О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
гр. София 12.01.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 03 ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1024 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника В. Л. Д., чрез адв. Е. П. против решение № 771/11.05.2011 г. по гр. дело № 462/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 25.10.2010 г. по гр. дело № 11 060/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е прогласена на осн.чл.26,ал.1,пр.3, вр.чл.40 ЗЗД нищожността на договор от 13.03.2008 г., обективиран в нот.акт № */2008 г. на нотариус при СРС между Г. Х. Д., чрез пълномощника му В. К. Д. като продавач и В. Л. Д. като купувач за покупко-продажба на недвиим имот – апартамент № 11, в [населено място],[жк], [улица], на 3-ти жилищен етаж с площ от 44 кв.м., заедно с мазе № 11 с площ 8.16 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата 33 600 лв., получена от пълномощника на продавача изцяло и в брой при изповядването на сделката и е осъден В. Л. Д. на осн.чл. 108 ЗС да предаде на А. О. Д. и Д. О. Д. владението на описания недвижим имот.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. следва ли въззивният съд да събира доказателства относно установяване на факта, че ответникът не е могъл да представи в срока за отговор особено съществени писмени доказателства, които той представя едва във въззивния съд, че във въззивното производство съдът допуска нови доказателства само ако страната не е могла да ги представи в срока за отговор съгласно чл.266,ал.2,т.1 ГПК, че въззивният съд не допуснал доказване на факта, че е налице именно тази хипотеза, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. кога страната може да представя едва във въззивното производство нови доказателства, при хипотеза, че тези доказателства са най-решителните за казуса, тъй като установяват, че в случая жалбоподателят като купувач, заедно с пълномощника на продавача не са действали във вреда на представлявания, тъй като при покупката на имота на продавача жалбоподателят заплатил цена много по-висока от посочената в нотариалния акт и много по-висока от данъчната оценка, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. дали плащането на продажна цена на имот, съвпадаща с данъчната оценка уврежда интересите на продавача, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 4. кога представителят действа във вреда на представлявания и може ли да се приеме, че упражнявайки дадените му в пълномощното права да продаде имота пълномощникът действа против интересите на представлявания, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 5. кога се приема, че има съгласие между представителя и лицето, с което той преговаря за увреждане на представлявания, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 6. че решението е в противоречие с решение от 02.04.2002 г. на В. № 106/2001 г., според което установяването на състава на чл.40 ЗЗД предполага доказване на вредата на представлявания, знание у насрещната страна по сделката за увреждането и т.н. за да се приеме за доказано наличието на вреда, респ.наличието на споразумение за увреждане е необходимо да се установи точно в какво се е изразило увреждането и би ли настъпило ако въпросната сделка не е сключена, субективното отношение на противната страна и т.н. Цитирано е и решение № 68/25.03.2005 г. по в.гр.д.№ 8/2005 г. на ВТАС, решение от 25.11.2004 г. по в.гр.д.№ 317/2004 г. на ВТАС.
Ответниците по жалбата А. О. Д. и Д. О. Д., чрез адв.М. Р. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че ищците-сега ответници по жалбата А. и Д. Д. са наследници по закон – по право на заместване на наследодателя Г. Х. Д., починал на 28.03.2008 г. – внуци на починалия преди него син О. Г. Д.. Прието е, че наследодателят починал като последица от заболяванията чернодробна цироза, чернодробна енцефалопатия, кома, полиорганна недостатъчно, удостоверени в извлечение от акт за смърт № */29.03.2008 г.
Прието е, че съобразно нот.акт № */2005 г. наследодателят Г. Д., заедно с останалите съсобственици на недвижим имот, представляващ дворно място УПИ *. – * в кв.* по плана на [населено място] м.”Л.” с площ от 1 010 кв.м.си учредяват и запазват взаимно и безвъзмездно правото на строеж върху терена за построяване на обектите, които ще се изградят в сградата и на които стават изключителни собственици, като Г. Д. следва да получи процесния апартамент № 11 с прилежащото му мазе № 11 и апартамент № 12 и мазе № 13.
Прието е, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 10.03.2008 г. Г. Д. упълномощил В. К. Д. с права да се разпореди като продаде при цена и условия каквито определи собствения му недвижим имот – апартамент № 11 със застроена площ от 44 кв.м., заедно с прилежащото мазе № 11 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
С нот. акт № */13.03.2008 г. наследодателят Г. Д., чрез пълномощника В. Д. продал процесния апартамент № 11, заедно с прилежащото му мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена на жалбоподателя В. Л. Д. за сумата 33 600 лв.
Прието е, че процесния апартамент се владее от жалбоподателя В. Д..
Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и е приел, че наследодателят употребявал системно алкохол след смъртта на сина си, че приживе се грижел сам за себе си.
От правна страна съдът е приел, че правото да се иска нищожност на сделката е имуществено и наследимо право, че ищците като законни наследници имат интерес от търсената с иска защита.
Прието е, че претендираната недействителност на съглашението, обективирано в нот.акт № */2008 г. се основава на факта на договорена от представителя в ущърб на представлявания неизгодна- чувствително занижена спрямо пазарната продажна цена на имота.
Съдът е приел, че продажната цена на процесния имот минимално надхвърля данъчната оценка на същия и е много под средните нива на пазарната конюктура към началото на 2008 г. относно недвижимите имоти в страната и в [населено място], определящи размер на цена от около 120 000 лв. Според съда процесния имот е прехвърлен при цена която е три пъти по-ниска от пазарната. С оглед на това е направен извода, че пълномощника се е договорил с купувача във вреда на представлявания. Прието е, че са налице предпоставките на чл.40 ЗЗД – представителят съзнателно е имал намерението да увреди представлявания и е постигнал споразумение с третото лице във вреда на представлявания.
Съдът е преценил всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и е направил извода, че в случая не са налице данни, от които да се установи интересът на представлявания да е налагал разпореждане с имота на посочената ниска цена – 33 600 лв. Съдът е приел с оглед здравословното състояние на наследодателя, че същият не би се съгласил да продаде имота на цена, която е три пъти под пазарната цена на подобен тип имоти и да предаде владението върху имота, който е ползвал още към момента на сключване на сделката. При тези факти съдът е направил извода, че представителят съзнателно е действал във вреда на представлявания.
По отношение на третото лице – купувача съдът е приел, че изразявайки съгласие да закупи имота на цена три пъти по-ниска от пазарната към момента на сключване на сделката и съзнавайки този факт, както и факта, че сключва сделката, чрез пълномощник на продавача налагат извода за намерението да навреди на продавача. Съдът е приел, че е установено наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл.40 ЗЗД – намерение за увреждане у представителя и третото лице.
С оглед на всички съображения съдът е направил решаващия извод, че пълномощникът е злоупотребил с предоставения му мандат и се е договорил с купувача във вреда на представлявания, поради което договора за продажба е недействителен по отношение на представлявания. Прието е, че процесната сделка не е породила целените с нея правни последици за продавача.
Съдът е приел, че искът с правно основание чл.108 е основателен и го е уважил. Прието е за установено осъществяването на фактическа власт от страна на жалбоподателя върху имота без да има основание за това. След като продажбата не е породила правните си последици по отношение на продавача, съответно не се е осъществил вещнопрехвърлителния ефект и имотът е останал в патримониума на продавача. След неговата смърт съдът е приел, че на основание наследствено правоприемство ищците по право на заместване са придобили собствеността върху имота.
При тези съображения съдът е потвърдил решението в частта относно предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси в п.1,2,3,4 и 5-ти. Според тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС т.4-та правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Правните въпроси, формулирани в п.1-ви и 2-ри касаят приложението на чл. 266,ал.1,2 и ал.3 ГПК, а тези в п.3, 4 и 5-ти приложението на чл. 40 ЗЗД. Всеки от посочените текстове са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им и особено на чл.40 ЗЗД е установена обилна и непротиворечива съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Относно доводите в п.6-ти от изложението жалбоподателят само е посочил противоречие на обжалваното решение с цитираните от него решения на В. и ВТАС, без да е формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора по делото и е обусловил правните изводи на въззивния съд. При липса на ясно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК съдът е лишен от възможността да прецени налице ли е противоречиво разрешаване на същия от съдилищата, така както се твърди в изложението. С оглед на това не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС на основание доводите по пункт шести от изложението.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси от жалбоподателя В. Л. Д..
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъди сумата 1000 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 771/11.05.2011 г. по гр.дело № 462/2011 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 5397/01.07.2011 г., подадена от В. Л. Д., чрез адв. Е. П., [населено място], [улица],ет.1,к.1.
Осъжда В. Л. Д., [населено място], [улица], ет.3,ап.11 да заплати на А. О. Д. и Д. О. Д. [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 1000 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: