О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. С. 27.04.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 14 април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
ч.гр.дело № 402 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от молителката С. Г. Г., чрез адв. Д. К. срещу определение № 8134/01.06.2010 г. по ч. гр. дело № 1740/2010 г. на С. градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на молителката срещу постановлението от 28.12.2009 г. на нотариус с рег. № 040 с район на действие СРС по н.дело № 1507/2009 г. в частта, с която нотариусът е отказал да признае С. Г. Г. за собственик на 12 095/20 595 ид.части от имотите, описани в постановлението. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се признае за собственик на процесните 12 095/20 595 ид.части от имотите, описани в постановлението.
В изложението към касационната частна жалба поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материално правен или процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решение № 195/23.02.2009 г. по гр.дело № 4951/2007 г. на ВКС I г.о. и определение № 1168/23.10.2009 г. по гр.дело № 18/2009 г. на ВКС I г.о.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Обжалваното определение на С. градски съд не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по подадена частна жалба от С. Г. срещу постановление от 28.12.2009 г. по н.дело № 1507/2009 г. на нотариус с район на действие СРС в частта му, с която е отказал да признае жалбоподателката за собственик на 12 095/20 595 ид.части от недвижимите имоти, находящи се в[населено място], ж.к.”Г. Д.” бл.259, м.К. с.-П. к., парцел – I/стар V/, кв.133 – апартамент № 72 в строителство, бл. № 6, вх. Е, ет. 5, със застроена площ от 136.30 кв.м., заедно с принадлежащите му ид.части от сградата, ведно с мазе № 6 и върху два гаража – № 9 и № 10 на основание давностно владение.
Въззивният съд е взел предвид приложеното към нотариалното дело У. № ОС-17-28/12.11.2009 г., издадено от СО район „Т.”, в което е удостоверено, че описания в молба-декларация за обстоятелствена проверка от жалбоподателката имот- апартамент № 72 и два гаража – № 19 и № 10, находящи се в[населено място], ж.к.”Г. Д.” бл.259 се намират в обекти, за които не е издадено разрешение за ползване по реда на З./отм./ и ЗУТ, че същите са в съсобствен парцел, за който със Заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на гл.архитект на[населено място] са обособени четири парцела, които също са съсобствени, че С. община е собственик на 12 095/20 595 ид.части от процесните парцели съобразно съставени акт № 749/21.08.2000 г. за общинска частна собственост и че от СО не е учредявано право на строеж върху собствените й идеални части от терена. В същото удостоверение е отразено, че на осн.чл.92 ЗС СО е собственик на съответните идеални части от жилищната сграда, съответно от съществуващите в нея обекти и гаражи, като делба на отделните обекти в сградата между съсобствениците не е извършвана.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.86 ЗС и е приел, че за периода от 1951 г. до 1990 г. не могат да се придобиват по давност вещи социалистическа собственост, съответно от 1990 до 1996 г. забраната е в сила за вещи държавна или общинска собственост, а след 01.06.96 г. забраната касае вещи публична държавна и общинска собственост. Съобразил е разпоредбите на пар.1 от ПЗР ЗИДЗС в редакцията на текста обн.Д.в. бр.46/2006 г. и бр.№ 113/2007 г. и е приел, че давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна до 31.12.2011 г.
Възоснова на текста на чл.86 ЗС и чл.92 ЗС е прието, че жалбоподателката не се легитимира като собственик 12 095/20 595 ид.части от процесните имоти на основание 10-годишно давностно владение, съответно е преценен за правилен извода на нотариуса, с който е мотивиран отказа за признаване придобиване право на собственост на жалбоподателката на посоченото основание.
Относно извършената публична продан през 2009 г. на 12 095/20 595 ид. части от парцелите, за които е съставен АОЧС съдът е приел, че този факт не променя крайния извод за неоснователност на молбата на жалбоподателката за признаването й за собственик на 12 095/20 595 ид.части от процесните имоти. Съдът е съобразил липсата на доказателства за демонстрирано намерение на жалбоподателката като собственик на процесните имоти по отношение на приобретателя на терена.
При тези съображения въззивният съд е оставил без уважение жалбата на С. Г. срещу постановлението от 28.12.2009 г. на нотариуса за признаването й за собственик на 12 095/20 595 ид.части от процесните имоти на основание давностно владение.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на определението на СГС по чл.280,ал.1,т.1 и 2-ра ГПК. Съгласно даденото тълкуване в т.1-ва от ТР №1/2010 по т.дело № 1/2009 г. на ОСТГК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Според същото тълкуване касаторът е длъжен да изложи ясна и точно формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната частна жалба, но може да го уточни и конкретизира. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В настоящият случай жалбоподателката не е формулирала правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда. От краткото изложение, както и от съдържанието на касационната частна жалба е невъзможно такъв въпрос да се уточни и конкретизира. Жалбоподателката само формално е възпроизвела текста на чл.280,ал.1,т.1 и т.2-ра, без ясно да е формулирала правен въпрос. Следователно на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на определението на С. градски съд, без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, както и цитираната практика на състави на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 8134/01.06.2010 г. по ч.гр.дело № 1740/2010 г. на С. градски съд по подадена касационна частна жалба вх. № 54475/23.07.2010 г. от молителката С. Г. Г., чрез адв.Д. К.,[населено място], ул.”К. Б. I, № 63, ап.6
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: