О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр. София, 01.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми август през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 450 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Р. К. Г. от гр. С., приподписана от адв. Г, против определение № 107 от 25 май 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 314 по описа на Софийския окръжен съд за 2009 г., с което е потвърдено разпореждане без номер от 18 февруари 2009 г., постановено по преписка с вх. № 635 от 3 юли 2008 г. по описа на районния съд в гр. Е., за връщане на исковата молба на Р. Г.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото частната жалбоподателка е конкретизирала претенциите си към ответниците по пера с молба от 5 август 2008 г., а с по-късна дата претенциите са предявени частично; посочени са и доказателствени средства; без да е имало открити съдебни заседания съдът е приел, че няма доказателствени искания; съдилищата не са посочили кои точно указания не са изпълнени. В изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК се сочи, че частната жалба е предявена на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, защото определенията на районния и окръжния съд противоречат на правото и на ЗЗД по въпроса може ли основният иск да се намали пропорционално, като съответно се намалят и отделните пера по него. Сочи се освен това, че не е заявявано солидарно задължение на ответниците.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че не е било изпълнено указанието за конкретизиране на частично предявените искове, както и за привеждане в съответствие на петитума на исковете с обстоятелствата, на които същите са се основавали; не е било изпълнено и указанието за посочване на доказателствата и обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях, както и за представяне на всички писмени доказателства съгласно изискването на чл. 127 ал. 2 от ГПК.
Частната жалбоподателка е предявила искове по реда на чл. 45 от ЗЗД срещу четири лица за общата сума от 34020 лева, представляващи 18000 лева за гледане на наследодателя на ответниците за периода 2002-2007 г., 15000 лева пропуснати ползи поради невъзможността й да работи по специалността си и да се грижи ефективно за имуществото си поради гледането на наследодателя на ответниците за същия период, 720 лева изразходвани за погребението на наследодателя на ответниците и 300 лева номинал на акции, обещани й от наследодателя на ответниците. Исковата молба е оставена без движение с разпореждане от 4 юли 2008 г. с указание да конкретизира разходите по вид, каква специалност притежава и каква длъжност е могла да заема с размер на получаваното за нея възнаграждение, видът на притежаваното от нея имущество и видът на грижите, полагащи се за него, какъв е видът на пропуснатите ползи от неполагането на грижи за имуществото, видът на разходите за погребение, акциите дали са дарени или завещани и какъв е техния брой и вид, в какво се е изразило обогатяването на ответниците, да конкретизира претенциите си срещу всеки от ответниците и да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, като представи всички посочени доказателства. На 5 август 2008 г. ищцата представила свои твърдения по посочените нередности и заявила, че сумата се претендира от всички ответници солидарно. С ново разпореждане от 11 септември 2008 г. съдът указал на ищцата да уточни заявеното относно солидарното осъждане на ответниците. С молба от 4 ноември 2008 г. ищцата посочила, че отговорността на ответниците произтича от факта, че те всички са се обогатили общо от неполагането на грижи за общия им наследодател, но задължението следва да се раздели на четири равни части или по 8505 лева за всеки от ответниците. С нова молба от 12 януари 2009 г. ищцата заявила, че предявява иска частично и в размер на петнадесет хиляди лева. С поредно разпореждане от 14 януари 2009 г. съдът указал на ищцата да уточни каква част от обективно съединените искове претендира и съответно ги предявява като частични, защото посочването на общата сума не създава яснота и да приведе исканията си в съответствие с уточненията. С молба от 13 февруари 2009 г. ищцата посочила, че всички обективно съединени искове са предявени частично общо за 15 хиляди лева и няма оттеглени искове. Първостепенният съд преценил, че нередовностите в исковата молба не са отстранени и я върнал.
След преценка на доводите на жалбоподателката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че поставеният процесуалноправен въпрос не обосновава допускането на касационно разглеждане при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. От една страна, на съда не е известно да съществува спор по посочения въпрос, за да е наложително произнасяне на съда с оглед правилното приложение на закона и развитието на правото. Освен това този въпрос не е бил предмет на разглеждане нито от първостепенния, нито от въззивния съд. Той би станал основание за поставяне на проблема за касационно разглеждане в случай, че частната жалбоподателка бе изпълнила указанията на съда и бе привела исковата си молба в съответствие с изискванията на чл. 127 ал. 1 от ГПК, като посочи по отделно размерите на предявените искове спрямо всеки един от ответниците по пера, но съдът, въпреки това, върне исковата молба с мотива, че исковете не биха могли да се намаляват пропорционално. Други изрично посочени въпроси не са поставени, а само се изразява становището на частната жалбоподателка по правилността на атакуваното определение.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 107 от 25 май 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 314 по описа на Софийския окръжен съд за 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: