О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1226
гр. София 17.12.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 30 септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 956 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата В. М. Д., чрез адв. Ж. А. срещу решение № 203 от 19.02.2010 г. по в. гр.дело № 946/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 859/30.03.2009 г. по гр. дело № 944/07 г. на Варненския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от С. З. Д. в лично качество и като правоприемник на починалия в хода на процеса на 11.04.08 г. ищец К. Н. Д. против жалбоподателката с пр.осн.чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ № 175 по плана на м.”С.” на[населено място] с площ от 1210 кв.м. и ПИ № 176 с площ от 798 кв.м., както и в частта, с която е осъдена С. З. Д. да предаде на В. М. Д. владението на посочените недвижими имоти. Вместо отменената част е признато за установено, че С. З. Д. е собственик на посочените недвижими имоти, като собствеността до размер на 1/2 ид.част от двата имота е придобита по силата на правна сделка-дарение, обективирано в н.акт № 80/61 г. и наследяване, а останалата 1/2 ид. част от двата имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност и наследяване в периода от 1991 г. до 2000 г. Със същото решение е отхвърлен иска на В. М. Д. с пр.осн.чл.108 от ЗС, предявен срещу С. З. Д. за предаване владението на 750 кв.м. идеални части от ПИ № 175 по ПНИ на СО”С.”[населено място], целият с площ от 1500 кв.м.
Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба е формулиран процесуалноправния въпрос както следва – неизпълнение на задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и доказателства, че са приети за доказани факти и обстоятелства, които са в противоречие със събраните по делото доказателства, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.
В писмен отговор ответницата по жалбата С. З. Д., чрез адв. П. С. е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С въззивното решение съдът е приел, че предявения от К. Д., заменен от С. Д. на осн.чл.120 от ГПК/отм./ положителен установителен иск за собственост на ПИ № 175 по ПНИ с площ от 1210 кв.м. и ПИ № 176 по ПНИ с площ от 798 кв.м. е основателен.
За да направи извода съдът е приел, че първоначалният ищец К. Д. е придобил правото на собственост на основание извършено дарение с н.акт № 80/61 г. на имот – лозе от 1500 кв.м., който имот съответства на имот № 292 по КП от 1973 г. и на имоти пл. № 175 и № 176 по КП от 2000 г. на м.”С.”, съответно ПИ № 175 и ПИ № 176 по ПНИ на СО”С.”, съответно УПИ IV – 175 и УПИ V – 176 по ПУП, одобрен през 2005 г., съответно имоти с идентификатори 10135.2508.175 и 10135.2508.176 по КК, одобрена през 2008 г. По ПНИ имот № 175 е с площ 1210 кв.м. а № 176 е с площ 798 кв.м. или общо 2008 кв.м.
Прието е, че договорът за дарение, обективиран в н.акт № 193/72 г. с дарител К. Д. и приобретател В. А. А. е валидно сключен и е породил правни последици – В. А. е придобил на основание това дарение 1/2 ид.част от недвижимия имот – лозе в м.”С.” в землището на[населено място]. Възоснова на показанията на разпитаните свидетели съдът е направил извода, че В. А. е владял спорната идеална част от имота – владял е южната част на имота до около 1987 г., обработвал е земята, грижел се за лозовите и овощни насаждения, построил дървена барака. Прието е, че до смъртта на А. през 1990 г. последният и съпругата му са упражнявали фактическа власт върху имота.
Според въззивния съд след 1990 г. имота е владян само от Д., който обработвал имота, участвал при прокарването на черен път, обслужващ имота, по електрифицирането и водоснабдяването му. Прието е, че в процесния имот никой от свидетелите не е виждал наследниците на А. и съпругата му ответница. Съдът е направил извода, че дарената през 1972 г. част от имота е придобита по давност от Д. в периода 1991 г.-2000 г.
По предявения насрещен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС от касаторката В. Д. въззивният съд е приел, че същата не се легитимира като собственик на Ѕ ид. част от ПИ № 175 с площ от 1500 кв.м. на основание договор за дарение, извършено с н.акт № 205/2001 г., тъй като праводателят й не е бил собственик на имота към този момент. Към 13.07.2001 г., когато е сключен договора за дарение според съда имота е придобит вече по давност от Д..
Прието е от съда, че В. Д. не е придобила собствеността върху 1/2 ид.част от имота на основание кратката придобивна давност от 13.07.2001 г. до м.май 2007 г., тъй като не е доказано упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене само за себе си. Относно твърденията на В. Д. за придобиване на имот № 175 по давност и с присъединяване на владението на праводателя от 1972 г., съответно от неговия наследодател съдът е приел същите за недоказани, поради неустановяване на факта Й. А. да е владял имота и макар и надлежно придобита собствеността от В. А. по отношение на Ѕ идеална част от имот пл. № 292 по КП от 1973 г. идентичен с имоти пл. № 175 и № 176 по КП от 2000 г. с изтичане на 10-годишния давностен срок за периода от 1991 г. до 2000 г. собствеността е придобита от Д.. С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на насрещния иск.
Не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос от касаторката по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./ – неизпълнение на задължението от въззивния съд да обсъди всички доводи и доказателства, че са приети за доказани факти и обстоятелства, които са в противоречие със събраните по делото доказателства. Съгласно даденото тълкуване в т.4-та от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато правните норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.188,ал.1 ГПК/отм./ са ясни, точни и непротиворечиви. Същите не се нуждаят от тълкуване. Освен това не са налице данни за изменения на законодателството и обществените условия, които към настоящият момент да налагат осъвременяване на съдебната практика. По приложното поле на чл.188,ал.1 ГПК/отм./ е постановена последователна и обилна съдебна практика, която не се нуждае както се посочи от промяна.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд по поставения правен въпрос от касаторката В. Д..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 203/19.02.2010 г. по в. гр. дело № 946/2009 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 10646/25.03.2010 г., подадена от В. М. Д., чрез адв. Ж. М. А., съдебен адрес[населено място], бул.”М. Л.” № 4, ет.2,ап.2.
Определението е окончателно.