О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр. София 12.01.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 21 септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 620 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г., всички чрез адв. Л. Г. против решение от 21.03.2011 г. по в. гр. дело № 24/2011 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 19.07.2010 г. по гр.дело № 302/2009 г. на Монтанския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателите-ответници, че ищците Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д. са собственици на ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] при права общо за всички 230/722 ид. части от имота, признато е за установено по отношение на жалбоподателите, че праводателят на ответника Н. И. Г. – И. Г. П. не е бил собственик на описания ПИ на над 298/722 ид.части, обявено е за нищожно на осн.чл.576, вр.чл.580, т.4 ГПК нотариално удостоверяване в нот.акт № */2008 г. и е признато за установено по отношение на жалбоподателите-ответници, че ответникът Н. И. Г. не е собственик на недвижим имот по нот.акт № */2008 г., поради нищожността на нотариалното удостоверяване по нот.акт № */2008 г. и е отменен нот.акт № */2008 г. на частен нотариус Б. П. на осн.чл.537,ал.2 ГПК.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. според жалбоподателите правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното решение разрешен в противоречие с други влезли в сила решения на ВКС е, че в случая съдът в нарушение на чл.12 ГПК като въззивна инстанция не е обсъдил писмените доказателства, които са приети в съдебното производство пред първостепенния съд и доводите основани на тези доказателства, изложени във въззивната жалба, което е съществено процесуално нарушение съгласно решение на ОСГК на ВС № 91/17.11.71 г. по гр.дело № 73/71 г. по приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ и в нарушение на т. 4 ППВС № 7/65 г. за правомощията на втората инстанция, 2. въззивният съд превратно обсъдил само част от писмените доказателства, които имат един смисъл като източник на факти, а в мотивите си им е дал друг смисъл, че мотивите са вътрешно противоречиви и съдържат взаимно изключващи се обстоятелства, 3. разрешаван противоречиво от съдилищата правен въпрос, а именно решението на въззивния съд в частта, с която е приел, че договорът за покупко-продажба, удостоверен с нот.акт № */69 г. е валиден, въпреки, че праводателят Г. П. не е удостоверил правото си на собственик върху процесния имот, тъй като в списъка на представените документи, цитирани в нотариалния акт липсва отбелязване, че приложената декларация на съпругата на продавача е нотариално заверена, че нотариусът нарушил разпоредбите на чл.586, ал.1 ГПК – чл.482,ал.1 ГПК/отм./, за необходимостта да се извърши проверка дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания, които законите поставят за сключването на тези сделки – цитирано е решение № 2356 от 1971 г. на ВС I г.о.
Ответниците по жалбата Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивното решение в обжалваната му част следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд се е произнесъл с решението в обжалваната част по предявени от ищците-сега ответници по касационната жалба Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д. обективно съединени искове както следва: 1. Положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици общо на 230/722 ид.части от недвижимия имот – от незастроената част, представляващ поземлен имот с идентификатор * по КК на [населено място], понастоящем с площ от 722 кв.м., 2. за признаване за установено по отношение на ответниците, че праводателят на ответника Н. И. Г. – И. Г. П. не е бил собственик на посочения поземлен имот на над 227/722 ид.части от същия имот – от незастроената част, 3. за прогласяване на осн.чл.576, вр.чл.580,т.4 ГПК нищожността на нотариалното удостоверяване в нот.акт № */2008 г., поради нищожно съдържание на нотариалния акт, неотговарящо на изискванията на закона и посочени в него взаимно изключващи се основания за издаването му, 4. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът Н. И. Г. не е собственик на поземления имот по нот.акт № */2008 г., поради нищожността на нотариалното удостоверяване по нот.акт № */2008 г. и за отмяна на нот.акт № */2008 г.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд по правния въпрос за допустимостта на въззивното решение с оглед тълкувателно решение № 1/2010 г. по т.гр. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай съдът преценява, че е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. Този извод се налага с оглед преценката за наличие на правен интерес от търсената защита с предявените установителни искове – положителни и отрицателни установителни искове. По предявените отрицателни установителни искове се отрича право на собственост върху процесния имот на ответника И. Г. П. и на Н. И. Г. над претендирания обем от правото на собственост на ищците върху същия имот. В тази хипотеза съдът е длъжен да допусне въззивното решение в обжалваната част до касационен контрол, а преценката за допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Поставените от жалбоподателите въпроси в изложението касаят правилността на обжалваното решение и не следва да се преценяват в настоящото производство. Същите съдът следва да обсъди при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение от 21.03.2011 г. по в. гр. дело № 24/2011 г. на Монтанския окръжен съд по касационна жалба вх. № А 602/28.04.2011 г., подадена от ответниците И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г., всички с адрес [населено място], [улица], чрез адв. Л. Г..
Указва на жалбоподателите И. Г. П., П. В. П. и Н. И. Г., всички с адрес [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението да внесат сумата 290.50 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество и да представят платежен документ. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: