О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
гр. София 26.09.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 21 септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 677 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Н. Д. М., чрез адв. П. П. срещу решение № 83/23.02.2011 г. по гр.дело № 790/2010 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 366/17.05.2010 г. по гр. дело № 24/2010 г. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя и съделителите Т. Д. М. – починала входа на делото и заместена на осн.чл. 227 ГПК от останалите съделители и Д. Г. Д. против В. Н. А. за делба на недвижимия имот, оставен в наследство от общия наследодател Д. М. Д. – дворно място с площ от 1320 кв.м., парцел 10, п.и. 5, кв.* по плана на [населено място], обл.В. с построените в него масивна жилищна сграда с Р. 60 кв.м. и стопанска-второстепенна сграда с Р. 12 кв.м., като неоснователен.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на решението – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите, че възивният съд се произнесъл по съществен материално правен и процесуално правен въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, че въззивният съд неправилно потвърдил решението на районния съд, с което е отхвърлен иска за съдебна делба на процесния недвижим имот, тъй като от представените и пред въззивната инстанция писмени доказателства е установено, че имота е собственост на наследодателя Д. Д.. В изложението са обсъдени представените пред въззивния съд писмени доказателства. Според жалбоподателя ВКС следва да се произнесе с решение, което е от значение за точното прилагане на правото и най-вече за неговото развитие, че процесния имот следва да се допусне до делба между страните по делото.
В писмен отговор ответникът по жалбата В. Н. А., чрез адв.Д. В. е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата по същество.
Останалите ответници по жалбата не са изразили становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че общият наследодател Д. Д. е починал през 1977 г. и е оставил наследници по закон – ответникът по жалбата В. А. – внук, син на починала на 05.11.2008 г. дъщеря М. Д. В., жалбоподателят Н. Д. М. – син и Д. Г. Д. – внук, син на починалия на 02.04.2004 г. син на общия наследодател Г. Д. М..
Прието е от съда, че в полза на жалбоподателя е издаден констативен нотариален акт за процесния имот № 15/2007 г., с който същият е признат за собственик на основание наследяване и давностно владение. С влязло в сила решение по гр.дело № 564/2008 г. на Врачанския районен съд по предявен иск от жалбоподателя с пр.осн.чл.108 ЗС срещу трето, неучастващо по делото лице констативният нотариален акт № */2007 г. е отменен. Съдът е обсъдил и приложените по делото скици на делбения имот, в които като собственик на имота е записан жалбоподателя.
С констативен нотариален акт № */73 г. общият наследодател Д. Д. е признат за собственик на основание давностно владение и наследяване на недвижимите имоти – парцел * и парцел *, в кв.* по плана на [населено място].
Въззивният съд е приел, че със Заповед на Началник отдел „Архитектура и благоустройство” на ОНС В. от 21.09.1971 г. е извършено изменение на дворищната регулация между парцели * в кв.* по плана на [населено място]. Възоснова на събраните гласни доказателства е прието, че приживе общият наследодател е извършил неформална делба на своите имоти, находящи се в [населено място], като обособените три парцела са разделени както следва – по един парцел на синовете Г. и Н. и един парцел за дъщерите. Прието е за установено, че процесния имот повече от четиридесет години е владян от дъщерята на общия наследодател Н. и съпругът й Д., които изградили къща и стопанска постройка. Въззивният съд е приел за неустановено общият наследодател да е собственик на процесния имот. Според съда не е установено по разписния лист на [населено място] след извършената промяна на регулационния план относно парцели *в кв.* процесния имот да е записан на името на общия наследодател. С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
По правните въпроси:
Като взема предвид доводите на жалбоподателя в изложението съдът преценява, че същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал. 1 от ГПК. Съгласно даденото тълкуване в т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. гр. дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят не е посочила правен въпрос, който да е включен в предмета на спора и съответно да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваната част от въззивното решение. Формулираните въпроси в изложението представляват доводи за неправилност на решението, които са основания за касационна отмяна по смисъла на чл.281, т. 3 от ГПК. Същите не следва да се обсъждат в настоящото производство, в което се преценява само наличието на основание за допустимост по чл. 280, ал. 1 от ГПК, при поставен правен въпрос и съответно установена някоя от предпоставките, визирани в т.1, 2 или т.3-та на посочения текст. Проверка на правилността на въззивното решение в обжалваната част се извършва само ако е допуснато касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 от ГПК. След като жалбоподателя не е поставил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда съдът намира, че само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
В полза на ответника по жалбата В. Н. А. не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, поради непредставяне на доказателства за направени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 83/23.02.2011 г. по гр.дело № 790/2010 г. на Врачанския окръжен съд по касационна жалба вх. № 2243/28.03.2011 г., подадена от Н. Д. М. от [населено място], [улица], вх.”Г”, ап.39, чрез адв.П. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: