О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
гр.София, 30.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1935 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. А. и М. В. А. срещу определение № 1* от 12.05.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, VІ граждански състав по ч.гр.д. № 1* от 2008 г., с което е оставена без уважение частната жалба на Н. А. и М. А. срещу определение № 228 от 05.03.2008 г. по гр.д. № 803 от 2008 г. на Пловдивския районен съд, Х граждански състав, с което производството е прекратено поради неподсъдност и е постановено делото да бъде изпратено на Пазарджишкия районен съд.
В жалбата се твърди, че това определение е неправилно, тъй като предявеният отрицателен установителен иск за собственост се основава единствено на завещание на наследствен имот и подсъдността съгласно чл.84, ал.1 от ГПК /отм./ е по местооткриване на наследството на Х. К. гр. П.. К. основания за допустимост на касационното обжалване се сочат произнасяне на въззивния съд по процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и по въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателите не са представили към частната жалба противоречивите според тях съдебни решения.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, ГК, Пето отделение констатира следното: Частната касационна жалба на Н. А. и М. А. е подадена на 30.05.2008 г. Поради това и по аргумент за противното от разпоредбата на пар.2, ал.11 от ПЗР на ГПК от 2007 г., настоящото производство следва да се разгледа по реда на новия ГПК.
Разгледана по този ред, частната жалба е недопустима, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Ищците Г. К. и Х. К. са завели срещу жалбоподателите отрицателен установителен иск за собственост върху 1/3 идеална част от парцел ****Х по ЗРП от 1983 г. на гр. П.. Позовавайки се на чл.83 и чл.92, ал.1 и ал.3, предложение второ от ГПК /отм./, Пловдивският районен съд е изпратил делото на Пазарджишкия районен съд по подсъдност, а Пловдивският окръжен съд е потвърдил това определение. Процесуалноправният въпрос за подсъдността на заведения иск е решен от съдилищата в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд /решение № 2* от 1995 г. на ІV ГО на ВКС, определение № 185 от 1993 г. по ч. гр. д. № 1* от 1993 г. на ІV ГО на ВКС, определение № 81 от 1986 г. по ч.гр.д. № 731 от 1986 г. на ІІ ГО/. Предявеният иск не е за наследство по смисъла на чл.84 от ГПК/ отм./, а за вещно право върху недвижим имот. За правната квалификация на иска от значение е единствено петитумът на исковата молба, с който в случая се претендира установяване на право на собственост, а не установяване на наследствени права или размер на наследствени квоти. А съгласно чл.83 от ГПК /отм./ исковете за вещни права са подсъдни на съда по местонахождението на претендирания недвижим имот, независимо на какво правно основание се претендира вещното право /в този смисъл определение № 1* от 1966 г. на І г.о. на ВС/. Ето защо доводите на жалбоподателите, че се касаело за иск, чиято подсъдност се определяла по правилото на чл.84 от ГПК и че в обстоятелствената част на исковата молба се „ревизирали” съдебни решения на Пловдивския районен съд, поради което се обосновавала подсъдността на този съд, са неоснователни.
Жалбоподателите не са представили доказателства, че повдигнатият от тях процесуалноправен въпрос за подсъдността на делото е решаван противоречиво от съдилищата, поради което липсва и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението на касационните основания жалбоподателите само са цитирали разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без да обосноват конкретно защо въпросът за подсъдността е от „огромно” значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. От цитираната по-горе практика на ВС става ясно точно обратното- по този въпрос съдебната практика на ВКС е трайна, последователна и не се нуждае от развитие и усъвършенстване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 12.05.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, VІ граждански състав по ч.гр.д. № 1* от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.