О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 790
гр.София 13.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на 3 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 99/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на „Д” ЕООД, със седалище гр. Д. против решение № 475/30.10.2008 г. по гр.д. № 454/2008 г. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 11/12.03.2008 г. по гр.д. № 1578/2006 г. на Д. районен съд и е отхвърлен иска по чл.108 ЗС.
В изложението към жалбата си, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съдът се бил произнесъл неправилно по въпроси, които били от съществено значение за правилното приложение на закона, защото са засегнати права и на други лица, оспорени, поради възникналата конкуренция с правата на граждани, придобили имоти, извън урбанизираните територии. Независимо, че в съдържанието на изложението не са конкретизирани различните хипотези, на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК, които са основания за допускане на касационно обжалване, касационният съд счита, че касаторът се позовава на хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
За да приеме неоснователност и недоказаност на ревандикационната претенция на касатора, в качеството му на ищец по чл.108 ЗС, въззивният съд е изразил становището си, че така нареченият недвижим имот „Х”, включен в капитала на „Д” ООД, а впоследствие преобразувано в ЕООД не включва лозята в южна посока, включително и процесното лозе, с идентификатор 72624.436.130 и площ 528 кв.м., позовавайки се на всички събрани по делото доказателства, съобразявайки кадастралната карта на гр. Д. и отразяването на имота на нея, /в която е отразен, с площ 342 дка/, плана за земеразделяне към 1997 г., /в който е отразен, с площ 353 дка/, както и заключението на техническата експертиза. Обсъждането на всички доказателства, установяващи обема на правото на собственост на касатора е обосновало правните изводи на въззивния съд, че „за определяне обхвата на един имот е релевантно заснемането му по различните планове, карти и други, а не механичното сборуване на площи. Последното не е меродавен способ за очертаване действителните граници на имота, доколкото с оглед различните методи на изчисляване могат да се получат при идентично ситуиране на имота различни площи на един и същ терен.” Такъв отговор е дал въззивният съд на поставеният за решаване съществен материалноправен въпрос, формулиран от касатора в т.1 от изложението към касационната жалба.
Касационният съд не констатира противоречие със съдебната практика на ВКС, и на съдилищата, при постановяването на този съществен материалноправен въпрос,обоснован и съобразен с процесуалната норма на чл.235 ал.2 ГПК. Доколкото обаче касаторът възразява, относно правилността на преценката на съда, при обсъждане на доказателствата, обосноваващи обема на правото му на собственост, оплакването представлява касационно основание, по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и разглеждането му по същество е недопустимо в производството по чл.288 ГПК.
Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл неправилно и по друг съществен въпрос, от значение за правилното приложение на закона, изразяващ се в това, доколкото фактическата промяна на предназначението на имотите, без правно основание създава права на общината върху терена, актуван, като държавен. Въпросът е несъществен и дори ирелевантен за изхода на спора по предявения от касатора ревандикационен иск, в който не е доказал придобитото право на собственост върху процесния имот, т.е.наличие на активна материалноправна легитимация, която е най-съществения елемент от фактическия състав на чл.108 ЗС и предпоставка за уважаването му.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в нито една от трите хипотези на чл. 280 ал.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 475/30.10.2008 год. по гр.дело № 454/2008 год. на Д. окръжен съд, по касационната жалба на „Д” ЕООД, със седалище гр. Д., с вх. № 2845/10.12.2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: