О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр.София, 21.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2870 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура-Варна срещу решение № 67 от 08.04.2008 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение по гр.д. № 39 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 81 от 27.11.2007 г. на Добричкия окръжен съд по гр.д. № 827 от 2007 г., с което са уважени предявените от П. Х. Н. срещу П. на РБ искове по чл.2, т.2 от ЗОДОВ за следните суми: 900 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неоснователно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по н.о.х.д. № 1 от 2004 г. на Балчишкия районен съд, изразяващи се в разходи за адвокат по наказателното дело, 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за копиране на документи по това наказателно дело и 5 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че П. на РБ е повдигнала и поддържала срещу П. Х. Н. незаконно обвинение в престъпление по чл.216, ал.4 от НК- обвинение по обвинителен акт № 383 от 2001 г. По това обвинение е образувано наказателно дело № 1 от 2004 г. на Балчишкия РС, което е завършило с оправдателна присъда, влязла в сила на 23.01.2007 г. Тъй като незаконно поддържаното от прокуратурата обвинение е продължило повече от 5 години и в резултат на него Н. е претърпял неимуществени вреди, като обезщетение за тези вреди на основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ на същия са присъдени 5 000 лв. Освен това, съдът е приел, че направените от Н. разноски за адвокат и за копиране на документи по наказателното дело представляват имуществени вреди, които също следва да се обезщетят. По отношение на останалите претенции за обезщетение за имуществени вреди /вреди от некомандироването на Н. в чужбина през периода 2003-2004 г., вреди от неполучане на трудово възнаграждение поради ползван неплатен отпуск през периода от 01.07.2003 г. до 31.12.2003 г., вреди от преминаване на четиричасов работен ден през периода от 01.01.2004 г. до 31.03.2004 г. и вреди, изразяващи се в транспортни разходи във връзка с воденото срещу Н. наказателно дело/ съдът е приел, че тези искове са недоказани и неоснователни.
В жалбата се твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно като постановено в нарушение на закона- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Неправилно било присъдено обезщетение в размер на 1000 лв., тъй като тази сума представлявала разходи на Н. по наказателното дело, които той е можел да претендира по реда на 299, т.12 от НПК /отм./ и поради това не се дължи като обезщетение по чл.2, т.2 от ЗОДОВ. Неправилно било и присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв.- то било завишено и не отговаряло на критериите за справедливост.
Като основание за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Решението в частта, с която се присъжда обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв. противоречало на трайната практика на ВКС и по-конкретно на решение № 1* от 12.11.1997 г. на ВКС, Четвърто г.о., според което разходите на подсъдимия по наказателното дело следва да се претендират като разноски по наказателното дело, а не като имуществени вреди по ЗОДОВ. Касационната жалба срещу решението в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следвало да се разгледа от ВКС, тъй като липсвала изобилна практика на Върховния касационен съд по ЗОДОВ и тъй като от значениие за точното прилагане на закона би било посочването на по-стриктен имуществен критерий на понятието „справедливост” при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по ЗОДОВ.
По делото е подадена насрещна касационна жалба от ищеца П. Х. Н., в която се обжалва решението на Варненския апелативен съд в частта за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над присъдените 5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. и за отхвърляне на исковете за обезщетение за имуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер. Като основание за допустимост на касационното обжалване в тази насрещна касационна жалба се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: тъй като липсвала практика по прилагането на чл.2, т.2 от ЗОДОВ, произнасянето на ВКС по настоящия казус би дало възможност за развитие на правото и за прецизиране на понятието „справедливост” при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди по този закон .
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното:
Касационната жалба на Апелативна прокуратура-Варна срещу решението на Варненския апелативен съд в частта, с която П. на РБ е осъдена да заплати на Н. сумата 1000 лв. е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решения по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В случая сумата 1000 лв. обхваща два предявени от Н. иска- иск с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ за сумата 900 лв., представляваща имуществени вреди от неоснователно повдигане и поддържане на обвинение по н.о.х.д. № 1 от 2004 г. на Балчишкия РС, изразяващи се в разходи за адвокатска защита по това дело и иск с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ за сумата 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за копия от документи по същото наказателно дело. Всеки един от тези искове е с цена под 1000 лв., поради което и обжалваемият интерес по тях е под 1000 лв.
В останалата част, с която се обжалва решението на Варненския апелативен съд за присъждане на сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване поради следното: Касаторът е посочил като основание за допустимост на обжалването на решението в тази част чл.280, ал.1, т.3 от ГПК- счита, че произнасянето на ВКС чрез посочване на по-стриктен критерий на понятието „справедливост” при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ ще допринесе за точното прилагане на закона. Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допустимост на касационно обжалване е налице, когато съдът се е произнесъл по въпрос, касаещ непълна или неясна правна норма или по въпрос, по който няма изрична законова регламентация и се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, поради което произнасянето на ВКС по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая, не е налице липса или непълна и неясна законова регламентация, касаеща определянето на обезщетения за неимуществени вреди по ЗОДОВ. В чл.4 от ЗОДОВ е посочено, че държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно отговорността на държавата по този закон е частен случай на деликтна отговорност, при която съгласно чл.52 от ЗЗД неимуществените вреди се определят по справедливост. Не би могло да бъде даден обективен и единен имуществен критерий за понятието „справедливост”, както твърди касаторът в жалбата си. Във всеки конкретен случай обстоятелствата, въз основа на които съдът определя размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди /тежестта на престъплението, за извършване на което ищецът е бил неоснователно обвинен, продължителността на наказателното преследване, характера и тежестта на претърпяните от ищеца болки и страдания във връзка с това/, са различни, поради което и присъденото от съда обезщетение ще е различно и не може да бъде уеднаквено.
Поради това касационната жалба на Апелативна прокуратура-Варна срещу решението на Варненския апелативен съд в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди не следва да се допуска до касационно разглеждане. Като последица от това и на основание на чл.287, ал.4 от ГПК не следва да се разглежда и насрещната касационна жалба на П. Н.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на Апелативна прокуратура-Варна срещу решение № 67 от 08.04.2008 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение по гр.д. № 39 от 2008 г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 81 от 27.11.2007 г. на Добричкия окръжен съд по гр.д. № 827 от 2007 г. за уважаване на предявения от П. Х. Н. срещу П. на РБ иск по чл.2, т.2 от ЗОДОВ за сумата 5 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по наказателно дело № 1 от 2004 г. на Балчишкия РС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.280, ал.2 от ГПК касационната жалба на Апелативна прокуратура-Варна срещу решение № 67 от 08.04.2008 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение по гр.д. № 39 от 2008 г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 81 от 27.11.2007 г. на Добричкия окръжен съд по гр.д. № 827 от 2007 г. за уважаване на предявените от П. Х. Н. срещу П. на РБ искове по чл.2, т.2 от ЗОДОВ за следните суми: 900 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, изразяващи се в разходи за адвокат по н.о.х.д. № 1 от 2004 г. на Балчишкия районен съд и 100 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за копиране на документи по същото наказателно дело.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.