О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
гр.София, 24.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЗЛАТКА РУСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 398/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. С. М. от гр. С. против решение от 17.03.2008 г. по гр.дело № 2329/2007 год. на Софийския градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 12.11.2004 год. по гр. д. № 696 по описа за 2004 год. на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и е постановено въззивно решение, с което е признато право на собственост, по отношение на процесните апартаменти № 1 и № 3 за ищцата Е, изразяващо се в 14 386, 50/40 090 ид.части.
Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, защото счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен и процесуалноправен въпрос, касаещ допустимостта на установителния иск за собственост, в нарушение с практиката на ВКС, а решаването на този въпрос било от значение за точното прилагане на закона. В изложението към касационната жалба касаторът поддържа и редица други основания, които се регламентират от процесуалната норма на чл. 281, т. 3, предложение 2 ГПК, поради което са недопустими за обсъждане в настоящето производство, по чл. 288 ГПК.
В подкрепа на становището си за наличие на твърдяните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касаторът цитира съдебна практика в ТР № 178/1986 год. на ОСГК на ВС, решение № 1* по гр. д. № 519 по описа за 1995 год. на ВС, ІV-то г.о., решение № 1* по гр. д. № 1* по описа за 1999 година на ІV-то г.о., решение № 1* по гр.дело № 3* по описа за 2007 година на ІV-то г.о., ВКС, решение № 801 по гр.дело 528 по описа за 2004 година на ІV- г.о. ВКС и решение № 306 по гр.дело № 902 по описа за 1994 година на ВКС, І-во г.о.
Касационният съд счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните съображения: въззивният съд е изложил подробни мотиви за наличие на правен интерес от предявяване на установителния иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, приемайки неговата допустимост и разглеждайки го по същество, с оглед направеното от касатора оспорване на правата на ищцата върху част от завещаните му апартаменти, права, основаващи се на трансформация на имущество, което е било семейна имуществена общност. Ищцата е избрала установителния иск за защита на правото си на собственост, като един от начините за това.становяването на правен интерес е задължение на съда за всеки конкретен случай, но интересът е от значение и с оглед възможността, откриваща се пред ищеца да защити спорното право с установителен иск, без да прибягва към ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, за уважаване на който правната норма поставя и други изисквания, освен установяване на правото на собственост на ищеца, а именно и упражнявано от ответника владение, без правно основание. В конкретния случай ищцата не оспорва изцяло правата на касатора, основаващи се на завещателните разпореждания, извършени с саморъчното завещание от 06.06.2001 година, по силата на което са издадените нотариални актове № 176 и № 177/2002 година за собствеността на процесните два апартамента. За това позоваването на касатора на съдебната практика в ТР № 178/1985 година на ОСГК и в решение № 1* и № 1* в които касационният съд се е произнасял за правния интерес, ръководен от конкретно спорно правоотношение е неотносима за случая. Разгледаният спор е различен от обсъдените в съдебните решения, т.е., не е налице идентичност в споровете, за да се обоснове извод за наличие на противоречива практика, относно установяване на правния интерес, като задължителна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск за собственост, подложена на преценка от съда, по всеки отделен спор.
В цитираните от касатора решения № 801 по гр.дело № 528/2004 година и решение № 306 по гр.дело № 902/1994 година, постановени от касационния съд е обсъждано приложението на правни норми – чл. 92 ЗС и чл. 20, ал. 1 от СК, по отношение на които е изразено становището, че построената нова сграда от съпрузите, по време на брака им върху имота, представляващ лична собственост само на единия от тях, се включва в съпружеската имуществена общност, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд, поради което не е налице твърдението за противоречива съдебна практика.
Що се касае до подържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението не се съдържат аргументи, които го подкрепят.
При отсъствие на констатации, че една и съща правна норма не се тълкува еднообразно, защото е неясна, или непълна, не се налага иницииране на тълкувателно решение по важния материалноправен или процесуалноправен въпрос, с прилагането на чл. 292 ГПК, за усъвършенстване на прилагането, при което не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване, по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горните съображения, касационният съд счете, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 17.03.2008 год. по гр.дело № 2* по описа за 2007 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на М. С. М. от гр. С., с вх. № 12060/13.05.2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: