О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София,26.03.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 89 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение от 13.11.2009г.,постановено по ч.гр.д. №2127/2009г. от Варненски окръжен съд е оставено в сила определение №11827/05.08.2009г. на Варненски районен съд,ХІІ състав,с което производството по гр.д. №4073/2001г. е прекратено в частта по предявената от П. В. В.,Р. В. П.,С. Д. В. и Р. Д. В. претенция за заплащане на сумата 40000лв.,представляваща стойността на припадащите им се идеални части от нива с площ от 2.799 кв.м. в землището на кв. Владиславово, м.”С”,гр. Варна,представляваща имот №008020.
О. е обжалвано от П. В. В.,Р. В. П.,С. Д. В. и Р. Д. В.,които поддържат,че същото е неправилно. Като основание за допускане на касационно обжалване сочат разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,като твърдят,че въпросът за допустимостта на съвместното разглеждане на предявената от тях претенция като такава по сметки във втора фаза на делбеното производство е разрешаван противоречиво на първо място по причина,че с предходно определение от 26.06.2009г. Варненският окръжен съд е отменил определение на първоинстанционния съд,с което производството по тази претенция е било прекратено. Поддържат също така,че въпросът е разрешаван противоречиво и по други дела,като представят решения и определения в подкрепа на поддържаната теза.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното определение Варненският окръжен съд е оставил в сила определение на първоинстанционния съд,с което производството по гр.д. №4073/2001г. е прекратено в частта по предявена по реда на чл.286 ГПК/отм./ претенция за заплащане на сумата 40000лв.,представляваща равностойност на припадаща се част от недвижим имот,който е допуснат до делба с решение №1004/28.03.2008г. на Варненския районен съд, постановено по същото дело.
Претенцията е предявена в първото по делото съдебно заседание, проведено след влизане в сила на решението по допускане на делбата с твърдението,че едва тогава на предявилите я лица е станал известен фактът, че част от съсобствениците още през 1997г. са продали имот №008020 на неучаствуващо в делбеното производство лице.
За да достигне до извода,че постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване производството по делото по така предявената претенция е правилно въззивният съд е приел,че след като е налице влязло в сила решение по допускане на делбата,независимо от извършеното от част от съделителите разпореждане с имота преди предявяване на иска за делба,този имот остава в предмета на делбеното производство. Прието е,че в този случай делбата няма да бъде извършена по предвидените законоустановени способи,а единствената възможност е чрез парично изравняване според пазарната стойност на имота към момента на даване ход на устните състезания и присъждане в полза на съделителите,които не са се разпоредили с дела си на определена сума пари,съответствуваща на квотата им в съсобствеността,в който смисъл и ТР №25/1969г. и по този начин ще бъде разрешен въпросът за присъждане равностойността на дела на съсобствениците,които не са се разпоредили със своите идеални части от имота.
Поддържаната от жалбоподателите теза за наличие на противоречива практика по разрешения с обжалваното определение процесуален въпрос за допустимостта на претенцията като заявена за съвместно разглеждане с иска за делба във втората фаза на делбеното производство не може да бъде споделена.
На първо място следва да се отбележи,че наличието на предходно определение,с което въззивният съд е отменил определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по същата претенция,не сочи на наличие на противоречива практика,тъй като противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК е налице само когато един и същи процесуалноправен или материалноправен въпрос е разрешаван противоречиво в производство по различни дела.
Не се установява противоречиво разрешаване на поставения въпрос и в представените с изложението съдебни актове,тъй като същите не съдържат разрешаване на процесуален въпрос,идентичен с разгледания от въззивния съд в обжалваното определение. Решение №94/23.03.2004г. на ВКС,І ГО по гр.д. №590/2003г. касае наличието на предпоставки за обезсилване на възлагателно решение. Определение №327/26.10.2005г. на ВКС,І ГО по ч.гр.д. №216/2005г. разглежда хипотеза на предявен след приключване на делбеното производство иск по чл.12,ал.2 ЗН. В определение на ОС-София,постановено на 23.10.2007г. по гр.д. №1233/2006г. се разглежда хипотеза,при която първоинстанционният съд е прекратил производство по предявена претенция по сметки,за която е прието обаче,че е допустима,вместо да постанови решение по същество. ТР №25/1969г. по гр.д.23/1969г. на ОСГК пък разрешава въпроси по допустимостта на преглед по реда на надзора и отмяна като извънредни способи за контрол на влезли в сила съдебни актове и последиците от извършено след влизане в сила на решение по извършване на делбата разпореждане с имота,предмет на делбата в хипотеза,при който впоследствие това решение е отменено по реда на надзора.
Действително в обжалваното определение въззивният съд се е позовал на даденото в ТР №25/1969г. на ОСГК на ВС разрешение,макар, както вече беше отбелязано,разглежданата хипотеза да е съвършено различна. Това позоваване обаче само по себе си не е обусловило крайния извод на съда за недопустимост на съвместното разглеждане на предявената претенция с предявения иск за делба,поради което не може да се приеме наличие на противоречиво разрешаване на поставения въпрос. Изводите на въззивния съд за предпоставките,при наличието на които претенции на съделители във връзка със съществуващата съсобственост върху допуснатите до делба имоти могат да бъдат приети за съвместно разглеждане във втората фаза на делбеното производство съответствуват на трайно установената практика на съдилищата. Заявената в настоящия случай претенция касае уреждане на отношения по повод ликвидиране на съсобственост,които съдът следва да разреши посредством извършването на делбата по предвидения в ГПК ред,доколкото извършеното от част от съсобствениците разпореждане с имота е непротивопоставимо на останалите съсобственици съгласно чл.76 ЗН. Припадащата се част от стойността на имот,допуснат до делба,съделителите следва да получат като равностойност на дела си,определена и присъдена по правилата на съответния,предвиден в чл.288-292 ГПК/отм./ способ за извършване на делбата,а не в производство по предявен по реда на чл.286 ГПК/отм./ иск.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определението на Варненския окръжен съд от 13.11.2009г.,постановено по ч.гр.д. №2127/2009г.
Председател:
Членове: