О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
София, 10. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3053/2008 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. М. от гр. София, чрез адв. Боян В. С. срещу решение от 20.03.2008 г. по гр.д. Nо 1247/06 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 12.01.2006 г. по гр.д. № 1359/2006 год на СРС, с което е уважен иск с правно основание чл. 93 ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7040.99 лева-задатък по предварителен договор, заедно със законната лихва, считано от 09.02.2005 г. до окончателното плащане.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси относно задължението на продавача по предварителен договор, свързано с узаконяване на обекта-предмет на договора и задължението на ищеца-пълномощник да упражнява представителната си власт в интерес на упълномощителя си, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В случая ищецът като изправна страна се е отказал от предварителния договор, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да извърши законно преустройство на обекта- предмет на договора. Следователно на ищеца-купувач се дължи връщане на даденото като задатъкпълномощаването на купувача да извърши преустройството не създава задължения, такива има само при сключен договор за мандат. При упражняването им упълномощения следва да действа добросъвестно, но самото упълномощаване не създава задължение да извърши правните действия, за които е оправомощен. Във връзка с поставените въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Следователно в случая не е налице хипотезата, когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос, или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.03.2008 г. по гр.д. Nо 1247/06 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: