О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
гр.София, 16.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4123 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Х. Ж., Д. Х. А. и В. Х. Т. срещу решение № 11 от 03.04.2008 г. на Добричкия окръжен съд по в.гр.д. № 1* от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 86 от 09.11.2007 г. по гр.д. № 344 от 2006 г. на Добричкия районен съд за отхвърляне като неоснователен на предявения от касаторите срещу Н. П. П. и М. К. П. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Д., ул.”Цар Освободител” № 53, представляващ дворно място с площ от 513 кв.м., поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта на гр. Д. № 7* ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 70 кв.м. с идентификатор № 7* и сграда за обитаване с площ от 3 кв.м. с идентификатор № 72624.619.185.2.
За да постанови решението си за отхвърляне на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че действително нотариален акт № 1* том X по нот.д. № 3* от 30.06.1997 г. е нижощен и не е довел до придобиване на правото на собственост върху спорния имот от К. С. Д. , но че ответниците Н. П. П. и М. К. П. са станали собственици на процесния имот, тъй като са били добросъвестни владелци на този имот /придобили са владението върху имота въз основа на нотариален акт № 66, том III, рег. № 2* по нот.д. № 509 от 08.12.1999 г., който е годен да ги направи собственици и без да знаят, че прехвърлителите по този нотариален акт К. Д. и С. Д. не са собственици/ и са го владяли необезпокоявано в продължение на повече от 5 години. Приел е и че конституирането на ответниците като страни по гр.д. № 1* Добричкия районен съд, образувано по предявени от касаторите искове с правно основание чл.26 от ЗЗД за нищожност на договорите по нотариални актове № 119 от 1997 г. и № 66 от 1999 г. не е довело до прекъсване на давностния срок за владение на имота от ответниците.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че произнасянето на ВКС по предмета на правния спор би могло да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правната мисъл по отношение на института на давностното владение.
Ответниците по касационната жалба Н. П. П. и М. К. П. оспроват същата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото.
В случая, първият съществен материалноправен въпрос, по който са се произнесли първоинстанционния и въззивния съд и който касаторите поставят в жалбата си, е дали от датата на конституирането на ответниците като страни по гр.д. № 1* от 2004 г. на Добричкия районен съд, образувано по предявените от касаторите искове по чл.26 от ЗЗД за нищожност на договорите по нотариални актове № 119 от 1997 г. и № 66 от 1999 г. ответниците са станали недобросъвестни владелци на имота и следователно са можели да го придобият едва след 10 години владение. По този въпрос въззивният съд е приел, че ответниците могат да придобият имота на основание давностно владение, осъществявано в продължение само на 5 години, като добросъвестни владелци, тъй като са придобили владението върху имота на основание, което е годно да ги направи собственици /договор, обективиран в нотариален акт № 66 от 08.12.1999 г./ и без да знаят, че прехвърлителите по този договор не са собственици. Приел е, че за преценката на това, дали ответниците са добросъвестни или недобросъвестни владелци от значение е дали те са знаели, че прехвърлителите не са собственици на имота към момента на сделката и че последващото узнаване на този факт не ги прави недобросъвестни владелци. Този въпрос е решен от съда в съответствие със закона. По него е налице ясна правна норма /чл.70, ал.1, изр.2 от ЗС, според която е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание/, която не се нуждае от тълкуване. Освен това по приложението на тази правна норма няма противоречива или непоследвателна практика на ВКС.
Вторият съществен материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда и който е поставен от касаторите в жалбата им, е дали с конституирането на ответниците като страни по гр.д. № 1* от 2004 г. на Добричкия районен съд, образувано по предявените от касаторите искове с правно основание чл.26 от ЗЗД за нищожност на догтоворите по нотариални актове № 119 от 1997 г. и № 66 от 1999 г., е прекъснат срока за давностно владение на имота от ответниците. Този въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с нормата на чл.84 от ЗС, която препраща към основанията за прекъсване на давностния срок, посочени в чл.116 от ЗЗД. Правилно е прието от съда, че чл.116 от ЗЗД не предвижда прекъсване на давността за придобиване на недвижим имот с предявяването на иск за нищожност на договора, въз основа на който е придито владението върху имота. Разпоредбата нач л.116, ал.1, б.”б” от ЗЗД има предвид прекъсване на придобивната давност само при предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост върху имота. Този въпрос също е решен в съответствие със закона- с нормите на чл.84 от ЗС и чл.116 от ЗЗД, които са достатъчно ясни и не се нуждаят от тълкуване и по които няма противоречива или непоследователна съдебна практика.
Всичко гореизложено налага извод, че в случая не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 11 от 03.04.2008 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 1* от 2007 г. по подадената от Ц. Х. Ж., Д. Х. А. и В. Х. Т. касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.