О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр.София, 02.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3349 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК във връзка с чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. Т. С., Ю. Р. Ч. , Л. Р. С. , Р. Р. С. от една страна и на „Г” ОД от друга страна срещу решение № 559 от 01.02.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, трети състав, постановено по в.гр.д. № 819 от 2007 г. , с което е изменено постановеното от Кърджалийския окръжен съд решение № 58 от 06.06.2007 г. по гр.д. № 122 от 2006 г., като „Г” АД е осъдено да заплати на основание чл.200 от КТ на В. Т. С. общо сумата 44 100 лв., а на Ю. Р. Ч. , Л. Р. С. и Р. Р. С. по 32 100 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди на ищците от смъртта на техния съпруг и баща Р, настъпила при трудовата злополука на 16.11.2005 г.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците са претърпяли неимуществени вреди от смъртта на Р. С. и че последният не е проявил груба небрежност по време на трудовата злополука, поради което обезщетението за тези неимуществени вреди не следва да се намалява по реда на чл.201, ал.2 от КТ.
Ищците В. Т. С., Ю. Р. Ч. , Л. Р. С. , Р. Р. С. обжалват решението в частта, с която е оставено в сила решението на Кърджалийския окръжен съд за отхвърляне на предявените от тях искове за разликата над присъдените 44 100 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. за В. С. и за разликата над присъдените 32 100 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. за всяка от останалите ищци. Като основание за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като считат, че произнасянето на ВКС по размера на присъденото обезщетение ще допринесе за точното прилагане на закона и на принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД.
Ответникът „Г” АД обжалва решението в частта за присъдения размер на обезщетенията по чл.200 от КТ. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда, е дали при настъпване на трудовата злополука наследодателят на ищците е проявил груба небрежност и съответно дали при определяне на размера на обезщетението този размер следва да бъде намален на основание чл.201, ал.2 от КТ. Този съществен въпрос бил решен противоречиво от Кърджалийския окръжен съд и от Пловдивския апелативен съд и в противоречие с практиката на ВКС, отразена в 5 бр. решения на ВКС, които касатора представя- решение № 1* от 19.10.2005 г. по гр.д. № 1* от 2003 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 1* от 17.07.1995 г. по гр.д. № 3* от 1994 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 708 от 11.06.1993 г. по гр.д. № 860 от 1992 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 377 от 07.03.2005 г. по гр.д. № 3* от 2002 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 1* от 10.11.1993 г. по гр.д. № 86 от 1993 г. на ВКС, Четвърто г.о.
Относно допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение счита следното: Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл Пловдивският апелативен съд по настоящото дело и който е посочен от касатора „Г” АД, е дали при настъпване на трудовата злополука на 16.11.2005 г. наследодателят на ищците Р е проявил груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. По делото е било установено, че по време на настъпването на трудовата злополука Р. С. е вървял по минната галерия в рудник „Е”, общ. Ардино, като е държал в дясната си ръка две връзки с електродетонатори /32 бр./. По неизвестни причини, а според записаното в протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката от 16.11.2005 г., за да закачи главата на миньорската си лампа на каската, Р. С. вдига ръка и без да иска допира електродетонаторите до тролейния проводник на галерията. При това се получава електрически импулс и електродетонаторите се взривяват, като при врива Р. С. получава сериозни увреждания и малко след това умира. Съгласно И. за доставка на взривни материали до работните места, детонаторите е следвало да бъдат носени в специална предпазна раница, изработена от брезентов материал. Според заключенията на съдебно-техническите експертизи на в.л.инж. Красимир Г. и доц.д-р А. З. от МГУ „С” в София, само по себе си носенето на електродетонаторите в ръка и докосването с тях на тролейния проводник не би могло да доведе до взрив, ако самите електродетонатори са били изрядни /със занулени краища/. Поради това съдът е приел, че носейки тези електродетонатори в ръка, С. въобще не е могъл да предполага, че това може да доведе до взривяването им, тоест не е допускал настъпването на вредоностните последици и следователно не е проявил груба небрежност. Решението на Пловдивския апелативен съд по този въпрос не противоречи на трайната практика на ВКС и в частност на посочените от касатора „Г” АД решения, тъй като в тях въпросът за наличието на основанието по чл.201, ал.2 от КТ за намаляване размера на обезщетението по чл.200 от КТ е решен по същия начин- прието е, че не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка. Поради това настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Под „решаван” следва да се разбира правен спор, разрешен с влезли в сила съдебни решения. Това е така, тъй като само влезлите в сила решения приключват висящия граждански процес и пораждат правните последици, към които са насочени. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, само когато му противостоят други влезли в сила съдебни решения. Решенията, които са обжалваеми, тоест подлежат на отмяна по реда на инстанционния контрол, са извън приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. В случая, според касатора „Г” АД решенията, в които съдът е решил противоречиво въпроса за намаляването на отговорността по чл.200 от КТ при груба небрежност са решението на Кърджалийския окръжен съд и решението на Пловдивския апелативен съд по настоящото дело. Очевидно тези решения не се включват в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като не са две влезли в сила решения по различни дела, в които този въпрос е решен противоречиво.
На следващо място, според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая, същественият въпрос, който според ищците се нуждае от тълкуване и ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото, е въпросът за определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост. Настоящият състав на ВКС счита, че нормата на чл.52 от ЗЗД, според която обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване. Освен това, ВКС не би могъл да даде задължително тълкуване или указание на съдилищата какъв да е конкретния размер на присъжданите от тях обезщетения за неимуществени вреди по чл.200 от КТ, тъй като това би противоречало на нормата на чл.52 от ЗЗД и тъй като във всеки конкретен случай размера на присъденото обезщетение по чл.200 от КТ би следвало да е различен, взависимост от характера и тежестта на увреждането, вероятността от бъдещо влошаване на здравословното състояние на пострадалия работник и конкретните претърпени от него или от наследниците му болки и страдания от трудовата злополука или професионалното заболяване. Поради това не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на В. Т. С., Ю. Р. Ч. , Л. Р. С. и Р. Р. С. срещу решение № 559 от 01.02.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, трети състав, постановено по в.гр.д. № 819 от 2007 г.
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на „Г” АД срещу решение № 559 от 01.02.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, трети състав, постановено по в.гр.д. № 819 от 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.