О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
гр. София, 31.08.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми август през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 410 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от К. за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност, чрез процесуалния й представител инспектор-юрист Г. Д. – Г. , против определение № 178 от 12 май 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 192 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2009 г., с което е потвърдено определение № 1* от 25 март 2009 г., постановено по гр.д. № 434 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2009 г., с което производството по делото е прекратено.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото съдът прави погрешно тълкуване на оборимата законова презумпция в чл. 4 ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, а в мотивите по приемане на ЗОПДИППД е записано, че обект на същия е имущество, което не попада в предмета на доказване по наказателно производство и за което е предвидена разширена гражданска конфискация; съдилищата трайно приемат, че не е налице изискване за причинно-следствена връзка между конкретно извършено престъпление и придобиването на имущество; ответниците не могат да докажат произхода на 4572,33 минимални работни заплати, което е много над “значителна стойност” по смисъла на ЗОПДИППД; ответната страна разполага с всички допустими в исковото производство процесуални средства, за да обори твърденията на комисията. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване са поставя процесуалноправният въпрос за липсата на необходимост от установяване на причинно-следствена връзка между придобитото от ответника имущество и конкретното престъпление, за което той е осъден с влязла в сила присъда, а всъщност на практика се поставя проблемът за изискванията за редовност на искането по чл. 28 от ЗОПДИППД. Сочат се влезли в сила решения на окръжни съдилища, според които не е налице необходимост от доказване на причинна връзка между престъплението, за което ответникът е осъден и придобиването на имуществото, както и че върху ответника лечи тежестта да обори презумпцията на чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД и определения на ВКС по обезпечителното производство по същия закон. Иска се допускане на касационния контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от ГПК, но за последната хипотеза липсва обосновка от необходимостта за нейното прилагане.
Ответниците С. Г. Х. в лично качество и като представляващ “К” О. , “К” О. , “К” О. и в качеството му на ЕТ “К” и М. П. Х. , чрез процесуалния им представител адв. П, в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК изтъкват доводи за правилността на атакуваното определение и сочат определение на ВКС, според което искането на комисията следва да бъде мотивирано и обосновано, с установено наличие на причинна връзка между осъществена през определен период от време престъпна дейност и придобиването на имущество на значителна стойност.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че законът установява изискването направеното искане от комисията да бъде мотивирано и обосновано чрез установяване на причинна връзка между осъществявана през определен период от време престъпна дейност и факта на придобиване на имущество на значителна стойност, поради което механичното съпоставяне на приходи и разходи и констатацията, че разходите надвишават приходите, не съставлява необходимото обосноваване, поради което в указания срок ищецът не е отстранил нередовностите на исковата си молба, поради което правилно производството по делото е било прекратено.
Частния жалбоподател е предявил искане на основание чл. 28 ал. 1 от ЗОПДИППД, като се сочи, че ответниците придобили по възмезден начин недвижими имоти в девет пункта и множество моторни превозни средства, за придобиването на които не са установени законни доходи, както и множество задгранични пътувания; разликата между извършените разходи и реализираните от ответниците приходи е в размер на 4572,33 минимални работни заплати, като предмет на отнемане ще бъде имущество на стойност 1914847,47 лева. Съдът оставил искането без движение, като указал на комисията да посочи твърдения за фактическите обстоятелства, които свързват извършената от ответника Х престъпна дейност с придобиването на описаното в искането имущество. В уточняваща молба комисията посочила, че фактическите обстоятелства, които свързват придобитото от ответника имущество с извършваната от него престъпна дейност са тези факти, които установяват размера на неговите законни доходи, респективно – размера на извършените разходи и същевременно тяхната съпоставимост през проверявания период.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че поставеният процесуалноправен въпрос не обосновава допускането на касационно разглеждане по посочените от частния жалбоподател хипотези, защото на същия въпрос вече е даден отговор в определение № 21 от 22 януари 2009 г. на ВКС по гр. д. № 1/2009 г. по описа на II ГО. С посоченото определение, в производство по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК е допуснато касационното разглеждане по същия значим за изхода на спора проблем и касационният съд е дал своето становище. Настоящия състав не намира основание за промяна в даденото с това определение по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК тълкуване на закона.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 178 от 12 май 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 192 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: