Определение №237 от по гр. дело №4331/4331 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
                                                          
 
   № 237                    
 
                                                 гр.София, 16.12.2008 г.                                               
 
 
 
                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осма година в състав:
 
                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
                                                                                                  ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
                
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4331 по описа за 2008 г. приема следното:
 
 
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” А. срещу решение от 31.01.2008 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, II „А” състав, постановено по гр.д. № 4* от 2008 г. в частта му, с което е оставено в сила решение от 03.08.2006 г. на Софийския районен съд, 53 състав по гр.д. № 1* от 2005 г. за уважаване на предявените от А. Б. П. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ- за отмяна на заповед № 176 от 13.12.2004 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на А. П. със „С” А. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращение в щата, за възстановяване на П. на заеманата до това съкращение длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4 532,40 лв.
За да постанови решението си за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на А. П. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е незаконосъобразна, тъй като в ответното дружество не е било извършено реално съкращение в щата- на мястото на съкратената длъжност на ищеца „управител на клон” е открита нова длъжност, с друго наименование, но със същите трудови функции- директор производство. Съдът е достигнал до извод за идентичност на горепосочените две длъжности след като е сравнил трудовите функции на тези длъжности, описани в представените по делото длъжностни характеристики.
В касационата жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се, че по същественият за делото материалноправен въпрос /налице ли е реално съкращение в щата на предприятието/ въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по конкретно с 4 посочени от касатора решения на ВКС: решение № 1* от 02.12.2004 г. по гр.д. № 2* от 2002 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 1* от 18.05.2000 г. по гр.д. № 2* от 1999 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 2* от 01.04.2003 г. по гр.д. № 2* от 2001 г. на ВКС, Трето г.о. и решение 2043 от 01.02.2002 г. по гр.д. № 277 от 2001 г. на ВКС, Трето г.о.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба А. Б. П. оспорва жалбата като недопустима.
 
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от КТ, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В случая, същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е дали със съкращението на длъжността „управител на клон” и създаването на нова длъжност „директор производство” в ответното предприятие е извършено реално съкращение в щата или това съкращение е фиктивно /променено е само наименованието на длъжността, но не и по същество изпълняваните трудови функции/. По този въпрос въззивният съд е приел, че след като между посочените в длъжностните характеристики трудови функции на закритата длъжност „управител на клон” и на новосъздадената длъжност „директор производство” има почти пълно припокриване, в случая не е осъществено реално съкращение в щата на ответното предприятие. Това решение на въззивният съд е в съответствие с трайната практика на ВКС по сходни дела, според която съкращението е фиктивно, ако след закриване на една длъжност се открива нова длъжност, с друго наименование, но със същите трудови функции и обратно: налице е реално съкращение в щата, когато се закрива една длъжност и на нейно място се създава друга длъжност с друго наименование и с коренно различни трудови функции.
Гореизложеното налага извод, че в случая не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд. Ето защо, касационно обжалване на това решение не следва да се допуска.
 
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 31.01.2008 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, II „А” състав, постановено по гр.д. № 4* от 2008 г. по подадената от „С” А. касационна жалба.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top