О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 967
София, 28.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.10.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 798/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. С. В. и М. П. Д. против решение №VІ-8/25.02.2002г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №821/2008г. по описа на съда,с което е оставено в сила решение №840/31.07.2008г. по гр.д. №1990/2007г. по описа на Бургаски районен съд в обжалваната му част.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси,свързани с приложението на разпоредбата на член 181 ал.1 от ЗТСУ/отм/,която въвежда изключение от правилото на член 56 от ЗТСУ/отм/,решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. В.,в писмения си отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за установено,че наследодателят на ищците- П. Д. В. 05.12.2001г.,настоящи касатори, е придобил по силата на дарение,съгласно нот.акт №78/1984г. правото на собственост върху 1140 кв.м,съставляващо парцел **** в кв.33 по плана на с. В.,ведно с построените в това място жилищна сграда и навес,а ответниците Г. Д. В. и Д. П. В. ,по силата на договор за покупко- продажба/нот.акт №158/2000г./ са придобили правото на собственост върху УПИ * в кв.33 по плана на с. В. с площ от 1385 кв.м.,като по данни на съдебно-техническата експертиза/лист 110 от делото/, първоначално тези сегашни имоти са представлявали едно общо дворно място заснето с пл. №164,за което е бил отреден парцел **** в кв.33 по плана на селото, който пък впоследствие се разделя на три новообразувани парцела,по сега действащия план, І-164/понастоящем собственост на ответниците,ХІ-164/понастоящем собственост на ищците/ и ХV-164,а заявената от ищците претенция е за придобиване по давностно владение на 250 кв.м от съседния в западна посока парцел ****,собственост на ответниците,в която притежават две постройки-гараж и стопанска постройка,оградено и владяно в посочените фактически граници от 1967г. Съдът е посочил,че съобразно разпоредбата на член 59 ал.1 от ЗТСУ/обн. Д.в. бр.29/10.04.1973г. и отм. Д.в. бр.1 от 02.01.2001г./е съществувала забрана за придобиване по давностно владение на реално определени части от парцели ,които не отговарят на минималните нормативи за площ и лице ,определени в ППЗТСУ,която забрана отпадна с влизане в сила на ЗУТ-31.03.2001г.,като с оглед събраните по делото доказателства е приел за установено,че наследодателят на ищците и самите те са владяли претендираната част от имота на ответниците от 1984г. и споровете са започнали с преместване на съществуващата ограда през 2004г.,поради което е стигнал до извода,че с оглед съществуващата забрана за придобиване на реално определена част от парцели до влизане в сила на ЗУТ за тях не е текла придобивна давност.
В подкрепа на наведените доводи в изложението си,във връзка с произнасянето на съда по посочените материалноправни въпроси,касаторите се позовават на съдебна практика на ВКС,обективирана в:
– решение №782/16.01.1996г. по гр.д. №821/1995г. по описа на ВС,ІГ. О.,според която изтеклата до 30.05.1973г. давност върху реални части от парцел ****апазва действието си при условие,че както тази част,така и останалата са отговаряли на изискванията за самостоятелен парцел/член 181 ал.1 от ЗТСУ/отм/,
-решение №186/19.02.1987г. по гр.д. №154/1986г. ОСГК,според което правилото на член 181 ал.3 от ЗТСУ/отм/ съставлява изключение от общата забрана по член 59 от ЗТСУ /отм/ за придобиване на реални части от парцели,действието на което е ограничено само спрямо изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ давност.
С оглед изложените аргументи и обстоятелства и цитираните и приложени към изложението на касаторите съдебни актове,касационният съд намира,че е налице основанието,предвидено в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
По изложението на касаторите,свързано с наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,която изисква непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,освен цитирането на разпоредбата на закона,липсват аргументи в тази връзка,поради което касационният съд намира,че не е налице предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №VІ-8 от 25.02.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №821/2008г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационна жалба.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите И. С. В. и М. П. Д. –Костадинова да представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 13 лева,по сметка на ВКС,съгласно член 18 ал.2 т.2 от Т. за държавните такси,които се събират по ГПК.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: