О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
гр.София, 30.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.N 1730 по описа за 2008 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ж. И. Д. срещу определение № 955 от 31.03.2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по ч.гр.д. № 189 от 2008 г., с което е оставено в сила определение № 1* от 02.11.2007 г. на Варненския районен съд, XXXI състав за прекратяване на гр.д. № 8* от 2007 г.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради което се моли да бъде отменено. Като основание за допускане на касационното обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие с решение от 10.01.1997 г. по гр.д. № 1* от 1995 г. на ВРС и с решение от 29.10.2000 г. по гр.д. № 730 от 2000 г. на ВОС и че произнасянето на ВКС по това дело ще е от значение за точното прилагане на закона. Налице била трайна неправилна практика на ВКС по въпросите, касаещи държавните предприятия, която трябвало да се преодолее с приемане на тълкувателно решение на ВКС. Налагало се тълкуване и на въпросите, свързани с начина на идентификация на спорния имот по вещни дела и с приложението на чл.224 от ГПК /отм./, които били решени от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС и по конкретно с решения № 690 от 19.04.1999 г. по гр.д. № 74 от 1999 г. на ВКС, Пето г.о., решение № 1* от 01.11.1995 г. по гр.д. № 2* от 1993 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение от 09.04.2003 г. на СГС, Второ Г отделение по ч.гр.д. № 1* от 2003 г. и решение № 2* от 20.12.2002 г. по гр.д. № 2* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. Твърди се още и че въззивният съд не се е съобразил с т.7 от ППВС № 16 от 1963 г., според която съдилищата са длъжни да вземат активно участие за изясняване на делата от фактическа страна, да обсъждат всички доказателства и да постановяват решения, които са основани на всички данни по делото.
Ответникът Б. с. т. оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на пето отделение на гражданска колегия, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства счита следното: Касационната частна жалба е подадена от легитимирана страна /ищца по прекратеното дело/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу определение на въззивен съд, което по същество прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Частната жалба обаче не следва да се допуска до касационно разглеждане поради следното: Съгласно чл.274,ал.3, т.1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат само онези определения на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, по отношение на които са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. А съгласно чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване подлежат онези съдебни актове, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая, с обжалваното определение на Варненския окръжен съд е оставено в сила определение на районния съд за прекратяване на делото, образувано по предявена от Ж. И. Д. срещу Българския с. т. искова молба за прогласяване нищожността на нотариален акт № 110 от 15.05.2006 г. и за неговата отмяна по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./. За да постанови този съдебен акт, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ не предвижда самостоятелен иск, а само една последица от уважаването на установителен или осъдителен иск за собственост- отмяната на нотариалния акт, който удостоверява права, каквито посоченото в този нотариален акт лице не притежава.
По този съществен процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, е налице трайна и последователна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. Поради това не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице само когато по един и същи материалноправен или процесуалнопрвавен въпрос има две влезли в сила решения на съдилища в различен смисъл. Жалбоподателката не е посочила такива влезли в сила решения, в които същественият по делото процесуалноправен въпрос /затова, дали може да се предяви искане по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ самостоятелно, без да е предявен иск за установяване на правото, предмет на нотариалния акт, чиято отмяна се иска/ да е решен противоречиво. Цитираните в молбата от 04.06.2008 г. решения от 10.01.1997 г. по гр.д. № 1* от 1995 г. на Варненския районен съд и решение от 20.10.2000 г. по гр.д. № 730 от 2000 г. на Варненския окръжен съд са по едно и също дело, водено за собственост между същите страни /жалбоподателката по настоящото дело и ответника БСТ/ и в тези решения няма произнасяне по съществения за настоящото дело процесуалноправен въпрос, касаещ разпоредбата на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, което да е различно от произнасянето по този въпрос в обжалваното определение на Варненския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Същественият процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по този въпрос няма противоречива или непоследователна съдебна практика, нито е свързан с неясна или непълна правна норма, която се нуждае от тълкуване.
Останалите материалноправни и процесуалноправни въпроси, които жалбоподателката е посочила в изложението си от 26.08.2008 г., касаещи държавните предприятия, начина на идентификация на имотите по вещни искове и приложението на разпоредбата на чл.224 от ГПК /отм./, са въпроси, по които въззивният съд не се е произнесъл в обжалваното определение и не заради тях е оставил в сила определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото. Поради това тези въпроси не са съществени за настоящото дело и не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване на определението от 31.03.2008 г. на ВОС по гр.д. № 189 от 2008 г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, пето отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната касационна жалба на Ж. И. Д. срещу определение № 955 от 31.03.2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 189 от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.