О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София,30.03.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 115 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение от 21.12.2009г.,постановено по ч.гр.д. №469/2009г. от Окръжен съд М. е подтвърдено определението на Районен съд М. от 01.10.2009г.,постановено по гр.д. №331/2009г.,с което производството по делото е прекратено,като е прието,че заявеният спор вече е разрешен със сила на присъдено нещо.
Определението е обжалвано от Н. Ц. М. и В. Ц. М.,които поддържат,че същото е неправилно. Като основание за допускане на касационно обжалване сочат разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,като твърдят,че въпросът за необходимостта да бъде отменено влязло в сила решение поради наличие на новооткрити доказателства е разрешен от въззивния съд при наличие на противоречива практика с оглед приложените решения на ВС и ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът Ц. Н. К. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното определение Окръжен съд М. е подтвърдил определението на първоинстанционния съд,с което производството по гр.д. №331/2009г. е прекратено като недопустимо. Прието е,че спорът за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот е разрешен със сила на присъдено нещо в производството по гр.д. №1119/2006г. по описа на Районен съд М. ,с което Н. Ц. М. е осъден по реда на чл.108 ЗС да предаде владението на имота на Ц. Н. К.,като решението се ползува със сила на присъдено нещо и спрямо съпругата на Н. Ц. М. Прието е,че твърденията за новооткрити писмени доказателства,имащи значение за изхода на спора,които не са били известни при разглеждане на гр.д. №1119/2006г. не обосновават допустимост на иск с правно основание чл.124 ГПК,а биха имали значение само в производство по чл.303 ГПК.
Поддържаната от жалбоподателите теза за наличие на противоречива практика по разрешения с обжалваното определение процесуален въпрос за допустимостта на установителен иск за признаване право на собственост при наличие на влязло в сила решение,с което този спор между същите страни вече е бил разрешен не може да бъде споделена.
Решенията на ВС и ВКС,на които жалбоподателите се позовават, действително допускат пререшаване на вече разрешен с влязло в сила решение спор за принадлежността на правото на собственост,но само ако това решение е отменено по реда на чл.231 ГПК/отм./,аналогичен на чл.303 ГПК при наличие на новооткрити писмени доказателства. В същия смисъл са и изложените от въззивния съд съображения. Въпросът за допустимостта спорът да бъде разгледан по същество без предхождащо производство по отмяна на влязлото в сила решение не е разрешаван противоречиво по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,поради което не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определението на Окръжен съд- М. от 21.12.2009г.,постановено по ч.гр.д. №469/2009г.
Председател:
Членове: