О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр.София, 26.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2754 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на о. срещу решение № 296 от 25.03.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение-първи състав, постановено по гр.д. № 2* от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 2* от 16.07.2007 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 2* от 2006 г., с което е уважен предявения от „Л” А. срещу Държавата, представлявана от МРРБ и М. на о. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване правото на собственост на ищеца върху реална част от недвижим имот, находящ се в гр. В., кв.”А”, Ю. промишлена зона, представляващ имот с пл. № 54 по КП на ЮПЗ с площ на частта от 7 305 кв.м. и при граници на частта: север-път, изток- бетонов път, юг- имот пл. № 54 и държавен имот и запад- държавен имот, означена по приложената на лист 31 от делоот на РС скица със син цвят.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е станало собственик на процеснатия имот на основание публична продажба чрез търг, проведен на 31.12.2003 г. от А. за държавни вземания- Р. дирекция гр. В. и възлагане на имота с постановелние № В* от 06.01.2004 г. на публичния изпълнител при РД на АДВ-гр. Варна, надлежно вписан в СП при ВРС на 06.01.2004 г. Приел е, че имотът не е публична държавна собственост, предоставена на МО, както твърди този ответник, макар от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза да се установявало, че процесната реална част от имота попада в имота, който е предоставен на МО с ПМС № 65 от 27.01.1950 г. и отреден за войсково поделение на БА, тъй като не отговарял на посочените в решение № 19 от 21.12.1993 г. на Конституционния съд на РБ по конст.д. № 11 от 1993 г. критерии за охарактеризиране на един имот като публична държавна собственост- а именно качеството на субекта, който упражнява правото на държавна собственост върху предоставеното му за управление и стопанисване държавно имущество, и предназначението на обектите да задоволяват трайно обществени потребности от национално значение.
В жалбата се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че в решението съдът се е произнесъл по следните съществени за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси: дали спорният имот е бил публична държавна собственост и поради това не е можел да бъде включван в капитала на търговско дружество и впоследствие прехвърлян и дали предявеният от ищцовото дружество установителен иск за собственост е допустим при положение, че за имота може да се предяви осъдителен иск. Решаването на тези въпроси било от значение за точното прилагане на закона. Освен това се твърди, че решението е постановено в противоречие с константната каузална практика на ВКС и по-конкретно с решения № 313 от 14.03.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 2* от 14.12.2005 г. на ВКС, 4 г.о.
Пълномощникът на ответника по жалбата „Л” А. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Посочените от касатора решения на ВКС третират въпроса, кои са характеристиките, които определян един недвижим имот като публична държавна собственост. Обжалваното решение на Варненския окръжен съд е постановено в противоречие с тези решения на ВКС и с решението на Конституционния съд по конст.д. № 11 от 1993 г., тъй като с това решение на практика е прието, че с неизполването на един имот- публична държавна собственост за трайно задоволяване на обществени нужди /в случая за нуждите на МО/ този имот загубва статута си на публична държавна собственост.
Налице е и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като в случая е налице нужда от тълкуване относно действие във времето на нормата на чл.2, ал.2 от Закона за държавната собственост, с която са определени имотите, които са публична държавна собственост- нужно е тълкуване относно това, дали тази норма е материалноправна и като такава има действие само за в бъдеще след приемането й през 1996 г., поради което до 1996 г. всички държавни имоти, с изключение на посочените в чл.18 от Конституцията на РБ, следва да се считат за частна държавна собственост и като последица от това са можели да бъдат отчуждавани, или тази норма има тълкувателен характер и като такава има действие от влизане в сила на нормата, която тълкува /в случая чл.17 от Конституцията на РБ от 1991 г./.
Поради това касационната жалба на М. на о. срещу решението на Варненския окръжен съд следва да се допусне до касационно разглеждане.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на М. на о. на РБ срещу решение № 296 от 25.03.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение-първи състав, постановено по гр.д. № 2* от 2007 г.
Касаторът МО е освободен от държавна такса за касационната жалба.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.