3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 677
София 27.06.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия 3. Атанасова
гр.д. № 55 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. Д. К., чрез адв. Н. Г. срещу решение № 25/25.01.2010 г. по в.гр.дело № 106/2009 г. на Добричкият окръжен съд, поправено с решение № 520/24.11.2010 г. по същото дело в частта, с която е оставено в сила решение № 124/12.11.2008 г. по гр.дело № 32/99 г. на Балчишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на С. Д. К. с пр.осн.чл. 12,ал.2 ЗН за присъждане в натура на увеличението на наследството – втория етаж от двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м., както и в частта на въззивното решение, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя за присъждане на увеличението на наследството в сума пари над присъдените суми от по 8544.50 лв. срещу Т. Д. К. и Т. Д. К. до сумата по 21 800 лв. Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В касационната жалба са формулирани правните въпроси – 1. непрочитането на задължителния доклад по чл.108 ГПК/отм./ от въззивната инстанция представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до касационна отмяна на решението, 2. частичното уважаване на претенция, предявена пред въззивния съд за парично обезщетение по чл.12,ал.2 ЗН, тъй като била заявена парична претенция в по-малък размер още пред първата инстанция, като е събрана от въззивния съд държавна такса за поискания по-висок размер парично обезщетение пред него представлява ли процесуално нарушение, водещо до касационна отмяна на решението, 3. неуважаването на претенция за обезщетение по чл.12,ал.2 ЗН в натура, като не е четен от въззивната инстанция в с.з. задължителния доклад по чл.108 ГПК/отм./ представлява ли процесуално нарушение, което да води до касационна отмяна на решението, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, и които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е решение № 364/18.05.2004 г. по гр.дело № 634/2003 г. на ВКС II г.о.
Срещу постановеното решение на Добричкия окръжен съд в уважената част на иска с пр.осн.чл.12,ал.2 от ЗН срещу Т. Д. К. и Ю. Б. К., както и в уважената част на иска срещу Т. Д. К. с пр.осн.чл.30,ал.З ЗС за сумата 1064.50 лв., стойност на разходи по подмяна на дограма, направа на кладенец с хидрофонна система, външно бетоново стълбище, външно и вътрешно боядисване, заедно със законната лихва от 28.01.2000 г. в срок е подадена касационна жалба от Т. и Ю. К., чрез адв. Ю. М.. Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателите формулират правните въпроси – 1. следва ли въззивния съд във въззивното производство по реда на ГПК-нов да допуска нови доказателствени искания за събиране на гласни доказателства и нови експертизи и не се ли явява същото съществено процесуално нарушение на закона, 2. следва ли въззивния съд да допуска едни и също доказателства да бъдат събирани отново във въззивното производство при наличие на безспорни доказателства, че същите доказателствени искания – за събиране на гласни доказателства и за експертизи, направени от въззивника са били допуснати от първоинстанционния съд и съответно за тези факти и обстоятелства са били събрани доказателствата, включително и изготвени експертизи, 3. следва ли въззивния съд при действие на новия ГПК след 01.03.2008 г. да действа при хипотезата на отменения ГПК, като втора-първа инстанция, която да събира самостоятелно доказателства и да разглежда спора по същество по реда на отменения ГПК, 4. следва ли в делбеното производство да се допуска събиране на доказателства пред въззивната инстанция, както и да се правят самостоятелни искания пред същата от която и да било от страните, 5. в кой момент се преклудират възможностите на страната в делбеното производство както да прави искания по отношение на претенции по чл.12, ал. 2 ЗН и по чл.30,ал.З ЗС, така и да иска събиране на доказателства в тази насока, 6. при неоспорени доказателства и експертизи, приети от първоинстанционния съд каква е процесуалната възможност въззивния съд да допуска събиране на доказателства и назначава нови експертизи за изясняване на същите факти и обстоятелства, както и каква е тежестта на събиране доказателства от всяка от съдебните инстанции и ползват ли се същите с привилегия или тежест, поради факта, че са събрани във въззивното производство, 7. допустимо ли е въззивния съд да прилага служебното начало във втората фаза на делбата и по-специално във въззивното производство, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Цитирани са решение № 2278/1969 г. на ВС I г.о., решение № 3114/1964 г. на ВС I г.о., решение № 110/1955 г. на ВС IV г.о., ППВС № 6/74 г.
Страните взаимно оспорват касационните си жалби, като са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационните жалби по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Всяка от касационните жалби е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство съдът констатира следното:
Производството по делото е делбено във фазата по извършване на делбата.
С оглед подадените касационни жалби от ищеца и от ответниците производството по делото е висящо по претенцията на ищеца с пр.осн.чл.12,ал.2 ЗН за увеличение на наследството приживе на наследодателите, чрез влагане труд и средства за построяване на втория етаж от допуснатата до делба сграда – за присъждане на втори етаж от двуетажна жилищна сграда в натура или в пари в размер на сумата 17 089 лв. и по претенция на ищеца срещу Т. К. в размер на сумата 1064.50 лв. стойност на извършени подобрения в делбения имот.
С влязло в сила решение, постановено по гр. № 32/99 г. на Балчишкия районен съд е допуснато да се извърши съдебна делба върху недвижимия имот, представляващ дворно място от 900 кв.м., парцел *. в кв.*, заедно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м. между съделителите С. Д. К. – 5/15 ид.части от сградата и 7/24 ид.части от дворното място, Т. Д. К. – 5/15 ид.части от сградата и 7/24 ид.части от дворното място, Т. Д. К. 5/15 ид.части от сградата и 10/24 ид.части от дворното място, от които 3/24 ид.части в СИО с Ю. Б. К..
Прието е от въззивния съд, че наследодателят Д. С. К. е починал на 04.02.96 г. и двуетажната жилищна сграда е построена преди смъртта му за времето 1981-1982 г. Като е обсъдил всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни съдът е приел, че вторият етаж на процесната сграда е изграден от жалбоподателя С. К., който вложил труд и материали. Възоснова на изслушана тричленна съдебно техническа експертиза съдът е приел, че вложените от С. К. труд и средства в изграждането на втория етаж са довели до увеличение стойността на делбения имот. Увеличението на стойността на делбения имот към момента на извършване на делбата е определено в размер на сумата 43 600 лв., като съдът е взел предвид състоянието на имота към момента на откриване на наследството, без стойността на подобренията, извършени след смъртта на наследодателя. Прието е за неустановено съделителят С. К. да е бил възнаграден приживе от наследодателя за приноса за увеличаване на наследството. Относно извършеното дарение приживе от наследодателя на С. К. на 1/5 ид.част от къщата съдът е приел, че този акт на разпореждане не е възмездяване за вложения труд и средства в построяване на втория етаж, тъй като наследодателя дарил по 1/5ид.част от къщата и на Т. К., и Т. К. – т.е. на останалите съделители.
Въззивният съд е взел предвид, че претенцията е предявена в размер на сумата 17 089 лв., а не за 65 000 лв., както е заявено с въззивната жалба. Прието е, че съобразно изслушаната СТЕ допуснатата до делба сграда е със статут на хотел и е неподеляема – от нея не може да бъде отделен в реален дял втория етаж или друга реална част на стойност в размер на претендираното увеличение за натурално обезщетяване. С оглед на това е направен извода, че съделителят С. К. следва да се обезщети с пари. Като е взел предвид размера на заявената претенция от 17 089 лв. съдът е приел, че същата е основателна в размер на по 8 544.50 лв. срещу всеки от съделителите Т. К. и Т. К. съобразно техните права.
По претенцията за извършени подобрения в делбения имот от С. К., предявена срещу Т. К.:
Съдът е приел, че жалбоподателят С. К. след смъртта на общия наследодател е извършил подобрения в делбения имот, представляващи разходи за направа на кладенец с хидрофор и ел. инсталация на стойност 1032 лв., за дограма 1575, като ищецът претендира 1458.75 лв., за стълбище 528 лв., като претендираните са 313.50 лв., външно и вътрешно боядисване – 864 лв., като претендираните от ищеца са 389.24 лв. Относно претендираните от С. К. транспортни разходи за поддържане на имота съдът е приел претенцията за неоснователна, поради непредставяне на доказателства. Съдът е приел, че претенцията е с пр.осн.чл.30,ал.З ЗС и съделителят Т. К. следва да заплати съразмерно на своята част от правото на собственост върху сградата/1/3 ид.част/ от разходите за труд и материали към момента на извършването им. Съдът е уважил претенцията за сумата 1022 лв., а до пълния предявен размер от сумата 1795.50 лв. я е отхвърлил като неоснователна.
По поставените правни въпроси от жалбоподателя С. К.:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя С. К. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.З ГПК по поставените правни въпроси. За да е налице соченото основание според тълкуването, дадено в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС следва разглеждането правните въпроси, разрешени с обжалваното решение да допринесат за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона. Правните въпроси са от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Формулираните правни въпроси касаят приложното поле на чл. 108, ал. 1 ГПК/отм./ и чл. 208,ал.1 ГПК/отм./. Тези норми са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика.
С решение № 364/18.05.2004 г. по гр.дело № 634/2003 г. на ВКС II г.о. е изразено становище на съдебния състав относно съдържанието на доклада по чл.108,ал.1 ГПК/отм./. Прието е, че съдържанието на доклада трябва да включва правната квалификация, която съдът дава на предявения иск, кои са правно релевантните факти по делото и кой ги твърди. Поставените правни въпроси от жалбоподателя не са разрешени в това решение на ВКС, поради което не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Съдът преценява, че правните въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като жалбоподателят не се е позовал на така наречената задължителна практика – противоречие с решения и Постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ/1994 г./отм./, с тълкувателни решения на ОС на ГК и/или ТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. С оглед на това не се установява хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставените правни въпроси от жалбоподателите Т. Д. К. и Ю. Б. К.:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.З ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателите в п.1-ви и 7-ми от изложението относно възможността въззивния съд по реда на ГПК-нов да допуска нови доказателствени искания за събиране на гласни доказателства и допустимо ли е въззивния съд да прилага служебното начало във втората фаза на делбата. С обжалваното решение въззивният съд не е дал разрешение на тези правни въпроси, поради което доводите за наличие на хипотезите на чл.280,ал.1,т.2 и т.З ГПК са изцяло неоснователни.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.З ГПК по поставените правни въпроси в п.З-ти и 5-ти. Същите касаят приложението на пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК, на чл. 286,ал.1 ГПК/отм./ и чл.205,ал.1 ГПК/отм./. Цитираните разпоредби са ясни, точни и непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е налице обилна и непротиворечива съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на промени в законодателството и обществените условия.
С решение № 2278/1969 г. на ВС I г.о. е прието, че когато съсобственик на недвижим имот е извършил подобрения в съсобствения имот и продължава да владее подобрения имот за себе си и за останалите съсобственици няма право да претендира да му се плаща завишената стойност на имота за направените от него подобрения, нито може да упражнява правото на задържане на имота до заплащане на подобренията. С това решение не са дадени разрешения на поставените правни въпроси от жалбоподателите в п.З и 5-ти, поради което същото не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Към изложението на жалбоподателите не са приложени решение № 3114/1964 г. на ВС I г.о. и решение № 110/1955 г. на ВС IV г.о., а само части от същите, поради което съдът е лишен от възможността да прецени какъв е разрешения правен въпрос с тях.
Поставените правни въпроси по п.З-ти и 5-ти не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. В цитираното ППВС № 6/27.12.1974 г. по по гр.дело № 9/74 г. не е дадено тълкуване по поставените правни въпроси, поради което същото е неотносимо към хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Останалите въпроси, поставени в п. 2, 4 и 6-ти от изложението, представляват доводи по правилността на обжалваното решение. Същите са основания за касационна отмяна по чл.281,т.З ГПК и не подлежат на преценка в настоящото производство. В последното съдът се произнася само за наличие на основание за допускане на касационно обжалване при формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, решен в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1,2 или 3-та ГПК, но не и по основателността на касационната жалба по същество.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателите Т. и Ю. К..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 25/25.01.2010 г. по в. гр. дело № 106/2009 г. на Добричкия окръжен съд, поправено с решение № 520/24.11.2010 г. по същото дело по касационна жалба вх. 1157/01.03.2010 г. подадена от С. Д. К., чрез адв.Н. Г., [населено място], [улица] по касационна жалба вх. № 1189/01.03.2010 г., подадена от Т. Д. К. и Ю. Б. К. и двамата с адрес [населено място], [улица], ап.2, чрез адв.Ю. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: