О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
Гр. София, 05.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 382/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано е по касационната жалба на М. А. М. и Ж. Р. В. и двамата от [населено място], общ.Ц., обл.Б. против решение № ІV-60/12.10.2010 г. по гр.дело № 1030/2010 г. на Бургаския окръжен съд. От съдържанието на изложението към касационната жалба, както и от съдържанието на последната касационният съд конкретизира и уточни правния въпрос, който не е изрично формулиран от касаторите, изразяващ се в допустимостта на установителната претенция, когато пред ищеца е открит пътя на защита чрез осъдителен иск, по който въпрос счита, че въззивният съд се произнесъл в противоречие със съдебната практика в цитираните решения – № 1445/17.VІ.1966 г. по гр.дело № 833/66 г. на І-во г.о. и решение № 1942/1995 г. на ІV-то г.о. ВС. Освен основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторите считат, че „произнасянето по жалбата от страна на ВКС е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, поради което са налице всички предпоставки на чл. 280 ал. 1 ГПК и конкретно на хипотезата в т. 3 от същата процесуална норма.
Ответниците по касационната жалба Т. И. Ж. от [населено място], И. И. В. от [населено място] и Я. И. Р. от [населено място] изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят да им бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни по следните съображения: за да потвърди първоинстанционното решение № 24 от 27.04.2010 г. по гр.дело № 75/2009 г. на Царевския районен съд, с което установителният иск за собственост е уважен, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата основателност и доказаност. Проверявайки допустимостта на предявения установителен иск и в отговор на възражението на ответниците, че не е налице правен интерес, защото пред ищците е открита възможността да предявят осъдителен иск за накърненото си право на собственост, въззивният съд е изложил подробни съображения за правото на ищеца да избере пътя на защита и нейния обем, с оглед прекъсване на давността, като основание за придобиване на права от ответниците т.е – обосновал е правен извод за допустимост на установителната претенция за собственост, в какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционния съд.
Правният въпрос за допустимостта на установителния иск за собственост, свързан с правния интерес от защита на нарушеното право е разрешен от въззивния съд, съобразно последната касационна практика, имаща задължителен характер изразена в постановени съдебни актове, по реда и условията на чл.290 и сл. ГПК, а именно: решение № 938/29.12.2009 г. по гр.дело № 4305/08 г. на І-во г.о., решение № 665/12.11.2010 г. по гр.дело № 1921/09 г. на І-во г.о., решение № 501/27.07.2010 г. по гр.дело № 160/09 г. на І-во г.о. и решение № 201/11.05.2011 г. по гр.дело № 449 по описа за 2009 г. на І-во г.о., според които установителният иск, предявен от невладеещ собственик е допустим. Цитираните от касатора съдебни актове не са задължителни, а служат само за ръководство на съдилищата, когато са издадени при действието на чл.52 ал. 1 ЗУС, в този смисъл т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК.
По поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК не се навеждат доводи и аргументи, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, поради което касационният съд счита, че и по него не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о постави в тежест на касаторите направените от ответниците Т. И. Ж., И. И. В. и Я. И. Р. разноски за настоящето производство, в размер на 750 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № ІV-69 от 12.10.2010 г. по гр.дело № 1030/2010 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на М. А. М. и Ж. Рл В. от [населено място], общ.Ц., обл.Б., с вх. № 9990/24.11.2010 г.
ОСЪЖДА М. А. М. и Ж. Р. В. от [населено място] да заплатят на Т. И. Ж. от [населено място], И. И. В. от [населено място] и Я. И. Р. от [населено място] разноските за настоящето производство, в размер на 750 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: