О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 06. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4848/2008 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. ър Ц. З. от гр. Пловдив, чрез адв. К. Б. срещу решение Nо 267 от 19.05.2008 г. по гр.д. Nо 271/08 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 2* от 12.12.2007 год. по гр.д. № 2919/2005 год. на ПОС без частта за следващата се държавна такса,като недопустимо и производството е прекратено.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по материално правен и процесуално правен въпрос относно кръга на лицата имащи право да претендират обезщетение от бездействието на държавни органи по реда на чл.1 ЗОДОВ/ отм. ЗОДВПГ/,както и относно дължимостта на държавна такса при отхвърляне на иска.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване,на което се позовава касаторът, по поставените материално правен и процесуално правен въпрос относно кръга на лицата имащи право да претендират обезщетение от бездействието на държавни органи по реда на чл.1 ЗОДОВ/ отм. ЗОДВПГ/,както и относно дължимостта на държавна такса при отхвърляне на иска,би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго,т.е.съществува съдебна практика,но тя е неправилна и следва да бъде променена. В разглеждания случай релевантни доводи в тази насока не са изложени. Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. В допълнение следва да се отбележи,че направените от касатора оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото биха били основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, касаещо правилността на атакуваното решение, но не може да бъде счетено за основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допустимост на касацинното обжалване,още повече,че липсва и конкретно твърдение за относимостта им към правните въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 267 от 19.05.2008 г. по гр.д. Nо 271/08 г. по описа на Пловдивски апелативен съд – 3 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: