О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
гр.София, 30.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1975 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. Й. срещу определение № 1617 от 04.06.2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV състав по ч.гр.д. № 879 от 2008 г., с което е оставено в сила разпореждане № 12 от 04.03.2008 г. на Варненския районен съд, ХХV състав по гр.д. № 2* от 2006 г. за връщане на въззивна жалба № 3* от 28.02.2008 г. като просрочена.
В частната жалба се твърди, че това определение е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателката въобще не е била редовно призовавана по делото на Варненския районен съд- в призовката за първото по делото съдебно заседание по това дело погрешно било посочено фамилното й име. След като не е била редовно призована и не е получила съобщение за последиците при неуведомяване на съда за новия си адрес, неправилно при връчване на решението по отношение на нея била приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ГПК /отм./. Поради това следвало да се приеме, че тя не е била редовно уведомена за решението по това дело и съответно, че подадената от нея въззивна жалба срещу това решение не е просрочена.
Като основание за допустимост на касационното обжалване сочи прилагането от районния и от въззивния съд на чл.51, ал.2 от ГПК /отм./ в противоречие с практиката на ВКС- без редовно връчена призовка по делото.
Ответникът по жалбата П. И. С. я оспорва.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Частната касационна жалба на С. Д. Й. е подадена на 20.06.2008 г. Поради това и по аргумент за противното от разпоредбата на пар.2, ал.11 от ПЗР на ГПК от 2007 г., настоящото производство следва да се разгледа по реда на новия ГПК.
Жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /съобщението за обжалваното определение е получено от жалбоподателката на 16.06.2008 г., а частната жалба е подадена на 20.06.2008 г./.
Обжалваното определение подлежи на обжалване пред ВКС, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос /относно приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ГПК /отм./, който е решен в противоречие с практиката на ВКС: За да постанови обжалваното определение за оставяне в сила определението на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба на С. Й. , въззивният съд е приел, че жалбоподателката е била редовно уведомена за решението на първоинстанционния съд по реда на чл.51, ал.2 от ГПК /отм./ на 19.05.2006 г. Районният съд е приложил чл.51, ал.2 от ГПК /отм./, тъй като по делото е било върнато съобщение за решението до С. Й. , в което е посочено, че по данни на близки лицето е в чужбина и от 2 години не е на адреса. Първата и единствено връчена на жалбоподателката призовка по това дело обаче е била адресирана до С. Д. С. , вместо до С. Д. Й.. С. като в тази призовка в нарушение на чл.45 от ГПК /отм./ не е посочено точно името на жалбоподателката, то тя не е редовно връчена. Следователно, С. Й. не е била уведомена за последиците от непосочване на промяната в адреса си и съответно спрямо нея не би могла да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ГПК /отм./ при връчване на съобщението за решението. В този смисъл е и константната практика на ВКС, част от която е цитирана от жалбоподателката в изложението към частната й жалба. Като е приел обратното, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, поради което и на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК частната жалба срещу постановеното от този съд определение трябва да бъде допусната до касационно разглеждане.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна. С. Й. е узнала за обжалваното от нея решение на Варненския районен съд най-късно на 03.11.2006 г., когато е подала молба за отмяната му на основание чл.231, ал.1, б. „е” от ГПК /отм./, по която е било образувано гр.д. № 316 от 2007 г. на ВКС. Въззивната жалба срещу решението е подадена едва на 28.02.2008 г.- много след изтичане на четиринадесетдневния срок за обжалването му, който започва да тече от узнаване на това решение. Следователно, въззивната жалба е просрочена и крайният извод на въззивния съд в обжалваното определение е правилен, поради което това определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1617 от 04.06.2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV състав по ч.гр.д. № 879 от 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.