О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
гр.София, 24.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 525/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. Д. К. от с. П., Пловдивска област против решение № 1862/10.12.2008 год. по гр.дело № 1450/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение по гр.дело № 2073/2007 год. на Пловдивски районен съд и искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е отхвърлен.
Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото твърди, че основният материалноправен и процесуалноправен въпрос, касаещ допустимостта на доказателствените средства и конкретно допустимостта на свидетелските показания в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е решен от въззивния съд, в противоречие с практиката на съдилищата, което е и основание за тълкуване на правната норма на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ за уеднаквяване на съдебната практика, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на твърденията си касаторът цитира практика на ОС-София, изразена в решения по гр.дело № 835/2007 год., по гр.дело № 537/2007 год., по гр.дело № 739/2007 год. и по гр.дело № 767/2007 год.
Касационният съд счита, че не е налице основание за касационно обжалване, защото не са налице предпоставките за това в чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по следните съображения: за да приеме за недоказан установителния иск за собственост, по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ въззивният съд е игнорирал показанията на разпитаната в първоинстанционния съд свидетелка, с оглед изложението на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ и след отмяната на чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.13/2007 год./.
Разпитът на свидетелката С, проведен на 11.02.2008 год., в първоинстанционния съд е след изменението на редакцията на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.13/2007 год./, според която правото на възстановяване на собствеността се установява само с писмени доказателства. По делото е представено удостоверение от кметство с. М., според което данъчният регистър на селото е частично унищожен, като партидата на касатора попада в унищожената част.нищожаването на това писмено доказателство не е основание за приложението на общата процесуална разпоредба на чл.134, ал.1 ГПК /отм./, за да бъде заместен този документ с изявления на свидетели, защото правната норма на специалния ЗСПЗЗ, регламентиращ реда и условията за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя, а именно чл.12, ал.2 от с.з. изброява примерно писмените доказателства, които могат да бъдат основание за доказване на това право. Свидетелските показания, по смисъла на чл.134, ал.1 ГПК /отм./ биха били допустими, в случай, че правната норма на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ изискваше единствен писмен документ-извлечение от данъчния регистър за установяване правото на собственост. Правната норма на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ има друго съдържание, с примерно изброяване на писмените доказателства, които могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост.
В същия смисъл е изразената практика на окръжен съд – София, във всички цитирани от касатора съдебни актове, постановени възоснова на обсъдените писмени доказателства, подкрепящи иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Единствено в цитираното от касатора решение по гр.дело № 537/2007 год. се коментират, като допустими свидетелските показания, в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като към момента на депозирането им – 24.01.2007 год. тези показания са били допустимо от закона доказателствено средство / чл.11, ал.2 и чл.12, ал.3 /отм./ ЗСПЗЗ в редакция преди ДВ, бр. 13/2007 год./, случай различен от настоящия.
Не е налице и твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като правните норми на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ и процесуалната норма на чл.134, ал.1 ГПК /отм./ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, видно от постановените от съдилищата съдебни актове, в които еднакво са приложени, т.е. не е налице противоречива, или неправилна практика, за да се инициира постановяване на тълкувателно решение по тези норми, което ще има значение за прилагането.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1862/10.12.2008 год. по гр.дело № 1450/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на И. Д. К. от с. П., Пловдивска област, с вх. № 1041/16.01.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: