О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр.София, 30.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като взе предвид докладваното от съдия Гроздева ч.гр.д.N 1515 по описа за 2008 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. К. А. в качеството му на ЕТ „Е” срещу определение № IV-134 от 22.04.2008 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав по ч.гр.д. № 189 от 2008 г., с което е оставено в сила определение на Бургаския районен съд от 28.02.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. за връщане на въззивна жалба на П. К. А. срещу решението по това дело.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на разпоредбите на чл.47, 48 и 51 от ГПК /отм./, уреждащи начина на връчване на съобщения на търговци. Въззивният съд не е взел предвид, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.51, ал.4 от ГПК /отм./, тъй като във върнатото съобщение до частния жалбоподател не били вписани имената на служителката, която е отказала да приеме съобщението, и тъй като не е било установено, че ЕТ „Е” е променил адреса си, без да е изпълнил задължението си за вписване на това обстоятелство в търговския регистър.
Като основание за допустимост на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Според жалбоподателя обжалваното определение поставяло процесуалните въпроси за приложението на чл.47, 48 и 51 от ГПК /отм./, които до този момент били решавани противоречиво от съдилищата и отговорите на тези въпроси биха допринесли за точното и еднакво прилагане на законите и за развитието на правото.
Ответникът по частната жалба М. Й. Я. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на пето отделение на гражданска колегия, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства счита следното: Касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд по ч.гр.. № 189 от 2008 г. е допустимо, тъй като с това определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос- за приложението на чл.46, 47 и 48 от ГПК /отм./ по отношение на призоваването на ЕТ, а именно дали едноличният търговец, който не е юридическо лице, може да бъде призоваван по реда на чл.48 от ГПК /отм./ чрез негов служител или може да бъде призоваван само чрез лицата по чл.46 от ГПК /отм./, чрез които могат да бъдат призовавани физическите лица. По този въпрос е налице непълнота в отменения ГПК- макар чл.51, ал.4 от ГПК /отм./ да предвижда, че търговецът се призовава на адреса, който е посочил в търговския регистър, в чл.48 от ГПК /отм./ е посочено, че само юридическите лица се призовават в канцелариите им. Произнасянето по този въпрос ще е от значение за точното прилагане на ГПК/отм./ относно призоваването на едноличните търговци /търговци, които не са юридически лица/. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд, по което съдът се е произнесъл по този важен процесуален въпрос.
Разгледана по съществото, частната касационна жалба е основателна. За да остави в сила определението на първоинстанционния съд, Бургаският окръжен съд е приел, че въззивната жалба на жалбоподателя правилно е била върната като нередовна, тъй като по нея не била внесена държавна такса в дадения от съда на жалбоподателя-едноличен търговец 7-дневен срок, за който същият е бил уведомен на 14.02.2008 г. чрез свой служител, който отказал да получи съобщението.
Това определение е неправилно поради следното: След постановяване на първоинстанционното решение по гр.д. № 2* от 2007 г. П. А. , действащ като ЕТ „Е”, е подал въззивна жалба срещу това решение. С разпореждане от 06.02.2008 г. жалбата е била оставена без движение и на жалбоподателя е бил даден 7-дневен срок да внесе държавна такса по нея в размер на 56,60 лв. Съобщението за това разпореждане е било връчено на служител на фирмата на ЕТ на 14.02.2008 г., който е отказал да го получи. В съобщението не са вписани трите имена и длъжността на този служител, както изисква чл.48, изр.1 от ГПК /отм./. Макар в тази разпоредба да е посочено, че тя се отнася до призоваването на юридическите лица, с оглед разпоредбата на чл.51, ал.4 от ГПК /отм., нова от 1997 г./, в която се предвижда, че по посочения в търговския регистър адрес на управление се призовават както юридическите лица, така и търговците, по аналогия следва да се приеме, че призовките и съобщенията до лице, което е едноличен търговец, следва да се връчват по реда на чл.48 от ГПК /отм./- на адреса на управление на фирмата, на неин служител, с посочване на името и длъжността на този служител.
Тъй като в конкретния случай, съобщението до ЕТ е връчено на служител, чието име и длъжност не са посочени в това съобщение, то следва да се приеме, че то не е редовно връчено. Поради това неправилно въз основа на него съдът е счел, че на 14.02.2008 г. П. А. , действащ като ЕТ „Е”, е бил редовно уведомен за разпореждането на съда от 06.02.2008 г. и че съответно не е спазил дадения в това разпореждане 7-дневен срок за внасяне на държавна такса по въззивната жалба и поради това е върнал жалбата като нередовна.
Воден от горното, Върховният касационен съд, пето отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № IV-134 от 22.04.2008 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав по ч.гр.д. № 189 от 2008 г. и определение на Бургаския районен съд от 28.02.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г.
ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за по-нататъшно администриране на подадената въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.