О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
гр.София, 24.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЗЛАТКА РУСЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 547/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на В. И. Д. и З. С. Д. и двамата от гр. Б., против решение от 17.02.2009 год. по гр.дело № 984 по описа за 2007 год. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение № 1875/12.11.2007 год. по гр.дело № 2* по описа за 2007 год. на Бургаския районен съд и е уважен ревандикационният иск.
Касаторите се позовават на основанията за допускате на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото въззивният съд се бил произнесъл по съществения материалноправен въпрос за изтекла, в полза на ищеца придобивна давност, но в противоречие с практиката на ВКС, което противоречие е допуснал и при решаването на съществения процесуалноправен въпрос при обсъждане на доказателствата, довело до необоснованост на изводите му. Разрешаването на тези въпроси било от изключително важно значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В подкрепа на становище си касаторите цитират съдебна практика в ППВС № 6/1968 год. и в решение № 3/1994 год., по гр.дело № 2/1994 год. на Пленума на ВС.
Касационният съд счита, че не е налице основанието, поддържано от касаторите, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото: твърдението им, че изводите на въззивния съд се основават единствено на свидетелски показания, по един свидетел на всяка от страните, легитимиращи се с нотариални актове по обстоятелствена проверка, в проведеното съдебно заседание на 15.04.2008 год., което било нарушение на процесуалната разпоредба на чл.129, ал.2 и чл.188 ГПК /отм./ не е предпоставка за допускане на касационно обжалване в посочената хипотеза. Цитираното от касаторите Постановление № 6/1968 год. на Пленума на ВС, относно задълженията на гражданския съд за дейното му участие в изясняване на действителните права на страните в гражданския процес само потвърждава извода, че въззивният съд се е съобразил със своите задължения при изясняване на фактическата обстановка. Всяко едно от показанията на разпитаните свидетели, както в първоинстанционното производство, така и във въззивната инстанция е обсъдено и коментирано, относно неговата достоверност и въз основа на тях, както и на назначените технически експертизи, които въззивният съд е допуснал за изясняване на спорното правоотношение, е мотивирал изводи за основателност и доказаност на ревандикационната претенция. Становището на въззивния съд за изтекла придобивна давност, в полза на ищеца е съобразено и с цитираното от касаторите решение № 3 по гр.дело № 2/1994 год. на Пленум на ВС, според което придобивна давност при действието на ЗСГ не тече, с оглед разпоредбите на чл.29, ал.1, т.4, във вр. с чл.15 от закона /отм./, това е така, защото съдът е отчел, че към 1990 год., когато ищецът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост върху имота, придобит по давност, правните последици на чл.79, ал.1 ЗС не са могли да настъпят, поради съществуващата забрана на ЗСГ /отм./, но след отмяната на Глава І и ІІ ЗСГ /ДВ, бр.21/1990 год./ забранителният режим е престанал да съществува и упражняваната фактическа власт от ищците от този момент да предявяването на иска им през 2007 год. е породила правните последици на чл.79, ал.1 ЗС.
В останалата си част изложението, в което се поддържа и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е бланкетно и изключва неговата мотивираност, необходима за обосноваване наличието на твърдяното от касаторите основание, поради което касационният съд не може да обоснове правни изводи за наличие и на предпоставките за касационно обжалване в третата хипотеза на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира, че не са налице предпоставките за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 17.02.2009 год. по гр.дело № 984/2007 год. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на В. И. Д. и З. С. Д. и двамата от гр. Б., с вх. № 4052/24.03.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: