О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр. София, 31.08.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести август през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 434 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. И. К. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. Н, против определение № 489 от 5 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 727 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., с което е обезсилено решение № 112 от 1 август 2008 г. по гр.д. № 304 по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г. и производството по делото е прекратено.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото частният жалбоподател не е имал интерес да обжалва първоинстанционното решение, което е било в негова полза и въззивното производство не е било инициирано от него, а обезсилването на решението е накърнило правата и интересите на ищеца в процеса, предвид липсата на постигнато споразумение между страните и необходимостта спорът да се разреши със стабилен съдебен акт. Сочи се още, че в противоречие с практиката на ВКС е решен съществен процесуален въпрос по прилагане на чл. 184 и чл. 209 от ГПК (отм.), а този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и произнасянето по него е необходимо за установяването на единна практика и за преодоляване на противоречията между разпоредбите в закона.
Ответниците К. и К. К. от гр. П. не дават отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение съдът приел, че в шестмесечния срок за възобновяване на производството по делото не е постъпила молба от някоя от страните за възобновяването на хода му, поради което постановеното решение от районния съд следва да се обезсили и производството по делото – да се прекрати.
Определението на въззивния съд е правилно.
На 27 ноември 2008 г. процесуалните представители на двете страни заявили, че желаят спиране на производството по делото с оглед постигане на спогодба. Съдът спрял делото на основание чл. 182 ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.), като изрично указал, че при невъзобновяване на спора в шест месечен срок делото ще бъде прекратено. В кориците на делото не се съдържа молба от коя да е от страните по спора с искане за възобновяването на хода на делото до изтичането на шестмесечния срок от спирането на съдопроизводството.
Въззивният съд основателно е преценил, че следва да приложат правилата на чл. 184 от ГПК (отм.). Съобразно посочената разпоредба, спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му, като в този случай при постановено решение по спора, то се обезсилва. Законът предполага в този случай, че страните са разрешили спора извънсъдебно, поради което е установено заличаване с обратна сила на всички извършени по делото процесуални действия. По този начин обаче спорът не е решен със сила на пресъдено нещо и всяка от страните има процесуалната възможност да предяви иска отново. След като частният жалбоподател чрез процесуалния си представител е изразил съгласие за спиране на производството по общо съгласие на страните, то той е имал задължение да следи за защитата на своите права, като липсата на постигнато извънсъдебно споразумение, е следвало до доведе до искане за възобновяване на хода на спора, независимо дали частният жалбоподател е бил удовлетворен от първоинстанционното решение. Пропускът да осъществи правата си по посочения ред, е довело до резултата в атакуваното определение. Затова, независимо от интереса на частния жалбоподател първоинстанционното решение да остане в сила, определението на въззивния съд е правилно и съответно на закона.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 489 от 5 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 727 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: