О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
гр. София 27.06.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 03 февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1589 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника Г. И. Д., чрез адв. Н. Д. срещу решение № 458/04.10.2010 г. по в. гр.дело № 700/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 881/15.05.2010 г. по гр.дело № 7115/09 г. на Русенския районен съд. С последното е допуснато да се извърши съдебна делба между В. Г. Г. и С. В. Р., конституирана в процеса след смъртта на Л. Г. Г., починала на 06.12.2009 г. и Г. И. Д. на недвижимия имот – апартамент № 2, ет.7, вх.1, на ж.бл. „П. Х.” III по [улица], кв.*, п. * със застроена площ от 120.37 кв.м., заедно с избено помещение № 21 с площ от 5.43 кв.м. и съответни идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена при делбени части – 1/8 за В. Г. Г., 1/8 за С. В. Р. и 6/8 ид.части за Г. И. Д..
Жалбоподателя мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба е формулиран правния въпрос относно законната доказателствена сила на нотариалния акт и опровергаването й, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Цитирани са решение от 24.07.2008 г. по гр. дело № 494/2008 г. на Окръжен съд [населено място], решение от 23.09.2008 г. по в.гр.дело № 432/2008 г. на Окръжен съд [населено място], решение от 20.05.2008 г. по в.гр.дело № 253/08 г. на Окръжен съд [населено място], решение № 139 по в.гр.дело № 613/2009 г. на Великотърновския апелативен съд. Според жалбоподателя правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата В. Г. Г. и С. В. Р., чрез адв.Е. З. в писмен отговор в срока по чл. 287,ал.1 ГПК са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Производството по делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че съделителите В. Г. Г. и Л. Г. Г., починала в хода на делото на 06.12.2009 г. и заместена на осн.чл. 227 ГПК от наследника по закон С. В. Р. са наследници на Г. И. Г., б.ж. на [населено място], починал на 11.06.2007 г.
Наследодател на Г. И. Г. е И. Г. Г., негов баща, починал на 19.06.2001 г. След смъртта на общия наследодател И. Г., освен Г. Г. наследник по закон останала и съпругата му И. Р. Г..
Възоснова на протокол № 11/21.10.1972 г. на ИК на Г. [населено място] въззивният съд е приел, че прекият наследодател на ищците Г. Г. получил като обезщетение за отчужден имот апартамент в бл.”Х. 3”/”П. Х. 3”/. Г. Г. сключил договор за продажба на жилище в завършен вид на 13.06.1975 г. със [фирма] [населено място] за процесния апартамент № 2, при цена 18 076 лв., включително и правото на строеж върху терена. Прието е, че на 28.07.1975 г. Г. Г. прехвърлил правата върху апартамента на майка си И. Г..
С нотариален акт № 59/19.07.1976 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по З./отм./ И. Р. Г. е призната за собственик върху процесния апартамент 2, находящ се на седмия етаж на ж.бл. „П. Х. 3”, кв. 207, [улица]на [населено място] със застроена площ от 120.37 кв.м., заедно с избено помещение № 21 със застроена площ от 5.43 кв.м. В същия е отразено, че сумата за апартамента в размер на 18 203 лв. е изплатена със заем от Д., за което е вписана законна ипотека.
С нот. акт № */21.06.2007 г. И. Г., чрез пълномощник А. К. А. продала на Г. И. Д. процесния апартамент за сумата 55 570 лв.
От правна страна съдът е приел, че процесният апартамент е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като е закупен през време на брака на И. Г. с общия наследодател И. Г., починал на 19.06.2001 г. След смъртта му съпружеската имуществена общност е прекратена и И. Г. е придобила ? ид.част от апартамента от прекратената СИО и ? ид.част на основание наследствено правоприемство. Прекият наследодател на съделителите Г. Г. е придобил по наследство от своя баща 1/4 идеална част от процесния апартамент. Прието е, че със сключения договор за продажба от 2007 г. И. Г. е прехвърлила притежаваните права върху апартамента в размер на ? ид. части, а не целия имот. След смъртта на Г. Г. през 2007 г. наследниците на последния В. Г. и Л. Г., заместена в хода на делото от С. Р. са придобили по наследство по 1/8 ид.част от процесния апартамент.
При тези съображения съдът е приел, че недвижимия имот следва да се допусне до делба между съделителите Г. Д., В. Г. и С. Р. при делбени части – 6/8 ид.части за първия и по 1/8 ид.част за втората и третата.
По възражението на купувача и ответник по иска Г. Д., че процесния апартамент е придобит изцяло от И. Г. на основание давностно владение съдът е приел същото за неоснователно с оглед липса на доказателства по делото, от които да се установи владение на Г. само за себе си по отношение на целия апартамент след смъртта на съпруга й И. Г. през 2001 г. След смъртта на последния по делото е установено, че в апартамента са живяли Г. Г. и И. Г..
По поставения правен въпрос:
Съдът преценява за неоснователни доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос.
С решение от 24.07.2008 г. по гр.дело № 494/2008 г. на Софийски окръжен съд е изразено становище, че нотариалният акт е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така както се твърди в него. С обжалваното въззивно решение съдът е взел предвид разпоредбите на чл.179,ал.1 ГПК съобразил е обвързващата доказателствена сила на приложения нот.акт № 59/19.07.1976 г. с отбелязванията в същия и е направил извода, че процесният апартамент е придобит от И. Г. през време на брака й с наследодателя Г. Г., като е изплатен със заем от Д.. Даденото разрешение на правния въпрос от въззивния съд не е в противоречие с цитираното решение на СОС. Останалите цитирани решения са на въззивни съдилища, които не са влезли в сила. Поради това съдът не ги обсъжда. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК предвижда противоречиво разрешаван правен въпрос с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС постановено по реда на отменения ГПК. Невлезлите в сила съдебни решения не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал. 1, т. 3 ГПК по поставения правен въпрос. За да е налице тази хипотеза съобразно тълкуването, дадено в т.4-та от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва разглеждането на правния въпрос, разрешен с обжалваното решение да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Формулираният правен въпрос касае приложното поле на чл. 179,ал.1 ГПК, които норми са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъди сумата 800 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 458 от 04.10.2010 г., постановено в. гр. дело № 700/10 г. на Русенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 10089/04.11.2010 г., подадена от Г. И. Д. от [населено място], [улица], чрез адв.Н. Д..
Осъжда Г. И. Д. от [населено място], [улица] да заплати на В. Г. Г. и С. В. Р., чрез адв.Е. З. [населено място], [улица] сумата 800 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: