3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр. София 08.03.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 11 ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1190 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците А. Д. К. и Т. В. К., чрез адв.М. П. срещу решение № 744/21.05.2010 г. по в.гр. дело № 3158/2009 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2618/23.10.2009 г. по гр.дело № 792/2009 г. на П районен съд, в частта, с която на осн.чл.108 ЗС ответниците са осъдени да предадат владението на К. П. К. по отношение на собствените му 31/54 ид.части от описания недвижим имот – дворно място с площ от 250 кв.м., застроено и незастроено, находящо се в[населено място] – имот пл. № 396, кв.464 по плана на I. гр. част, включено в пар. I – детско заведение, ведно с построената в него двуетажна полумасивна сграда с площ от 70 кв.м.
Жалбоподателите поддържа доводи за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес за ищеца от търсената с иска защита, тъй като се претендира ревандикиране на идеална част от имот. Изложени са и доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно.
Жалбоподателите са формулирали правните въпроси: 1. за възможността по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС да се иска предаване владението върху идеална част от имота, решаван противоречиво от съдилищата. Посочено е решение от 12.02.2009 г. на К. районен съд, 2. по приложението на чл.108 от ЗС при наличие на погрешна постоянна практика на ВКС, която според жалбоподателите погрешно налага основания за ревандикиране на идеални части от недвижим имот и която следва да се преодолее – правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата К. П. К., чрез адв. Р. П. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
С въззивното решение съдът е приел, че ищецът К. П. К. е собственик на 31/54 ид.части от процесния имот, представляващ дворно място от 250 кв.м. – застроено и незастроено, находящо се в[населено място], [улица] – имот пл. № 396, кв.464 по плана на I. гр. част, включено в пар. I детско заведение, ведно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда. За да направи извода съдът е взел предвид решение № 242/04.01.2006 г.по гр. дело № 7697/94 г. на П., с което процесният имот е изнесен на публична продан, като е постановено след извършване на проданта получените за имота суми да се разделят съобразно квотите от съсобствеността – 31/54 ид.части за ищеца К. П. К., 11/54 ид.части за В. А., 12/54 ид.части за Д. чрез М.. Решението е влязло в сила без частта му, касаеща оценката на делбения имот. Същото е постановено при участието на жалбоподателите А. и Т. К. като трети лица помагачи. Прието е от съда, че легитимацията на ищеца като съсобственик при размер от квотата на съсобствеността 31/54 ид.части на процесния имот, произтича от посоченото влязло в сила решение.
Като е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че ответниците-сега жалбоподатели владеят процесния имот, включително и спорните 31/54 ид.части.
По възраженията на ответниците, че не е извършена публична продан на имота съдът е приел, че този факт е без значение за квотите от съсобствеността на имота. Относно претендираната легитимация на ответниците като собственици на имота на основание сключен алеаторен договор[населено място], обективиран в н.акт № 174/21.05.99 г. съдът е взел предвид разпоредбите на чл.76 ЗН и е приел, че сделката е недействителна и не се е заздравила с обратно действие, тъй като при извършване на делбата на процесния имот същият е изнесен на публична продан.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос, поставен от жалбоподателите за възможността по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС да се иска предаване владението върху идеална част от имота. В подкрепа на доводите си жалбоподателите са посочили решение от 12.02.2009 г. на К. районен съд, което е без отбелязване за влизането му в сила. За да се установи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК според тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото следва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, възивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Цитираното решение от жалбоподателите на К. районен съд не е влязло в сила. В подкрепа на доводите за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване не са цитирани, съответно представени други влезли в сила решения на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Следователно не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос. Същият касае приложното поле на чл.108 ЗС при претенция за идеална част от недвижим имот. Хипотезата на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е налице, според тълкуването, дадено в т. 4 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, когато разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен с въззивното решение ще допринесе за промяна на създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл. 108 ЗС са ясни и точни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението на текста е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и в обществените условия.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд по поставените правни въпроси от жалбоподателите А. Д. К. и Т. В. К..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата К. К. следва да се присъди сумата 450 лв. разноски по делото за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 744 от 21.05.2010 г. по в. гр. дело № 3158/2009 г. на П. окръжен съд по касационна жалба вх. № 15986/08.07.2010 г., подадена от А. Д. К. и Т. В. К., чрез адв.М. П., съдебен адрес[населено място], [улица], ет.1.
Осъжда от А. Д. К. и Т. В. К. със съдебен адрес[населено място], [улица], ет.1, чрез адв. М. П. да заплатят на К. П. К. от[населено място], [улица], ет.5, ап.22 сумата 450 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: