4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр. София 08.03.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 117 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Н. К. Я. срещу решение от 04.11.2010 г. по в.гр.дело № 593/2010 г. на К. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.06.2010 г. по гр.дело № 1229/2008 г. на К. районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Ю. С. М. и Н. К. Е. на съсобствения недвижим имот – апартамент № 6, ет.2, вх.”А”, на бл. ЕП 154, находящ се в кв.”Г.” на[населено място], състоящ се от две стаи, кухня, санитарен възел, баня, ведно със зимнично помещение № 4, както и 6.897% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при делбени части – по 1/2 ид.част за всеки от съделителите.
Жалбоподателката поддържа доводи за недопустимост на решението, поради нередовност на исковата молба, която не е отстранена от съда, както и за неправилност по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1 за задължението на въззивния съд да събере всички доказателства, установяващи индивидуализацията на имота по отношение на който е допусната делбата, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Цитирани са решение № 16/31.01.2008 г. по т.дело № 649/2007 г. на ВКС II о. ТК, определение № 132/21.11.2008 г. по т.дело № 460/2008 г. на ВКС I т.о, определение № 1049/23.09.20009 г. по гр.дело № 948/2009 г. на ВКС I г.о., определение № 1177/28.12.2009 г. по гр.дело № 1082/2009 г. на ВКС II г.о. 2. че с обжалваното решение К. се произнесъл по материално правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата – цитирано и решение № 1131/14.11.2008 г. по гр.дело № 4463/2007 г. на ВКС I г.о. 3. с обжалваното решение К. се произнесъл по съществен материално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е определение № 56/22.02.2006 г. по гр.дело № 39/2006 г. на ВКС I г.о. Жалбоподателката поддържа, че неправилно въззивният съд потвърдил решението на К., тъй като допуснатия до делба имот не е индивидуализиран съгласно установената практика на ВКС по начина и характеристиките, необходими за индивидуализацията на недвижимите имоти. Изложени са доводи за недопустимост на въззивното решение, като е цитирано решение № 249/09.06.2006 г. по гр.дело № 44/2006 г. на ВКС I г.о.
Ответникът по жалбата Ю. С. М. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С въззивното решение съдът е приел, че страните по делото са съсобственици на недвижим имот-апартамент № 6, ет.2, вх.”А” на блок ЕП 154, кв.”Г.” на[населено място], състоящ се от две стаи, кухня, санитарен възел, баня и зимнично помещение № 4 със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Процесния апартамент е придобит от жалбоподателката през време на брака й[населено място] Е. на основание покупко-продажба от родителите й К. и В. Я., извършена с нот. акт № 141/10.04.1996 г. Прехвърлителите си запазили пожизнено право на ползване върху една стая от процесния имот.
Прието е, че срещу съпруга на жалбоподателката В. Е. са били образувани три изпълнителни дела възоснова издадени изпълнителни листове за дължими суми – изп.д. № 077420400477, № 077420400363 и № 087420400001 с взискател ответникът по жалбата Ю. М. и длъжник В. Е.. В хода на принудителното изпълнение е извършен опис на 1/2 ид.част от процесния апартамент в режим на съпружеска имуществна общност между жалбоподателката и В. Е., като с влязло в сила на 10.08.2008 г. постановление от 24.06.2008 г. на ЧСИ ? ид.част от апартамента е била възложена на взискателя. В постановлението не е отразено, че върху имота е учредено право на ползване на една стая в полза на родителите на жалбоподателката.
С влязло в сила на 10.07.2008 г. решение на К. районен съд по бр.дело № 112/2008 г. бракът между жалбоподателката Н. Е. и В. Е. е бил прекратен при условията на чл.100 ГПК.
От правна страна е прието, че процесният апартамент е бил съсобствен между жалбоподателката и съпругът й В. Е. в режим на съпружеска имуществена общност. Последната е прекратена на осн.чл.26,ал.3 СК/отм./ с насочване на принудително изпълнение върху имота за личен дълг на съпруга. Прието е, че принудителното изпълнение е било насочено по отношение на собствената на В. Е. ? ид.част от процесния апартамент на осн.чл.483 и сл.ГПК по образувани три изпълнителни дела, впоследствие обединени в едно производство. Възоснова на влязлото в сила постановление на осн.чл.486 ГПК, с което 1/2 ид.част от процесния имот е била възложена на ответника по жалбата Ю. М.. При тези съображения съдът е направил извода, че имота е съсобствен между жалбоподателката Н. Е. и купувача по извършената публична продан Ю. М., като основание за съсобствеността е покупко-продажба по реда на принудителното изпълнение по ГПК. Прието е, че делбените части на съделителите са равни. Съдът е допуснал до делба съсобствения имот между съделителите при равни делбени части. Относно възражението на жалбоподателката за наличие на учредено вещно право на ползване върху една от стаите на апартамента съдът е приел, че същото не представлява пречка за допускане на делбата, че правото на ползване се запазва и упражняването му не следва да се възпрепятства от производството по извършване на съдебната делба.
По възражение на жалбоподателката за липса на индивидуализация на делбения имот съдът е приел, че описаните белези на имота в исковата молба и в първоинстанционното решение са достатъчни за отграничаването му от всеки друг недвижим имот. Непосочване на граници и площ според въззивния съд не обосновава недопустимост на първоинстанционното решение.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос. За да се установи хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК съгласно даденото тълкуване в ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.2-ра следва правният въпрос, от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на ВС и ВКС при действието на ЗСВ от 1994 г., тълкувателните постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на ГК и /или ТК на ВКС, или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК по същия правен въпрос. В настоящият случай жалбоподателката не се позовава на такава задължителна практика, поради което и не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
За да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката е цитирала решение на състав на ВКС и определения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК. Цитираните определения, постановени по чл.288 ГПК от ВКС са извън обхвата на чл.280,ал.1 ГПК, поради което съдът не ги обсъжда.
С решение № 16/31.01.2008 г. по т.дело № 649/2007 г. на ВКС II т.о. по предявен иск с пр.осн.чл.19,ал.3 ЗЗД е застъпено становището, че конкретизацията на имота се състои освен в посочване на номера на апартамента, гаража, площта, етажът на който имотът се намира също и описание на помещенията, включително местоположението на складовото помещение, ако същото се намира извън жилището и границите на имота. С настоящото решение въззивният съд не е разрешил правния въпрос в отклонение с даденото становище в посоченото решение на ВКС. В случая съдът е приел, че белезите на имота, описан като апартамент № 6, ет.2, вх.А на блок ЕП 154 в[населено място], кв.”Г.” с описание на всички помещения, зимнично помещение № 4 и размера на идеалните части от общите части го индивидуализират до степен да бъде отграничен от всеки друг недвижим имот.
Не следва да се допусне касационно обжалване по втория въпрос, поставен в изложението, че с обжалваното решение въззивният съд се произнесъл по материално правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, като е цитирано решение № 1131/14.11.2008 г. по гр.дело № 4463/2007 г. на ВКС I г.о. Решението на състав на ВКС на I г.о. не обуславя извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като жалбоподателката не е посочила точно и мотивирано правния въпрос, който е от значение за формиране на решаващата воля на съда и който счита, че е решаван противоречиво от съдилищата. Правният въпрос, от значение за изхода на делото е общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Непосочването на правния въпрос, който е включен в предмета на спора само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за това – да е решаван противоречиво от съдилищата. С оглед на това съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса в п.2-ри от изложението.
По поставения правен въпрос в п.3-ти от изложението също не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Правният въпрос касае приложението на разпоредбите на чл.127,ал.1 ГПК за редовност на исковата молба. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК според тълкуването, дадено в т. 4 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС е налице, когато разглеждането на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен с въззивното решение ще допринесе за промяна на създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.127,ал.1 ГПК са ясни и точни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението на текста е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на К. окръжен съд по поставените правни въпроси от жалбоподателката Н. Е..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 04.11.2010 г. по в. гр. дело № 593/2010 г. на К. окръжен съд по касационна жалба вх. № 6306/07.12.2010 г., подадена от Н. К. Е., чрез адв.Р. Б., съдебен адрес[населено място], [улица] ет.2, адв. Р. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: