О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
гр. София 27.06.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 09 юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 584 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Н. Д. К., Н. П. Н. и К. Д. Н., всички чрез адв. Р. У. и адв. Д. Х. против решение № 556/02.02.2011 г. по гр. дело № 2771/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № 65/17.07.2009 г. по гр. дело № 17984/2006 г. на Софийски районен съд по предявенияте искове с пр. сн.чл.33,ал.2 ЗС и е признато правото на М. Г. Т. да купи от Н. П. Н., К. Д. Н. при цена от 3 351.91 лв., платима в едномесечен срок от влизане на решението в сила 8/10 ид.части от правото на собственост върху недвижимия имот – апартамент № 16, находящ се в [населено място],[жк]в [жилищен адрес] със застроена площ от 154.93 кв.м., заедно с избено помещение № 16 със застроена площ от 4.32 кв.м. и 1.975% идеални части от правото на строеж върху мястото.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК- нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържат, че въззивния съд е решил правните въпроси както следва: 1.ползват ли се със сила на пресъдено нещо тези мотиви на съдебното решение, от които е направен решаващия извод в разпоредителната му част и задължително ли е по силата на чл.220,ал.1 ГПК/отм./ влязлото в сила решение за страните и съдилищата, решен в противоречие с постоянната практика на ВС и ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК – решение № 433/04.07.90 г. по гр.дело № 411/90 г. на ВС I г.о., 2. с оглед принципа за изчерпателност на брачния процес – чл.260, ал.1 и 2 ГПК/отм./ всички факти от живота на съпрузите, които обосновават дълбоко и непоправимо разстройство на брака, представляват ли основание за отделни искове за развод и разпростира ли се силата на пресъдено нещо в контекста на ТР № 1/01 г. върху всеки факт, въведен в брачния процес като причина за разстройството на брака, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 66/11.01.67 г. по гр.дело № 2794/66 г. на ВС II г.о., 3. длъжен ли е съдът, когато обсъжда и се позовава при решаване на правния спор между страните на показания на техни роднини да съобрази дали тези показания се подкрепят от останалия доказателствен материал, за изясняване на действителните отношения между страните, които доказателства да правят правдоподобни показанията на свидетелите-роднини – решаван противоречиво от съдилищата – решение № 4020/29.12.82 г. по гр.дело № 3495/82 г. на ВС II г.о., 4. следва ли да се приеме, че началният момент на узнаването на съдебното решение от страната по делото, когато решението е окончателно и не се съобщава на страните е безусловен и това е винаги датата на влизане в сила на решението, независимо дали страните се уведомяват за това обстоятелство и дали обективно са могли да узнаят в кой момент е постановено окончателното решение – решаван противоречиво от съдилищата – определение № 6/06.01.2010 г. по гр.дело № 1304/2009 г. на ВКС IV г.о., определение № 173/26.03.209 г. по ч.гр.дело № 134/2009 г. на ВКС IV г.о., определение № 93/03.05.2010 г. по гр.дело № 665/2010 г. на ВКС III г.о., решение № 215/28.04.90 г. по гр.дело № 126/90 г. на ВКС III г.о., 5. допустимо ли е със свидетелски показания да се опровергава материалната доказателствена сила на мотивите към влязло в сила съдебно решение, което като единство на мотиви и диспозитив, представлява официален документ, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 214/18.03.87 г. по гр.дело № 87/87 г. на ВС II г.о.
Ответницата по жалбата М. Г. Т. не е изразила становище по жалбата.
Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е оставено в сила решение № 65/17.07.09 г. по гр.дело № 17984/2006 г. по предявените искове с пр. осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с пр.осн.чл.33,ал.2 ЗС за договора по н.акт № *97 г., предявен от М. Г. Т. Срещу П. С. Т. и е прекратено производството по делото по този иск.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предявения иск от М. Г. Т. срещу жалбоподателите Н. К., Н. Н. и К. Н. с пр. осн. чл. 33, ал. 2 ЗС е основателен.
За да направи извода съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят К. Н. и ответникът П. Т. сключили предварителен договор, съобразно който продавачът обещал да продаде, а Т. за закупи недвижимия имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 154.93 кв.м. С договора е уговорена продажна цена 40 000 щатски долара и е удостоверено заплащане на капаро от 600 щ.долара от купувача. На 20.12.996 г. К. Н. получил от П. Т. още 19 400 щатски долара.
Съдът е приел, че жалбоподателите К. и Н. Н. продали на ответника П. Т. с нот.акт №*/20.12.96 г. 1/10 ид.част от процесния апартамент за сумата 148 000 лв.
С договор от 19.08.97 г., извършен с нот.акт № */97 г. К. и Н. Н. продали на жалбоподателката Н. К. 8/10 ид.части от процесния апартамент за сумата 3 351 906 неденом. лв. Към момента на сключване на описаните договори ищцата М. Т. и ответникът П. Т. са били съпрузи.
От правна страна е прието, че ищцата М. Т. и ответникът П. Т. са придобили собствеността на 1/10 ид.чат от процесния апартамент на основание сключения договор за продажба с нот.акт № */20.12.96 г. в режим на съпружеска имуществена общност. Прието е, че след сключване на този договор жалбоподателите К. и Н. Н. са собственици на 9/10 ид.части от апартамента. Като е взел предвид разпоредбите на чл.33,ал.1 ЗС съдът е приел, че К. и Н. Н. преди продажбата, извършена с нот.акт № */19.08.97 г. е следвало първо да предложат на всеки от останалите съсобственици да закупят 8/10 ид.части от апартамента при цена 3 351 906 лв. неденом.лв. Прието е, че покана за закупуване на посочената идеална част от апартамента не е била отправяна до М. Т., поради което началото на двумесечния преклузивен срок за упражняване на правото й на изкупуване е от момента на узнаване на продажбата.
Като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че ищцата е узнала за продажбата през месец август 2006 г. Съдът е взел предвид и влязлото в сила на 05.11.2003 г. решение по брачно дело, между М. Т. и ответникът П. Т., по което искът на последния за прекратяване на брака, поради развод е бил отхвърлен и със същото е обсъждан договора за продажба, извършен с нот.акт № */19.08.97 г. и неблагоприятните му последици за личните отношения между съпрузите. Съдът е приел, че съобразно брачното решение сред основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака не е било заявено влошени лични отношения между съпрузите, поради сключване на договора с нот.акт № */19.08.97 г. Поради това според съда от заявените с брачния иск основания за развода не следва сила на пресъдено нещо. Прието е за неустановено М. Т. да е участвала в процесуалните действия и да е присъствала в открито съдебно заседание, в което брачният съд е събрал доказателствата за договора, да е уведомена за тези действия или за мотивите на приложеното решение, което е необжалваемо. С оглед на тези съображения съдът е приел, че искът по чл.33,ал.2 ЗС е предявен в рамките на срока ,предвиден в този текст.
От правна страна съдът е приел, че ответниците К. и Н. Н. са нарушили задължението, произтичащо от текста на чл.33,ал.1 ЗС и поради това ищцата М. Т. има право да изкупи продадените на тези ответници 8/10 ид.части от апартамента при цена 3 351.91 лв.
По правните въпроси:
1. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. В подкрепа на становището за противоречиво разрешаване на правния въпрос в изложението е цитирано решение № 433/04.07.90 г. по гр.дело № 411/90 г. на ВС I г.о. Решението не е приложено към изложението. Освен това съдът не установи наличието му при извършената служебна справка. Съобразно практиката на ВКС – ТР № 1/04.01.2001 г. – т.18 мотивите към решението съобразно чл. 189, ал. 2 ГПК/отм./ не са част от него и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с даденото тълкуване, поради което не се установява хипотезата, предвидена в чл.280,ал.1,т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по втория правен въпрос – с оглед принципа за изчерпателност на брачния процес – чл.260, ал.1 и 2 ГПК всички факти от живота на съпрузите, които обосновават дълбоко и непоправимо разстройство на брака, представляват ли основание за отделни искове за развод и разпростира ли се силата на пресъдено нещо в контекста на ТР № 1/01 г. върху всеки факт, въведен в брачния процес като причина за разстройството на брака. С въззивното решение съдът не е разрешавал поставения правен въпрос, поради което не представлява такъв по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. На това основание съдът не обсъжда цитираната задължителна практика на ВКС според т.9 от ТР № 1/2001 г. по т.гр.дело № 1/04.01.2000 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 66/11.01.67 г. по гр.дело № 2794/66 г. на ВС II г.о.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по третия правен въпрос относно задължението на съда, когато обсъжда и се позовава при решаване на правния спор между страните на показания на техни роднини да съобрази дали тези показания се подкрепят от останалия доказателствен материал за изясняване на действителните отношения между страните, които доказателства да правят правдоподобни показанията на свидетелите-роднини.
С решение № 4020/29.12.82 г. по гр.дело № 3495/82 г. на ВС II г.о. е изразено становище, че за да може съдът при решаване на правния спор между страните да се позове и на показанията на техните роднини, необходимо е тези показания да се подкрепят от останалия доказателствен материал, че следва да се съберат и други доказателства за изясняване на действителните отношения между страните, които доказателства да правят правдоподобни показанията на свидетелите-роднини. С обжалваното решение съдът е решил правния въпрос по аналогичен начин. Фактите, възоснова на които съдът е извел правните си изводи, касаещи основателността на иска с пр.осн.чл.33,ал.2 ЗС са установени, като са взети предвид показанията на разпитаните свидетели – В. С. и В. С., като е обсъдено и приложения по делото препис от решение, влязло в сила на 05.11.2003 г., постановено по брачно дело между ищцата М. Т. и П. Т.. Следователно не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос.
Неоснователни са доводите, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по четвъртия правен въпрос от изложението.
С определение № 6/06.01.2010 г. по гр.дело № 1304/2009 г. на ВКС IV г. о. съдът не е допуснал касационно обжалване на решение от 27.04.2009 г. по гр.дело № 67/2009 г. на Хасковския окръжен съд. С определение № 173/26.03.2009 г. по ч.гр.дело № 134/2009 г. на ВКС IV г. о. в производство по чл.274,ал.2,пр.2 ГПК съдът е оставил без уважение частна жалба срещу определение № 87/04.02.2009 г. по ч. гр.дело № 96/2009 г. по описа на ВКС III г.о. С определение № 93/03.05.2010 г. по гр.дело № 665/2010 г. на ВКС III г.о. в производство по чл.307,ал.1 ГПК съдът е оставил без разглеждане подадена молба за отмяна на влязло в сила решение. Цитираните определения са извън обхвата на понятието противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В подкрепа на доводите за противоречиво разрешаван правен въпрос в изложението е цитирано решение № 215/28.04.1990 г. по гр.дело № 126/90 г. на ВКС III г.о. Същото не е приложено, нито е установено наличието му при извършената служебна справка. С оглед на това съдът намира за неустановено твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по петия правен въпрос, поставен в изложението. В последното е цитирано решение № 214/18.03.87 г. по гр.дело № 87/87 г. на ВС II г.о., което не е приложено към изложението. Поради това съдът е лишен от възможността да извърши преценка за наличие на това основание за допускане на касационно обжалване.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд в частта по предявения иск с пр.осн.чл.33,ал.2 ЗС по поставените правни въпроси от жлабоподателите.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 556/02.02.2011 г. по гр. дело № 2771/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № 65/17.07.2009 г. по гр. дело № 17984/2006 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато правото на М. Г. Т. да купи от Н. П. Н., К. Д. Н. при цена от 3 351.91 лв., платима в едномесечен срок от влизане на решението в сила 8/10 ид.части от правото на собственост върху недвижимия имот – апартамент № 16, находящ се в [населено място],[жк]в [жилищен адрес] със застроена площ от 154.93 кв.м., заедно с избено помещение № 16 със застроена площ от 4.32 кв.м. и 1.975% идеални части от правото на строеж върху мястото по подадена касационна жалба вх. № 30915/06.04.2011 г. от ответниците Н. Д. К. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] Н. П. Н. и К. Д. Н., двамата с адрес@@33@[жк], [жилищен адрес] всички чрез адв.Р. У. и адв. Д.Х., [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: