О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр. София 09.11.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 29 септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова
гр.д. № 707 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците А. А. Г. и В. С. Г., чрез адв. Ж. Ч. срещу решение № 27/15.02.2011 г. по в.гр. дело № 10/2011 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 278/29.11.2010 г. по гр.дело № 139/2010 г. на Смолянския районен съд, с което е уважен предявен иск от Р. З. К. от [населено място] срещу жалбоподателите с пр.осн.чл.108 ЗС за недвижимия имот 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификационен № *, образуващ УПИ * в кв.* по плана на [населено място],[жк], първи жилищен етаж с идентификатор * със застроена площ от 85.25 кв.м. и изба, преустроена на жилище със застроена площ от 42 кв.м. Със същото решение са осъдени жалбоподателите В. Г. и А. Г. на осн. чл. 59 ЗЗД да заплатят солидарно на Р. К. сумата 316 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на имотите за периода от 19.11.2009 г. до 08.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния и процесуален закон. Искат отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен.
В изложението са поставени правните въпроси – 1. по приложението на чл.36 ЗЗД и при наличие на подписване на пълномощно при измама – дееспособно лице не е разбирало какво подписва, относно нейната неграмотност, неосведоменост и неопитност по смисъла на чл.29 ЗЗД/въвеждане в заблуждение/. Сочи се в изложението, че пълномощното е подписано от възрастна жена – С. К., която е неграмотна, неопитна и неосведомена и възможно ли е да се ориентира в обстановката относно написания на висок стил пълномощно за имот с пл.номера, идентификатори и др. Според жалбоподателите въззивният съд не е обсъдил дали е налице предпоставките на чл.29 ЗЗД измама – т.е. неграмотна възрастна жена е подписала пълномощно, поради нейната неграмотност, неосведоменост и неопитност. Неправилно съдът не допуснал назначаване на медицинска експертиза дали упълномощителката разбира и може да се ориентира в обстановката за имот с пл.номер, идентификатор и т.н., че е налице смесване на понятията дееспособен когато лице се води на отчет в психодиспансера и понятието „неграмотен”, въпреки, че лицето е дееспособно да е било заблудено с оглед нейната възраст, неграмотност, неопитност и неосведоменост от представеното пълномощно, което е написано на висок стил неразбираемо, 2. процесуално правен въпрос, че въззивният съд не е анализирал обстойно и в пълна съвкупност всички приложени писмени доказателства, че едни доказателства са обсъдени, а други не, 3. следва ли да се назначи тълковник на лице, което е неграмотно, въпреки че е дееспособно, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата по жалбата Р. З. К., чрез адв.В. Р. и адв. С Ч. в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД е процесуално недопустима. В тази част решението не подлежи на обжалване, тъй като е постановено по въззивно гражданско дело иск с цена на иска до 5000 лв. Предявения иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД е с цена на иска 600 лв. Налице е хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Поради това подадената касационна жалба в тази част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати в същата част.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни.
Въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от Р. К. срещу жалбоподателите за недвижимия имот 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификационен № *, образуващ УПИ * в кв.* по плана на [населено място],[жк], първи жилищен етаж с идентификатор * със застроена площ от 85.25 кв.м. и изба, преустроена на жилище със застроена площ от 42 кв.м. е основателен.
За да направи извода съдът е приел от фактическа страна, че с нот. акт № */2008 г. С. М. К., чрез пълномощника си ответницата по жалбата Р. З. К. продала на последната процесния недвижим имот. Ответницата по жалбата е упълномощена с пълномощно № 62008/10.10.2008 г., като в т.IV от същото е дадено право пълномощникът да договаря сам със себе си при условията на чл.38,ал.1 ЗЗД. Прието е, че пълномощното, с което е упълномощена Р. К. да представлява С. К. при извършване на сделката отговаря на всички изисквания на закона и сделката е сключена в рамките на предоставените права на пълномощника. Изводите съдът е извел като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства. Според въззивния съд доводите на жалбоподателите, че упълномощителката е била въведена в заблуждение, че дава пълномощно за друг имот и за друго нещо са неоснователни. Прието е също, че нотариалната заверка на подписа на пълномощното, дадено от С. К. е била извършена от помощник-нотариус, който е установил дееспособността на упълномощителката и е приел начин на подпис – полагане на отпечатък от палец. Според съда за първи път с въззивната жалба са мотивирани възражения, че упълномощителката не е могла да разбира какво подписва – т.е., че не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и за наличие на медицински документи за това, които не са били посочени и представени. Съдът е приел за неоснователни и доводите на жалбоподателите, че на упълномощителката е следвало да се назначи тълковник, като се е позовал на разпоредбите на чл.4,ал.3 ГПК, според които такъв се назначава на глухо или нямо лице, данни за което не са били представени по делото за С. К..
Прието е, че общият наследодател А. Т. И. – съпруг на С. К. с нот. акт № */61 г. е признат за собственик на дворно място, представляващо парцел пл. № * в кв.* от 664 кв.м. С нот. акт № */61 г. А. И. отстъпил на С. К. право на строеж върху празно дворно място, съставляващо парцел № * в кв.* от 664 кв.м. Възоснова на изслушана СТЕ съдът е приел, че имота, описан в нотариалните актове е парцел * по плана от 1930 г. , записан на името на Т. И., наследодател на А. И.. Приети са за неоснователни възраженията на жалбоподателите, че прехвърлителката С. К. не се легитимира като собственик на прехвърления имот УПИ *, който е идентичен с парцел *по плана от 1930 г.
Въззивният съд е приел, че след като С. К. е придобила правото на строеж на двуетажна жилищна сграда в имота и същото е реализирано К. е собственик на цялата постройка.
Относно твърдяната легитимация на жалбоподателите, че наследодателката на В. Г. – С. С. е била съсобственик на процесния имот, позовавайки се на констативен нот. акт № */88 г., с който е призната за собственик на основание покупка от 15.04.67 г. и давност съдът е приел доводите за неоснователни. Прието е, че констативния нотариален акт не създава, а само констатира права в охранително производство, че същият не установява придобивното основание покупка, а констатацията за придобиване на основание давностно владение подлежи на доказване в процеса.
Прието е, че нотариален акт № */89 г., с който С. С.-наследодател на жалбоподателите е призната за собственик на 1/2 ид.част от празно и застроено дворно място с площ от 448 кв.м., представляващо имот пл. № * – парцел *, ведно с втори етаж от построената в него жилищна сграда със застроена площ от 82 кв.м. не касае предмета на спора между страните по делото, а именно първия жилищен етаж, както и избения, а нотариалния акт касае втория жилищен етаж. Прието е, че с договора за продажба на наследство от 1985 г. ответницата по жалбата е могла да прехвърли само 1/3 ид.част от дворното място, съответстващо на частта на баща й З. Б. от наследството на А. Б., като не би могла да прехвърли част от жилищната сграда, тъй като същата е изключителна собственост на С. К. по силата на отстъпеното право на строеж.
Въззивният съд е приел за недоказано възражението на жалбоподателите, че са придобили спорния първи жилищен етаж и избения на основание давностно владение. Прието е за неустановено наличието на намерение от страна на жалбоподателите да своят спорния имот само за себе си и да са довели това намерение до знанието на ответницата по жалбата. Според съда самото издаване на пълномощно от С. К. за прехвърляне на процесния имот доказва намерението на последната да свои имота само за себе си, което е било манифестирано по отношение на останалите.
При тези съображения съдът е приел, че ищцата Р. К. се легитимира като собственик на процесния имот и е уважил предявения ревандикационен иск.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси в п.1 и п. 3-ти от изложението. Същите касаят приложното поле на чл. 29 ЗЗД, на чл.36 ЗЗД и чл. 4,ал.3 ГПК. За да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси при хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК съобразно даденото тълкуване в т.4-та от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение да допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще е от значение за развитие на правото, кощгато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Правното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК предполага наличието на двата елемента – точно прилагане на закона и развитие на правото и то е налице, когато приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на делото според точния смисъл на законите. В настоящият случай всяка от разпоредбите на чл.29 ЗЗД, чл. 36 ЗЗД и чл.4,ал.3 ГПК е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението на всеки от текстовете има богата и непротиворечива съдебна практика данни за осъвременяване на която в законодателството и обществените условия не са установени.
Не следва да се допусне касационно обжалване по втория въпрос, поставен в изложението. Доводите по този въпрос, изложени от жалбоподателя представляват такива по правилността на въззивното решение и са касационно основание за отмяна по чл.281,т. 3 ГПК. Същите не подлежат на преценка в настоящото производство, в което се преценява само наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1 ГПК. Само ако се допусне такова обжалване съдът извършва преценка на касационната жалба по същество. Както се посочи в настоящият случай не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата 300 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 1220/28.03.2011 г., подадена от ответниците А. А. Г. и В. С. Г., чрез адв. Ж. Ч. срещу решение № 27/15.02.2011 г. по в. гр. дело № 10/2011 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 278/29.11.2010 г. по гр.дело № 139/2010 г. на Смолянския районен съд в частта, с която са осъдени В. С. Г. и А. А. Г. на осн.чл.59 ЗЗД да заплатят солидарно на Р. З. К. сумата от 316 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на имотите за периода от 19.11.2009 г. до 08.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и прекратява производството по делото в тази част.
Не допуска касационно обжалване на решение № 27/15.02.2011 г. по в.гр.дело № 10/2011 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 278/29.11.2010 г. по гр. дело № 139/2010 г. на Смолянския районен съд в частта, с която е уважен предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС от Р. З. К. от [населено място], [улица], л.Б-4, ап.16 против В. С. Г. и А. А. Г. и двамата с адрес [населено място],[жк], [улица] за недвижимия имот – ? ид.част от ПИ с идентификационен № * по КК на [населено място], първи жилищен етаж с идентификатор * със застроена площ от 85.25 кв.м. и изба, преустроена в жилище със застроена площ от 42 кв.м. с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] по касационна жалба вх. № 1220/18.03.2011 г., подадена от А. А. Г. и В. С. Г. от [населено място], [улица], чрез адв.Ж. Ч..
Осъжда В. С. Г. и А. А. Г. и двамата с адрес [населено място],[жк], [улица] да заплатят на Р. З. К. от [населено място], [улица], л.Б-4, ап.16 сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от А. А. Г. и В. С. Г. в указаната част и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: