Р Е Ш Е Н И Е
№ 464
София,22.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 962 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн.ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
Д. С. П. от[населено място] обжалва решението на П. окръжен съд,постановено на 13.07.2007г. по гр.д.№18/2002г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК /отм./. Моли решението да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответниците по касационна жалба Д. С. М.,К. П. Г., П. П. О. и А. Г. М. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Ответникът по касационна жалба Е. Н. Д., наследник по закон на починалата след подаване на касационната жалба Б. С. Н.,изразява становище,че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
С обжалваното решение,постановено на 13.07.2007г. по гр.д.№ 18/2002г.,П. окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. С. Н., В. Л. К.,Е. Л. К.,Д. С. П., К. С. П.,В. С. В.,Ж. Ц. Я., С. Ц. Я. и П. С. П. против Н. А. Н.,С. А. Г.,Р. Р. Б., М. Й. К.,А. Г. М.,П. Г. М. и Й. Г. М. иск за признаване за установено,че е налице непълнота в кадастралната основа на плана на[населено място] от 1984г., тъй като собствения на ищците недвижим имот-бивша нива от около 1400кв.м.,представляваща имот пл.№25 по плана на селото от 1930г.,за който е бил отреден парцел ІІІ в кв.2,не е заснет като самостоятелен ,а е заснет заедно с имотите на ответниците.
Прието е,че първоначално в разписния лист към плана от 1930г. имот пл.№25 е записан на името на П. З. Г.,наследодател на предявилите иска лица,и за този имот е бил отреден парцел ІІІ в кв.2. С последващия план на[населено място] от 1954г. кадастралната основа на плана от 1930г. не е променяна,но за имот пл.№25 са отредени в съсобственост с имот пл.№24 два парцела-парцел ІІ-24,25 в кв.53 с площ около 1450кв.м. и парцел V-24,25 в кв.2 с площ около 1050кв.м.,а последният припокрива част от парцел ІІІ-25 по плана от 1930г. По регулационния план на селото от 1984г. имот пл.№24 и имот пл.№25 не са заснети като самостоятелни. Части от имот пл.№25 са заснети към имоти пл.№№413,414,415,416 и 1816,записани съответно на Т. Р. Б.,С. А. Г., И. Б. /презаписан на Т. И. и Н. Н./,Ж. Г. и В. М.,за които имоти, както и за имот пл.№24 /по плана от 1930г./ са отредени самостоятелни парцели. Така извършените нанасяния съдът е приел,че не обуславят извод за непълнота на кадастралната основа към плана от 1984г., тъй като не се установява към този момент предявилите иска лица като наследници на П. З. Г. да се легитимират като собственици на самостоятелен имот,идентичен с имот пл.№25 по кадастралния план от 1930г.
По отношение на представения по делото н.а. №323,том ІІ, н.д.№514/1971г.,с който С. П. Г.,Л. П. Г., Б. С. Н. и Л. Г. Я. са признати за собственици по давност на празно дворно място с площ 1215кв.м., съставляващо парцел ІІІ-25 в кв.2 е прието,че не установява обстоятелството,че към 1984г. тези лица са притежавали правото на собственост върху имот пл.№25,тъй като с влязло в сила решение №318/01.12.1973г. по гр.д.№181/1972г. на Р. районен съд тези техни права са отречени-предявеният от тях иск за делба на парцели ІІ-24,25 в кв.53 и V-24,25 в кв.2 е отхвърлен като е прието,че техният наследодател П. З. Г. се е разпоредил със своята идеална част от имот пл.№25 още приживе чрез замяна с имот в друга местност. Отчетено е и обстоятелството ,че двама от свидетелите по н.д.№514/1971. са били признати за виновни и осъдени за лъжесвидетелствуване.
По отношение на представените по делото удостоверения от кметството в[населено място] и ТКЗС”Ч. з.”-Д. Д. е прието,че не са годни доказателства за установяване на собствеността.
Ожалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон.
За да достигне до извода,че предявеният иск е неоснователен,съдът е обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,правилно е преценил значението и правните последици на установените по делото факти за основателността на предявения иск.
Правилно е прието,че от съществено значение с оглед естеството на предявения иск е да бъде установено,че предявилите иска лица са притежавали правото на собственост върху имот пл.№25 към 1984г.,за което същите носят доказателствената тежест съгласно разпоредбата на чл.127 ГПК/отм./.
Правилно е прието,че представеният по делото н.а.№325,том ІІ, н.д.№514/1971г. не легитимира наследниците на П. З. Г. като собственици на имота към релевантния за спора момент,тъй като с последващо решение по гр.д.№181/1972г. на Р. районен съд, ползуващо се със сила на пресъдено нещо,констатациите на този нотариален акт са отречени,а последващо придобиване на права върху имота до 1984г. не е установено.
Правилно е прието също така,че представените по делото удостоверения,издадени от кметство-с.Д. Д. и ТКЗС ”Ч. з.”-Д. Д. не представляват годни доказателства за собственост-същите не удостоверяват осъществяването на предвиден в закона способ за придобиване право на собственост върху недвижим имот,който да може да бъде противопоставен на ответниците по предявения иск.
По отношение на приложените към касационната жалба писмени доказателства следва да се отбележи,че с оглед характера на касационното производство същите не могат да бъдат приети и обсъдени.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които по смисъла на чл.218б, ал.1,буква”в” ГПК/отм./ да обусловят неговата неправилност,същото е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което на основание чл.218и,ал.1 ГПК/отм./ следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на П. окръжен съд, постановено на 13.07.2007г. по гр.д.№18/2002г.
Председател:
Членове: