О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр.София, 01.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3217 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. С. П. и на О. У. срещу решение № 43 от 04.04.2008 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 170 от 2007 г. в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявените от Р. С. П. срещу О. У. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ- за отмяна като незаконосъобразна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 1* от 02.10.2006 г. и за присъждане на ищеца на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставането му без работа за период от 6 месеца след уволнението.
За да постанови решението си за уважаване на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Р. С. П. е незаконосъобразна, тъй като в нея не било посочено конкретното основание за уволнението му. Съдът счита, че посочената в заповедта разпоредба на чл.39, ал.4 от ЗМСМА не визирала самостоятелно основание за прекратяване на трудовите правоотношения на заместник кметовете. Такива основания били само тези, посочени в чл.42, ал.1-8 вкл. от ЗМСМА и съответно основанията, посочени в чл.337, 338 и 339 от КТ. Относно иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, съдът е приел, че макар договореното месечно трудово възнаграждение на ищеца да е било 749,07 лв., тъй като полученото от него трудово възнаграждение за последния месец преди уволнението му е 215,25 лв., то съгласно чл.228, ал.1 от КТ дължимото му обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ следва да се определи на база 215,25 лв.
В жалбата си ищецът Р. С. П. твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд за частично отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ е неправилно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС по отношение приложението на разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ.
В жалбата си пълномощникът на ответника О. У. твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд за уважаване на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ е неправилно поради противоречието му с материалния закон и поради неговата необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от КТ. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК- необходимостта от тълкуване на чл.39, ал.4 от ЗМСМА.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от КТ, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, ще доведе до отстраняване на непоследователна или противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото.
В случая, същественият материалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, е дали разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник-кметовете в общините или определя само акта, с който се прекратява трудовото правоотношение на заместник-кметовете, а основанията за това прекратяване са посочени в чл.42 от ЗМСМА и в КТ. По този въпрос няма практика на ВКС /всички постановени решения на ВКС касаят периода преди същественото изменение на чл.39 от ЗМСМА със ЗИД на ЗМСМА, публ.в ДВ бр. 69 от 2003 г., според което заместник-кметовете вече не се избират, а се назначават от кметовете на общините/. Осигуряването на точното приложение на закона по казуси, касаещи съдържащата се в чл.39 от ЗМСМА нова правна уредба, налага тълкуване на тази разпоредба на ЗМСМА от ВКС. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от КТ за допускане на касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и по обусловения от него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане касационните жалби на Р. С. П. и О. У. срещу решение № 43 от 04.04.2008 г. на Ловешкия окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 170 от 2007 г. В ЧАСТТА МУ, с която съдът се е произнесъл по предявяните от Р. С. П. срещу О. У. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.
Съгласно чл.83, ал.1, т.1 и чл.84, ал.1, т.3 от ГПК страните са освободени от заплащане на държавна такса по касационните жалби, поради което делото следва да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.