О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 853
София, 06. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 55/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. К. от село Ч. море, обл. Бургас, чрез адв. Румен С. И. срещу решение Nо 176 от 17.16.2008 г. по в. гр.д. Nо 349/08 г. по описа на Окръжен съд – Б. в частта му, в която потвърждава решение No XII-129 от 20.02.2008 г. по гр. д. Nо 1569/2007 г. по описа на Районен съд – Б. , с което е допусната делба при равни квоти между Ч. Е. М. и Д. И. К. на пристройка от 23,76 кв.м. към изградените два гаража, първи жилищен етаж със застроена площ от 115,74 кв.м. и втори жилищен етаж със застроена площ от 96,80 кв.м., всичките изградени в УПИ XI-1244 от кв.88 по плана на село Ч. море, община Б..
С обжалваното решение е прието,че презумпцията за съвместен принос по чл.19 ал.3 СК в изградения по време на брака недвижим имот,въз основа на безвъзмездно отстъпено право на пристрояване и надстрояване на касаторката от нейните родители не е оборена,поради което имотът е допуснат до делба при равни квоти между съделителите – бивши съпрузи.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение като несъобразено с материалния закон и поради необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи,че касационното обжалване е допустимо на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК ,тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по материално правен въпрос в противоречие с утвърдената от ВКС практика относно дарението,направено по време на брака в полза на единия от съпрузите/ Решение Nо 756 от 22.01.1996 г. по гр.д. Nо 809/95 г. по описа на ВС, I Г. О/,а непроизнасянето на съда по въпроса за евентуална частична трансформация на лично имущество е в противоречие с Решение Nо 242 от 04.04.1989 г. по гр.д. Nо 144/89 г. по описа на ВС, II Г. О.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, се твърди и недопустимост на касационното обжалване тъй като не е налице хипотезата на точка 1 от ал. 1 на чл. 280 ГПК,защото въззивният съд не е решил въпроса относно презумпцията на чл. 19 ал. 3 СК в противоречие с практиката.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи,че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото се позовава на решения на ВС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение,постановено по друго дело,в което поставения правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от жалбоподателя решения – № 756 от 22.01.1996 г. по гр.д. Nо 809/95 г. по описа на ВС, I г.о.и Nо 242 от 04.04.1989 г. по гр.д. Nо 144/89 г. по описа на ВС, II г.о.,в което е прието,че касаторът не е оборил презумпцията на чл.19 ал.3 СК с ангажираните доказателства. Решенията на които се позовава касаят конкретната преценка въз основа на фактите по делото относно пълна или частична трансформация на лично имущество,както и дарението, направено по време на брака. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие със сочените решения на ВС,напротив съдът се е съобразил с тях,както и с трайната и последователна практика на Върховния съд относно липсата на трансформация, при участието на роднини на двамата съпрузи, с личен труд при построяване на сграда по време на брака,приемайки,че доказателствената тежест за твърдяната пълна трансформация на средства и вложен труд в придобиването на спорния имот е на касатора. Въз основа на събраните доказателства,установяващи това му право,съдът е отхвърлил иска му. Следователно искът е отхвърлен,защото от събраните доказателства не е установено нейното материално право,което се отрича от бившия й съпруг. Основателността на тази конкретна преценка на въззивния съд би била основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, касаещо правилността на атакуваното решение, но не може да бъде счетено за основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допустимост на касацинното обжалване.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 176 от 17.10.2008 г. по гр.д. Nо 349/08 г. по описа на Окръжен съд – Б. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: