О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1182
гр. София 21.12.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 964 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма], чрез адв. Св. Д. против решение от 21.03.2011 г. по гр.дело № 1446/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 39/28.05.2010 г. по гр. дело № 121/2009 г. на Районен съд [населено място] и вместо него е допусната да се извърши съдебна делба между С. Г. И., М. Г. Д., Д. Г. И., Р. К. Я., К. К. Д., З. П. И., Д. В. И., Е. С. Н. и К. С. Р. и [фирма] със седалище [населено място], общ.Б. по отношение на недвижим имот с идентификатор * по КК на м.”П.” с площ от 4 590 кв.м. при делбени части – 2/72 ид.ч. за С. Г. И., 2/72 ид.ч. за М. Г. Д., 2/72 ид.ч. за Д. Г. И., 3/72 ид.ч. за Р. К. Я., 3/72 ид.ч. за К. К. Д., 3/72 ид.ч. за З. П. И., 3/72 ид.ч. за Д. В. И., 3/72 ид.ч. за Е. С. Н., 3/72 ид.ч. за К. С. Р. и 48/72 ид.ч. за [фирма].
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени наршения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. че въззивният съд не е обсъдил от обективна страна материално правния обхват на решението на диспозитива на гр.дело № 4/95 г. по описа на РС [населено място], с което е отменено ПР № 107 ПР от 08.06.95 г. на О. Ц. и е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. С. Л. – праводатели на жалбоподателя в съществуващи/възстановими/ стари реални граници по отношение на процесния имот, 2. съдът не е обсъдил обстоятелството, че съгласно ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, които съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.2 ЗСПЗЗ не следва да се намират в границите на урбанизираните територии/населени места и селищни образувания/, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, че становището на съда за приключване процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху процесния имот за ищците към 19.10.2009 г. е в противоречие с разпоредбите на чл.2,т.1 ЗСПЗЗ. Според жалбоподателя поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а вторият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – цитирано е решение № 421/23.01.2006 г. на ОС [населено място].
В писмен отговор ответниците по жалбата, чрез адв. В. В. са изразили становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че общият наследодател на ответниците по жалбата-ищци С. Г. Л. б.ж. на [населено място] е починал на 12.01.1931 г. и е оставил наследници по закон – син Г. С. Л. б.ж. на [населено място],починал през 1972 г. и дъщеря Д. С. Р. б.ж. на [населено място], починала през 1977 г..
Синът на общия наследодател Г. С. Л. е починал през 1972 г. и оставил наследници Н. Л. Л.-съпруга, починала през 1993 г. и три деца – С. Г. А., Л. Г. Л. и С. Г. Л..
Прието е, че след смъртта на Д. С. Р. през 1977 г. оставила наследници – син В. Р. И. б.ж. на [населено място], починал през 1990 г., дъщеря Ж. Р. Л., починала през 2007 г., син С. Р. И., починал през 1988 г. и син Г. Р. И., починал през 2003 г.
Наследници по закон на В. Р. И., починал през 1990 г. са – съпруга З. П. И. и дъщеря Д. В. И..
След смъртта на Ж. Р. Л. през 2007 г. наследници по закон останали – съпруг К. Я. Л., починал в хода на производството и деца Р. К. Я. и К. К. Д..
Прието е, че наследници по закон на С. Р. И., починал през 1988 г. са – деца Е. С. Н. и К. С. Р..
След смъртта на Г. Р. И. през 2003 г. наследници по закон останали – съпруга С. Г. И. и дъщери М. Г. Д. и Д. Г. И..
Прието е, че с решение № 107 ПР от 08.06.1995 г. на ПК [населено място] на наследниците на Г. С. Л. е отказано възстановяване право на собственост в стари реални граници върху няколко земеделски имоти, един от които нива от 5 дка. в землището на [населено място], м.”П.”. Впоследствие с решение № 99/24.01.97 г. по гр.дело № 4/95 г. на Царевски районен съд е отменено посоченото решение на ПК [населено място].
С решение № 28/15.12.99 г. на ПК [населено място] е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. С. Л. в съществуващи стари реални граници върху няколко земеделски имота, един от които е двор-гостопанство от 5 дка в м.”П.” имот № * по картата на землището.
Прието е, че наследниците на Г. Л. се разпоредили с процесния имот – нива с площ от 5 дка в м.”П.” в землището на [населено място], като същият бил продаден с нот. акт № */2002 г. на дружеството-жалбоподател [фирма].
Съдът е приел, че наследниците на дъщерята на общия наследодател Д. С. Р. – Д. В. И., З. П. И., Ж. Р. Л., Е. С. Н., К. С. Р. и Г. Р. И. предявили иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ против наследниците на сина на общия наследодател Г. С. Л. – С. Г. А., Л. Г. Л. и С. Г. Л. по отношение на процесния имот, предмет на разглеждане на гр.дело № 149/2003 г. на Районен съд [населено място]. Наследниците на Д. Р. поискали с предявения иск да се признае за установено по отношение на наследниците на Г. С. Л., че наследодателката им и Г. Л. към момента на образуване на ТКЗС през 1949 г. са били собственици на няколко земеделски имоти в землището на [населено място], един от които нива с площ от 5 дка в м.”П.”, който е процесния. По посоченото дело е постановено решение, с което е уважен предявения иск по отношение на процесния имот при квоти от съсобствеността – ? ид. част общо за наследниците на Г. Л. и ? ид.част общо за наследниците на Д. Р.. Първоинстанционното решение е отменено частично с решение № III-87/16.09.2004 г. по гр.дело № 123/12.12.2003 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС през 1949 г. в [населено място] С. Р. – наследодател на ищците е собственик за частта над 1/3 ид.част до присъдения размер от ? ид.част от описаните имоти, един от които е процесния. Вместо отменената част е отхвърлен иска с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ в частта надхвърляща 1/3 ид.част до претендирания размер от 1/2 ид.част от посочените имоти, между които и процесния, а в останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила. Решението е влязло в сила на 29.03.2006 г.
С влязлото в сила решение, постановено по предявен иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ от ищците по настоящото дело, срещу наследниците на Г. Л. е прието, че с оглед правилата на наследственото правоприемство в сила към момента на откриване на наследството на С. Л. – чл.21,ал.3,изр.2 от Закона за наследството/отм./ неговият син Г. Л. е наследил 2/3 от имуществото му, а Д. С. Р. е наследила 1/3 ид.част от имуществото на баща си.
Прието е, че с влязло в сила на 01.04.2009 г. решение по гр.дело № 1/2003 г. на Районен съд [населено място] е отхвърлен предявения иск от наследниците на Д. С. Р. против наследниците на Г. С. Л. и дружеството-жалбоподател за делба на няколко недвижими имота в землището на [населено място], един от които и недвижим имот, представляващ двор – горско стопанство с площ 5 дка в м.”П.” № * по плана за земеразделяне.
С решение № 37.2/19.10.2009 г. по заявление от 19.08.91 г. и от 03.08.2009 г. на ОСЗ [населено място] е възстановено правото на собственост на наследниците на общия наследодател С. Г. Л. в стари реални граници по отношение на няколко имота, предмет на влязлото в сила решение, постановено по предявения иск с пр.осн.чл.14,а.4 ЗСПЗЗ, един от които и процесния имот – нива с площ от 5 дка седма категория, находяща се в землището на [населено място], м.”П.”.
Като е взел предвид посочените факти съдът е приел, че влязлото в сила решение на ОСЗ № 37.2/19.10.2009 г. легитимира и наследниците на Д. С. Р. като съсобственици на процесния имот, представляващ нива с площ от 5 дка.
Въззивният съд е приел, че от постановяване на посоченото решение на ОСЗ от 2009 г. е началният момент, от който в полза на дружеството-жалбоподател тече придобивния давностен срок. За да направи извода съдът се е позовал на практиката на ВКС, отразена в решение № 584/25.09.2009 г. по гр.дело № 2949/2008 г. на I г.о., постановено по чл.290 ГПК и на решение № 4/11.03.98 г. по конст.дело № 16/97 г. на Конституционния съд на РБ. Според съда е невъзможно да се придобие на основание давностно владение имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Според съда от момента на възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ лицата, в полза на които е постановено съответното решение могат да бранят правото на собственост с иск. Прието е, че от момента на закупуване на процесния имот от дружеството-жалбоподател през 2002 г. до приключване на процедурата по ЗСПЗЗ през 2009 г. в полза на наследниците на Д. С. Р. дружеството не е имало възможност да демонстрираа намерение да свои вещта срещу действителния невладеещ собственик, каквито са посочените наследници и през този период давност не е могла да тече. Прието е, че до предявяване на иска е изминал един месец и поради това в полза на [фирма] не е изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че предявеният иск за делба е основателен – страните по делото са съсобственици на процесния имот – [фирма] е с квота от съсобствеността 2/3 ид.части, произтичаща от разпоредителната сделка, извършена с нот.акт № */2002 г., а квотата от съсобствеността общо за всички ищци е 1/3 ид.част. Прието е, че делбените части на всяка от страните по делото е както следва – 48/72 ид.части за [фирма], 2/72 ид.ч. за С. Г. И., 2/72 ид.ч. за М. Г. Д., 2/72 ид.ч. за Д. Г. И., 3/72 ид.ч. за Р. К. Я., 3/72 ид.ч. за К. К. Д., 3/72 ид.ч. за З. П. И., 3/72 ид.ч. за Д. В. И., 3/72 ид.ч. за Е. С. Н., 3/72 ид.ч. за К. С. Р..
Съдът е взел предвид, че към момента на възстановяване правото на собственост в полза на наследниците на Г. С. Л. делбеният имот е представлявал земеделска земя двор-горско стопанство с площ от 5 дка в м.”П.” имот № * по картата на землището на [населено място]. Впоследствие е променен статута на земеделската земя и заедно с няколко други имоти с решение № 3/03.04.2003 г. на ОД”З. и г.” [населено място] е утвърдена площадка за проектиране на обекти, с което се засягат 30 637 кв.м. земеделска земя, част от които е и процесния имот. Съобразно подробния устройствен план, одобрен със заповед № 86/18.03.2003 г. на Кмета на [община] от описания имот са отредени няколко имота. Постановена е заповед № 86/28.03.2003 г. на Кмета на [община] с която е одобрен подробен устройствен план за регулация и застрояване на няколко поземлени имоти, между които и процесния по кадастралната карта на м.”П.” и е обособен в УПИ * за курортни нужди, спорт и други обществено обслужващи дейности. Със заповед на Кмета на [община] от 2008 г. имот № * с площ от 5000 кв.м. получава нов идентификатор по кадастралната карта * и номер по регулационния план УПИ * в кв.* с площ от 4590 кв.м., който е идентичен с възстановения имот на наследниците на общия наследодател С. Л. с решението на ОСЗ през 2009 г. Съдът е направил извода, че до делба следва да се допусне недвижим имот с идентификатор * по кадастралната карта на м.”П.” на [населено място] и номер по регулационния план УПИ *в кв.* с площ от 4590 кв.м.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението и на основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса, формулиран в п.2-ри. Доводите в изложението не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно тълкуването, дадено в ТР № 1 /2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1-ва правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото. Според същото тълкуване ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Поставените въпроси от жалбоподателя в п.1-ви и 2-ри от изложението касаят правилността на обжалваното решение, съответно възприемането на фактическата обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства. Дали правните изводи на въззивния съд са законосъобразни съдът преценява ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство. В последното съдът преценява само дали поставените въпроси са правни и налице ли са предпоставките, визирани в чл.280, ал. 1, т. 1, т. 2 и/или 3-та ГПК. В случая поставените въпроси от жалбоподателя касаят правилността на обжалваното решение и не подлежат на преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК. Освен това от всички доводи в изложението е невъзможно да се конкретизира и уточни правен въпрос, който е решен с въззивното решение и е обусловил решаващите изводи на съда. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, без да се преценява наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.2 и т.3-та ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № II-83/21.03.2011 г. по гр. дело № 1446/2010 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 6897/28.05.2011 г., подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление к.к.”А.”, Ц. у., чрез И. д. К. С., чрез адв.Св.Д., съдебен адрес к.к.”А.”, А. с..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: