О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр. С. 11.04.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 31 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 312 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Л. В. Л., чрез адв. Вл. А. срещу решение № 190/14.10.2010 г. по в.гр.дело № 394/2010 г. на П. окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 98/02.03.2010 г. по гр.дело № 2696/2010 г. на П. районен съд в частта, с която е осъдена Л. В. Л. да напусне поземлен имот пл. № 1705 в кв.1 по регулационния план на[населено място], находящ се в[населено място], кв.”Р.”, ул.., № 12 ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда, състояща се от три стаи и антре за осигуряване спокойното упражняване на вещното право на ползване на К. Д. К. и П. С. К.. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на решението в обжалваната част по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е посочено, че основанията за допускане на касационно обжалване са по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, че същото е решено в противоречие с практиката на ВКС, че съображенията за наличие на посочените основания за допустимост на касационното обжалване са посочени в касационната жалба.
Ответниците по жалбата К. Д. К. и П. С. К., чрез адв.К.Н. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, поради непосочване на конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, както и на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
По отношение на ответника Р. Х. Ц. въззивното решение, като необжалвано е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Предмет на исковата претенция е предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС от ищците К. Д. К. и П. С. К. с учредено право на ползване върху недвижим имот с пл.№ 1705 в кв.1 по действащия регулационен план на[населено място], находящ се в[населено място], кв.”Р.”, ул.. № 12 заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда, състояща се от три стаи и антре срещу собственикът на имота – сега жалбоподател Л. В. Л..
Съдът е пиел, че искът е основателен. За да направи извода е приел, че ответницата по иска Л. В. Л. се легитимира като собственик на процесния имот на основание сключен договор за покупко-продажба с нот. акт № 80/2004 г. с продавач ищеца по делото К. Д. К.. С договора за продажба на имота продавачът запазил вещното право на ползване върху недвижимия имот, което ще упражнява със съпругата си П. С. К. пожизнено и безвъзмездно.
Като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства съдът е приел, че след сключване на договора за покупко-продажба през 2004 г. правото на ползване на ищците било нарушено от ответниците. Нарушението се изразявало във влошени отношения между страните – скандали, поради агресивния и буен нрав на ответника Р. Ц., който чупел вещи в жилищната сграда, както и размяна на обидни думи и заплахи от ответниците, свързани с подаване на молби и жалби до Р. и Р. п.[населено място].
С оглед на установените факти съдът е приел, че искът е основателен. Прието е, че ищците притежават право на ползване върху целия процесен имот и, че ответницата Л. Л. – собственик на имота и Р. Ц. с действията си възпрепятстват пълноценното и спокойно упражняване на правото на ползване. Според въззивния съд след като ищците са с учредено право на ползване пожизнено и безвъзмездно, то същото може да бъде защитено с осъдителен иск срещу ответницата Л. Л. – собственик на имота, както и по отношение на ответника Р. Х. Ц., по отношение на който решението е влязло в сила.
По правните въпроси:
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като жалбоподателката не е посочила конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, нито е обосновала наличието на предпоставките – визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в указаната част следва жалбоподателката да е формулирала конкретен правен въпрос – материално правен или процесуално правен, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Според даденото тълкуване в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Задължение на жалбоподателката е да обоснове ясно и точно правния въпрос от значение за изхода на делото. В случая жалбоподателката не е посочила конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е обусловил правните му изводи. От изложението и доводите в касационната жалба такъв въпрос не може да се уточни и конкретизира. Доводите в изложението представляват такива по правилността на решението и са касационни основания за отмяна по чл.281 ГПК. Същите не подлежат на преценка в настоящото производство, в което се преценяват само наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение без да се обсъжда наличието на специалните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Само за яснота следва да се отбележи, че и тези предпоставки също не са конкретизирани и обосновани от жалбоподателката, а само формално са възпроизвени текстовете на т.1, т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на сумата 250 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 190/14.09.2010 г. по в.гр.дело № 394/2010 г. на П. окръжен съд.
Осъжда Л. В. Л. от[населено място], кв.”Р.”, ул.., № 12 да заплати на К. Д. К. и П. С. К. и двамата с адрес[населено място], кв.”Р.”, ул.. №12 сумата 250 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: