О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
гр.София, 30.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1609 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. К. У. срещу определение № 243 от 07.07.2008 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение по ч.гр.д. № 217 от 2008 г., с което е оставено в сила определение № 868 от 26.03.2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 500 от 2008 г. за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се твърди, че това определение е незаконосъобразно, тъй като не е дадена възможност на жалбоподателката да опровергае съдържанието на съдебния протокол по ч.гр.д. № 1* от 1958 г., че е присъствала на съдебното заседание на 10.12.1958 г., в което е допуснато осиновяването на дъщеря й А. Н. от трето лице. Твърди, че от датата на узнаване на това осиновяване до датата на предявяване на иска не е изтекъл едногодишният срок по чл.64, ал.2 от СК за предявяване на иск за унищожаване на осиновяването.
Ответницата по жалбата А. Н. М. не взема становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Частната касационна жалба на Г. К. У. е подадена на 25.07.2008 г. Поради това и по аргумент за противното от разпоредбата на пар.2, ал.11 от ПЗР на ГПК от 2007 г., настоящото производство следва да се разгледа по реда на новия ГПК.
Жалбата е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /съобщението за обжалваното определение е получено от жалбоподателката на 06.08.2008 г., а частната жалба е подадена преди това- на 25.07.2008 г./. Обжалваното определение подлежи на обжалване пред ВКС, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос /въпросът за възможността съдът да основе своя съдебен акт на писмени доказателства, които не са приети в открито съдебно заседание/, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. За да постанови обжалваното определение за оставяне в сила определението на първоинстанционния съд, въззивният съд се е позовал на протокол по частно гражданско дело № 1026/58 г. по описа на VІ район на Народен съд-Варна, според който жалбоподателката се е явила пред съда по делото за осиновяване на дъщеря й на 10.12.1958 г. и е приел, че на тази дата е узнала за осиновяването, поради което е изтекъл едногодишният срок за предявяване на иск по чл.64, ал.2 от СК. Този протокол не е приет като писмено доказателство в открито съдебно заседание, поради което не може да послужи като основа за постановяване на съдебния акт /в този смисъл е трайната съдебна практика- решение № 2* от 22.07.1981 г. по гр. д. № 1* от 1981 г., ІІ ГО на ВС, решение № 1* от 29.11.1984 г. по гр.д. № 1* от 1984 г. на ІІ ГО на ВС, решение № 407 от 09.10.1989 г. по гр.д. № 397 от 1989 г. на І ГО на ВС/. Като е приел обратното, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, поради което и на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК частната жалба срещу постановеното от този съд определение трябва да бъде допусната до касационно разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. В противоречие с диспозитивното начало окръжният съд служебно, без искане на някоя от страните по делото, е изискал материалите по делото за осиновяване. В нарушение на чл.111, ал.1 във връзка с чл.110 от ГПК/ отм./, без да приеме тези документи като писмени доказателства в открито заседание, съдът направо се е позовал на съдебния протокол от 10.12.1958 г. по това дело и въз основа на него е приел, че ищцата е узнала за осиновяването на дъщеря си от Ф. С. още на 10.12.1958 г., поради което е прекратил производството по делото поради предявяване на иска за прекратяване на осиновяването след изтичане на срока по чл.64, ал.2 от СК. По този начин страната е била лишена от възможността да оспори протокола по реда на чл.154 от ГПК/ отм./. Съдебният протокол като официален свидетелстващ документ не се ползва с абсолютна доказателствена сила и страната може да я опровергае чрез доказване на неговата невярност. Въпреки наведените в частната жалба доводи в този смисъл, Варненският апелативен съд е потвърдил определението на окръжния съд, с което окончателно е лишил страната от възможност да опровергае констатацията в съдебния протокол. Тези съществени процесуални нарушения налагат отмяната както на обжалвания въззивен акт, така и на определението на окръжния съд за прекратяване на производството.
По аргумент от чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който следва да приеме в открито съдебно заседание доказателствата и да даде възможност на жалбоподателката да оспори съдебния протокол. Едва с оглед изхода на оспорването производството може да бъде прекратено, или да бъде постановено решение по съществото на спора. Преди това първоинстанционният съд трябва да отстрани нередовността на исковата молба, състояща се в непосочването на обстоятелството дали и кога осиновителят Ф. С. е починал. Това е от съществено значение за преценката дали и кога осиновяването на А. Н. от Ф. С. е прекратено, ако не е прекратено- кой е приложимият закон за прекратяване на това осиновяване /ЗЛС, СК от 1968 г. във връзка със ЗЗД или СК от 1985 г./ и съответно в какъв срок се погасява правото на иск на рождената майка Г за прекратяване на осиновяването поради неговата унижощаемост.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 243 от 07.07.2008 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение по ч.гр.д. № 217 от 2008 г. и определение № 868 от 26.03.2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 500 от 2008 г. за прекратяване на производството.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.