Определение №248 от 3.6.2009 по ч.пр. дело №2389/2389 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 248/2009.
 
гр.София, 03.06.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи май  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА  
                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                              КАМЕЛИЯ МАРИНОВА 
                                                                
                                                                                                  
                          със секретар
и с участието на прокурора                                                                                                                     
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА
дело  под № 2389/2008 г   
 
Производството е по чл.274 ал. 3 т.2 ГПК, образувано по частната жалба на М. Ю. А. от гр. Ш. срещу определение от 10.11.2008 г. по гр.дело № 708/2008 г. на Ш. окръжен съд, с което е отменено определението на Ш. районен съд от 30.09.2008 г. по гр.дело № 2038/2008 г. за отмяна на допуснато обезпечение, чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 2* на ЧСИ. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
Жалбоподателката поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, защото счита, че погрешната интерпретация на императивната норма на чл. 390 ал.2 ГПК представлява същественият материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Частната жалба е процесуално допустима, защото е съобразена с разпоредбата на чл. 275 ГПК, но по нея не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, по следните съображения: процесуалният представител на жалбоподателката – адв. Ж твърди, че е налице противоречива съдебна практика, относно прилагането на чл. 390 ал.2 ГПК, без да сочи такава, поради което касационният съд е ограничен в преценката си и да обоснове изводи в подкрепа на тези твърдения. Позоваването на текстовете, регламентиращи самостоятелните основания за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е достатъчно, защото твърдяните основания следва да бъдат аргументирани, а в случая и с посочване на противоречива съдебна практика, относно произнасянето на съдилищата по един и същи материалноправен въпрос, какъвто не е формулиран от жалбоподателя.
По тези съображения ВКС на РБ,у ІІ-ро г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение от 10.11.2008 г. по ч.гр.дело № 708/2008 г. на Ш. окръжен съд, с което е отменено определение от 30.09.2008 г. по ч.гр.дело № 2038/2008 г. на Ш. районен съд, по частната жалба на М. Ю. А. от гр. Ш..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
/СЛ
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top