О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр.София, 26.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2931 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на з. и г. /сега М. на з. и продоволствието/ срещу решение № 89 от 21.05.2008 г. на Я. окръжен съд, IV-ти въззивен граждански състав, постановено по гр.д. № 65 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 990 от 06.12.2007 г. на Я. районен съд по гр.д. № 1* от 2007 г. за уважаване на предявения от „Р” А. срещу М. на з. и г. и З. „М”-с. М. иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключения между ответниците договор за продажба на недвижим имот № II-1528 от 04.09.2003 г. поради нарушение на закона.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че към 04.09.2003 г. З. „М”-с. М. не е бил собственик на сградите, изградени върху имота-предмет на договора за продажба от 04.09.2003 г., поради което с оглед разпоредбата на чл.45а, ал.1 от ППЗСПЗЗ З. „М” не е имала право да закупи този имот без търг. Приел е, че към този момент сградите са били собственост на ищеца „Р” А. , който ги е придобил по силата на постановления за възлагане по чл.215 от ДПК /отм./ № 1 от 15.05.2003 г., № 3 от 31.07.2003 г. Изложил е становище, че вписването на тези постановления в С. по вписванията след вписването на договора за продажба от 04.09.2003 г. не рефлектира върху недействителността на договора, тъй като правото на собственост върху сградите се придобива от датата на издаване на постановленията за възлагане и тъй като вписването на тези постановления има само оповестително, но не и защитно действие.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се, че с решението в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че вписването на постановлението за възлагане има само оповестително, но е и защитно действие. Посочени са решения от 22.12.2006 г. по т.д. № 451 от 2006 г. на ВКС, 1 т.о. и № 1* от 14.12.2000 г. по гр.д. № 661 от 2000 г. на ВКС, 4 г.о., в които според касатора ВКС приемал, че възникналата в случая конкуренция на права следвало да се разреши, като се изходи от поредността на вписванията.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В случая, според касатора, същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е дали вписването на постановление за възлагане на имот по чл.215 от ДПК /отм./ има само оповестително или и защитно действие. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът за действието на вписването на постановленията за възлагане на намиращите се в процесния имот сгради на ищеца, не е съществен материалноправен въпрос по делото. Същественият материалноправен въпрос е дали З. „М” е била собственик на намиращите се в недвижимия имот сгради към момента на сключване на договора, чиято нищожност се претендира. За решаването на този въпрос е без значение кога са вписани постановленията за възлагане на сградите на ищеца „Р” А. , тъй като З. „М” не е трето лице по смисъла на чл.113 от ЗС- такова трето лице спрямо ищеца „Р” А. би било лицето, което е придобило сградите от предишния им собственик, а не З. „М”, която е предишния собственик на тези сгради преди придобиването им от ищеца с възлагателните постановления по чл.215 от ДПК /отм./.
Гореизложеното налага извод, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което касационната жалба на М. на з. и продоволствието срещу решението на Я. окръжен съд не следва да се допуска до касационно разглеждане.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на М. на з. и продоволствието срещу решение № 89 от 21.05.2008 г. на Я. окръжен съд, IV въззивен граждански състав, постановено по гр.д. № 65 от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.