О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр.София, 13.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.гражданско дело под № 286/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Д. С. К. от гр. С. против определение № 109/2.06.2009 г. по ч.гр.дело № 319/2009 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането от 5.03.2009 г. на Е. районен и е върната исковата молба на Н. С. И. , подадена чрез пълномощника му Д. С. К., а производството по делото е прекратено.
Касаторът поддържа основанията за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се бил произнесъл в противоречие с практиката на касационния съд, цитирана в три определения, както следва: № 283 по гр.дело № 1135/2007 г. , № 523 по гр. д. № 1835/2008 г. и № 55 по ч.гр.д. № 2168/2007 г. на ВКС на Република България.
Касационният съд счита, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържано от касатора, защото не се констатира противоречива практика на касационния съд, произнасяйки се по нередовностите на исковата молба, чието неотстраняване води до настъпването на предвидените в чл. 100 ал. 2 ГПК /отм./ предпоставки за връщането й. /Практика в този смисъл в определение № 55 от 31.01.2008 г. и в определение № 283 от 12.07.2007 г. на ВКС./ В същия смисъл се е произнесъл и въззивния съд в обжалваното определение, при направените констатации, че подадената от касатора искова молба не е била конкретизирана, по отношение на направените искания в нея, не съдържала и обстоятелства, на които се основават тези искания, които недостатъци не са били отстранени и с постъпилата, последваща молба-уточнение. Нередовната искова молба, неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК е върната от първоинстанционния съд, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, с разпореждане от 5.03.2009 г. на Е. районен съд и изводите му са споделени, като законосъобразни от въззивния съд, чиято практика за подобни процесуални недостатъци на исковата молба е съобразена с практиката на ВКС, дори и в определенията, на които се позовава касаторът. Цитираното определение № 523 по гр.дело № 1835/2008 г. е неотносимо към спорното правоотношение и затова съдът не го обсъжда.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по отношение на цитираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за което касаторът не се аргументира, касационният съд не дължи отговор, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 109/2.06.2009 г. по ч. гр.дело № 319/2009 г. на Софийския окържен съд, с което е потвърдено разпореждане от 5.03.2009 г. на Е. районен съд за връщане на исковата молба на Н. С. И. , подадена чрез пълномощника му Д. С. К. от гр. С. и производството по нея е прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: