завещателя и последният е подписал завещанието. С оглед на това съдът е приел, че са спазени изискванията на чл.25,ал.1 ЗН, съобразно които саморъчното завещание следва да се напише от завещателя, да се отрази датата на която е съставено и да се подпише от завещателя след завещателните разпореждания.
Прието е за неоснователно възражението, че завещанието не е безвъзмезден акт, като отразеното в същия, че се прави в знак на любов и признателност към съпругата и за грижите които полага за завещателя представлява израз на мотивите на завещателя и не е насрещна престация, както и че изразът не е противен на закона.
По възражението за нищожност на завещанието – липса на формирана валидна воля от завещателя, поради здравословното му състояние към момента на изготвяне на завещанието съдът е приел същото за неоснователно. Извода съдът е мотивирал, като е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства – писмени, гласни и заключенията по приетите съдебно психиатрични експертизи. Прието е, че към момента на извършване на завещателното разпореждане завещателят е бил способен да действа разумно, тъй като по делото не е установено същият към този момент да е страдал от психична болест или да е бил с интелектуален дефицит.
По искането за възстановяване на запазена част от наследството на Т. Г., направено от жалбоподателката съдът е приел, че към момента на смъртта на наследодателя -22.12.2000 г. наследствената маса от имотите на последния включва ? ид.част от процесния апартамент № *, придобит в режим на СИО с ответницата по жалбата и ? ид.част от апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], придобит през време на първия му брак с А. Г.. Прието е, че извършването на съдебна делба между страните по делото в друго производство по отношение на ап.№ * е ирелевантно за настоящия спор. Съобразно постановеното решение по извършване на делбата по друго дело съдът е приел, че със същото със сила на пресъдено нещо се установяват делбените части на страните от имота, както и собствеността на наследодателя върху имота – ? ид.част. Прието е от съда, че стойността на двата имота към момента на откриване на наследството е 31700 лв. Съдът е приел, че от тази стойност следва да се приспаднат задълженията на наследодателя към жалбоподателката за извършени от същата към 1998 г. ремонтни работи в апартамент № * със съгласието му, установено с влязло в сила решение от 19.06.2003 г. по гр.дело № 8617/2001 г. на СРС по извършване на делбата, като стойността на задължението е 771.25 лв. Прието е, че стойността на наследствената маса на наследодателя Г. е 30 928.75 лв., че запазената част на жалбоподателката е 1/3 в какъвто размер е и разполагаемата част от наследството. Съдът е съпоставил стойността на запазената част на жалбоподателката и на разполагаемата част от наследството на Т. Г. и е приел, че полученото от ищцата наследство надхвърля стойността на запазената част от същото. С оглед на това съдът е направил извода, че запазената част на ищцата от наследството, оставено от Т. Г. не е накърнена и искането по чл.30,ал.1 ЗН е неоснователно.
Възоснова на посочените съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на иска за делба, тъй като процесния имот е изключителна собственост на ответницата В. Г..
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в п.1-ви от изложението. Съобразно даденото тълкуване в т.1 от ТР № 1/10 г. по т.дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Според същата точка касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. ВКС може само да конкретизира, да уточни и квалифицира правния въпрос, който е обусловил правните изводи на въззивния съд. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Последните представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване, а това е разрешеният правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда.
В настоящият случай в п. 1-ви от изложението жалбоподателката не е формулирала ясно и точно правен въпрос по смисъла на даденото тълкуване в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Формалното възпроизвеждане на текста на чл. 280, ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК в п.1-ви от изложението не представлява ясно и точно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване по въпросите, поставени в п.1-ви от изложението.
Поставените въпроси в п.2, 3-ти и 4-ти от изложението касаят правилността на обжалваното решение, за възприетата фактическа обстановка от въззивния съд, за обсъждане на събраните по делото доказателства. Тези въпроси са основание за касационна отмяна по чл. 281,ал.1,т.3 ГПК. Същите подлежат на преценка само ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство, в което е преценява само наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд не следва да се допусне до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателката Д. Г..
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата 400 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за които разноски са представени доказателства по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 26.11.2009 г. по гр. дело № 1005/2006 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 10437/12.02.2010 г., подадена от Д. Т. Г., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв.Т. Й..
Осъжда Д. Т. Г., [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на В. М. Г. от [населено място], ж.к.”Л.-1 ч., бл.*, вх.*, ет.*,ап.* сумата 400 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: