О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1152
гр. София 13.12.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 08 декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1189 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба ответника Й. Д. Й. против решение № 82/04.10.2011 г. по в.гр.дело № 156/2011 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1/28.04.2011 г. по гр.дело № 868/2010 г. на Разградския районен съд, с което е допуснат до делба между страните по делото – жалбоподателят Й. Й. и Б. Н. И. на недвижимия имот – апартамент № *, с идентификатор № * по кадастралната карта, находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № * с адрес [населено място], [улица], ет.4, със застроена площ от 76 кв.м. при делбени части по ? ид. част за всяка от страните.
Поддържаните основания в жалбата са за недопустимост на решението и за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Жалбоподателят е формулирал правният въпрос – допустимо ли е чрез използване на производство по отстраняване нередовност на искова молба да се допуска до делба и изменя диспозитив на произнесено в първоинстанционно производство решение по първа фаза на съдебна делба, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата Б. Н. И. в писмен от отговор, чрез адв.К.М. е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на делбата на недвижим имот – апартамент № *, с идентификатор № * по кадастралната карта, находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № * с адрес [населено място], [улица], ет.4, със застроена площ от 76 кв.м. в режим на семейна имуществена общност. Решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлен искът за делба на гараж с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място] с площ 17.88 кв.м., находящ се в сграда № * в поземлен имот с идентификатор № * е влязло в сила.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че страните по делото Б. Н. И. и Й. Д. Й. са бивши съпрузи – сключеният граждански брак на 28.09.1980 г. е прекратен с влязло в сила на решение от 1997 г., поради развод. През време на брака между страните на 29.12.1991 г. с нот.акт № */91 г. бащата на жалбоподателя Д. Й. Д. му продал процесния недвижим имот за сумата 3 360 лв. и си запазил правото на ползване на целия имот пожизнено. Прието е от съда, че имота като придобит на основание посочената възмездна сделка от съпруга представлява семейна имуществена общност и презумпцията на чл.19, ал.3 СК/отм./ не е оборена. Съдът е изложил и доводи по възражението на жалбоподателя-ответник за нищожност на договора покупко-продажба, поради неотразяване в нотариалния акт на местожителството на купувача – нарушение на чл. 476,б.”в” ГПК/отм./. Приел е, че страните по договора за продажба са индивидуализирани подробно с посочване имената, единните граждански номера и номера на паспорти, поради което е налице формален пропуск. С оглед на това съдът е приел, че договорът за продажба на процесния имот е валиден и е породил вещнопрехвърлителния си ефект. Прието е, че след прекратяване на брака между страните процесния апартамент е съсобствен между тях при равни делбени части – по ? ид.част. При тези съображения съдът е приел искът за делба за основателен.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос в изложението. Формулираният въпрос е обусловен от допуснатото уточнение от въззивния съд на делбения апартамент в хода на въззивното производство. Процесния имот е бил индивидуализиран, освен по посочените признаци в исковата молба – площ, граници, местонахождение, административен адрес и с идентификатор съобразно одобрената кадастрална карта на [населено място] със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на ИД на АГКК. Така формулиран правният въпрос не е от значение за недопустимостта на обжалваното решение. Настоящият съдебен състав преценява, че в настоящата хипотеза не се установява вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, което да налага допускане на касационно обжалване, за да се прецени валидността и допустимостта му с решението по същество на подадената касационна жалба.
Дори и да се приеме, че формулирания правен въпрос е такъв по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, то същият касае приложението на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд да се произнесе по валидността и по допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение. За да е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК съобразно тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1 /2009 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС – т.4-та следва разглеждането на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Последният е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо основание за допускане на касационно обжалване. В настоящият случай разпоредбите на чл. 269 ГПК са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството или обществените условия.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно на въззивното решение на Разградския окръжен съд по поставения правен въпрос от жалбоподателя Й. Й..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 82/04.10.2011 г. по в. гр. дело № 156/2011 г. на Разградския окръжен съд по касационна жалба вх. № 3910/07.11.2011 г., подадена от Й. Д. Й. от [населено място], [улица], ет.4, ап.12, чрез адв. М. К., съдебен адрес [населено място], [улица], № 1, офис 15.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: