О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр.София, 05.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4431 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Н. срещу решение № 104 от 14.07.2008 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д. № 44 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 635 от 21.01.2008 г. на Силистренския районен съд по гр.д. № 1* от 2007 г. за уважаване на предявения от Е. М. К. срещу касаторката С. К. Н. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на ? ид.ч. от УПИ XI-274 от кв.73 по плана на гр. С. с площ от 279 кв.м., заедно с намиращата се в него жилищна сграда, състояща се от две стаи, хол, две антрета, сервизни помещения и две изби, гараж и стопански сгради срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 19, том XIII, н.д. № 6* от 1997 г.
За да постанови решението си за уважаване на иска за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, въззивният съд е приел, че в края на 2006 г. касаторката е престанала да изпълнява задължението си да гледа и издържа майка си Е. Макар че Е. К. сама е отказала да бъде гледана и издържана, съдът е счел, че касаторката С. Н. е неизправна страна по договора, тъй като не е трансформирала задължението си за издръжка и гледане в парично.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК- въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и въпрос от значение за точното приложение на закона. Въззивният съд не бил обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и игнорирал част от събраните пред него свидетелски показания. Това противоречало на приетото от ВКС в решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС, IV г.о.
Ответницата Е. М. К. оспорва жалбата.
Относно допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение счита следното: Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Според касаторката, същественият процесуалноправен въпрос, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС, е за обсъждане на всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност. Видно от обжалваното решение, този въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС- при постановяване на решението си Силистренският окръжен съд е обсъдил всички представени по делото доказателства /включително и показанията на доведените от касаторката свидетели К. К. , М. С. , И. Р. , Т. Т. / и въз основа на тях е достигнал до правилен краен извод за основателност на предявения иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД. Поради това настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно тази разпоредба, на касационно обжалване подлежат решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая, същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е как длъжникът по един договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане може да остане изправен длъжник, ако кредиторът отказва да бъде гледан и издържан. По този въпрос има трайна и непротивопречива практика на ВКС, че в този случай длъжникът е длъжен незабавно да трансформира натуралното си задължение за издръжка и гледане в парично. В съответствие с тази практика на ВКС е постановено и обжалваното решение на Силистренския окръжен съд, в което е прието, че тъй като в продължение на около 9 месеца /от края на 2006 г. до предявяването на исковата молба на 19.09.2007 г./ касаторката не е гледала и издържала майка си, нито е трансформирала задължението си за издръжка и гледане в парично, е налице неизпълнение на договора и на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД той следва да бъде развален. Този материалноправен въпрос не се нуждае и от тълкуване, тъй като в това отношение не е налице непълнота или неяснота на закона. Поради това произнасянето на ВКС по този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на С. К. Н. срещу решение № 104 от 14.07.2008 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д. № 44 от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.